Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
гр. София, 04.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на деветнадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Теодора Стамболова
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 978/2013 год.
Производството по чл. 423 ал.1 от НПК е образувано по искане на задочно осъдения Т. С. И. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда от 22.05.2007 год. постановена по НОХ дело № 169/2007 год. на Кубратския районен съд.
В искането се твърди, че на 26.03.2013 год. е бил задържан в селото, където работел като пастир и преведен в затвора Белене и тогава узнал, че има влязла в сила присъда, с която е осъден на три години лишаване от свобода, както и деянието, за което е осъден, без преди това да е уведомен за воденото срещу него наказателно дело.
В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник поддържа искането и моли да бъде уважено, като делото бъде възобновено поради неучастието му в наказателното производство.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, защото осъденият се е укрил и не е могъл да бъде призован.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането констатира следното:
С присъда от 22.07.2007 год. постановена по НОХ дело № 169/2007 год. Кубратският районен съд е признал подсъдимия Т. С. И. за виновен в това, че през месец март 1997 год. в с.Ю., Р. област, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел от владението на собствениците без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои вещи както следва: на К. С. В. – на обща стойност 362 060 недоминирани лева; на И. Е. В. – на обща стойност 846 350 неденоминирани лева; на З. Ц. Й. – на обща стойност 384 180 неденоминирани лева и направил опит да отнеме от владението на Я. С. Я.- вещи на обща стойност 82 000 неденоминирани лева, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл. 194 ал.1 т.3 и 4 във вр. с чл. 26 ал.1, чл. 18 ал.,1 чл. 29 ал.1 б.”а” и “б” и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на П. И. В. от гр.К. сумата 579.20лв, а на З. Ц. Й. от с.Ю. сумата 319.70лв обезщетения за причинени имуществени вреди от деянието.
Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо.
Липсват данни преди задържането му на 27.03.2013 год. и привеждането му в затвора гр.Белене за изпълнение на влязлата в сила присъда осъденият да е знаел за воденото срещу него съдебно производство и за нейното постановяване. От момента на задържането му е узнал за присъдата и искането е направено в шестмесечния срок по чл. 423 ал.1 от НПК. Влязлият в сила съдебен акт е от кръга на посочените в чл. 419 от НПК, които подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК.
Разгледано по същество искането е основателно.
Досъдебното производство по дознание № 50/1998 год. е водено срещу Т. С. И. за престъпление по чл. 196 ал.1т.2 във вр. с чл.195 ал.1т.3 от НПК с негово участие. Привлечен е като обвиняем с постановление от 18.02.1998 год. Взета му е мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 25000 неденомиринани лева, съгласно който е поел задължение да не променя местоживеенето си, да съобщава всяка промяна на адреса си и да се явява при всяко призоваване от органите на предварителното производство, прокурора и съда. На тази дата са му разяснени процесуалните права и е разпитан като обвиняем, при което се е признал за виновен и е дал подробни обяснения за четирите деяния, включени в продължаваното престъпление. На същата дата му е предявено предварителното производство. На 27.02.1998 год. е изготвено от разследващия орган заключително постановление с мнение за съд.
Обвинителният акт е изготвен на 26.03.2007 год и на същата дата е внесен за разглеждане от Кубратския районен съд, като в приложението към него е посочен адреса за призоваване на подсъдимия от досъдебното производство, а именно с.Ю., [улица]. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 22.05.2007 год., като призовката с препис от обвинителния акт е изпратена на адреса на подсъдимия. Призовката е върната невръчена с отбелязване от длъжностното лице, че по данни от баща му подсъдимият е напуснал адреса преди по-вече от седем години. Вместо да разпореди щателна проверка за актуалното му местоживеене в страната чрез ангажиране на всички оправомощети за целта институции, съдът е изискал определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ, като е приел, че това е достатъчно за разглеждане на делото. Дал е ход на делото в съдебното заседание на 22.05.2007 год. в отсъствието на подсъдимия и с участието на служебно назначен защитник, без да посочи на кое от основанията по чл. 269 ал.3 от НПК, приел е за съвместно разглеждане с наказателния процес предявени два граждански иска, събрал е доказателствата и е постановил присъда, с която е атгажирал наказателната и гражданската му отговорност.
При това развитие на процеса основателен се явява довода на осъдения, че първоинстанционният съд го е лишил от справедлив процес, включващ в себе си правото да участва лично в производството при събирането и проверката на доказателствените източници и да бъде изслушан при вземане на решение за наказателната му отговорност. Съдебното производство е могло да бъде проведено в отсъствието на подсъдимия само ако бъде доказано по несъмнен начин, че се отказва от правото си на участие в процеса. Извод, че с процесуалното си поведение е демонстрирал нежелание за участие в процеса, като се укрил и това е възпрепятствало призоваването му, в какъвто смисъл е довода на представителя на обвинението, не може да бъде направен само поради факта, че не е намерен на посочения при вземане на мярката за неотклонение в досъдебното производство адрес. При взетата мярка за неотклонение подсъдимият е поел задължение да не се отклонява от местоживеенето си, но то не е неограничено във времето и не го лишава от правото на справедлив процес в разумни срокове. Той не може да търпи ограничания надхвърлящи необходимите за своевременното приключване на процеса, в това число и неоправдано дълъг период от време да не променя местоживеенето си. Разумният срок за решаването на делото в конкретния случай очевидно е нарушен и то изцяло не поради негово недобросъвестно процесуално поведение. Първата призовка до адреса му за явяване в съдебната фаза на процеса след приключване на разследването, е изпратена след девет години и един месец, а липсват данни за наличието на някакви извънредни обстоятелства попречили за своевременното му изправяне пред съда. Задълженията да се обезпечи справедлив процес в съдебната фаза на процеса са на съда, който в рамките на правомощията си следва да направи всички зависещо от него за да го уведоми за провежданото наказателно производство. Той не е използвал дадените му от закона средства да издири местоживеенето му с цел редовното му призоваване и връчването на преписа от обвинителния акт.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието по чл. 423 ал.1 от НПК и делото следва да бъде възобновено. На осъдения следва да се даде възможност ефективно да упражни правото си на лично участие в съдебната фаза на процеса. Затова влязлата в сила присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия, в който е започнало задочното производство, а именно на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Съдът следва да изпълни правомощията си по чл. 254 ал.1 от НПК за да осигури упражняването правото на лично участие на подсъдимия в съдебната фаза на процеса.
Видно от данните по делото осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда и се намира в затвора гр.Белене. Съгласно чл. 423 ал.4 от НПК Върховният касационен съд следва да се произнесе по мярката му за неотклонение. Предвид тежестта на обвинението и данните за съдебното му минало е налице изискването по чл. 63 ал.1 от НПК за вземате мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Възобновява производството по НОХ дело № 169/2007 год. по описа на Кубратския районен съд.
Отменява изцяло постановената по делото влязла в сила присъда от 22.05.2007 год.
Връща делото на Кубратския районен съд за ново разглеждане от друг състав от стадия “Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”.
Взема на осъдения Т. С. И. мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: