О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София,19.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1135 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. З. като Е. „В”, гр. В., приподписана от процесуалния й представител адв. В срещу решение от 18.09.2009г. по в. гр. д. № 97/2009г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 467 от 08.06.2009г. по гр. д. № 1031/2008г. на Врачански районен съд и е отхвърлен предявеният от В. И. З. като Е. „В”, гр. В. срещу Л. Н. Г. като Е. „Л”, гр. В. иск за сумата 9 672 лв. – остатък от стойност на извършени СМР по договор за изработка от 28.03.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер 1 168,44 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 2927/30.11.1956г. по гр. д. № 5857/1956г. на ВС, решение № 586/21.06.2007г. на ВКС, ТК, решение № 240/14.06.2007г. на ВКС, ТК, решение № 677/20.10.2008г. по т. дело № 300/2008г. на ВКС, ТК, II отд. и решение № 557/24.10.2008г. по т. дело № 268/2008г. на ВКС, ТК, I отд., и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона: по въпроса за заплащане на възнаграждение за извършена работа по договор за изработка; дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при завършване на работата; какви правни възможности има възложителят при констатирани недостатъци на изработеното, когато те не са съществени и когато отклонението от поръчката не води до негодност на работата за нейното договорно или обикновено предназначение; как следва да бъдат упражнени процесуално тези възможности от страна на възложителя; възможно ли е разваляне на изпълнен договор за изработка при условие, че възложителят е започнал да експлоатира по предназначение обекта, в който е извършена работата; въпроса за разваляне на договора.
Ответникът Л. Н. Г. като Е. „Л”, гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил качествено възложената работа, като не е положил гладко бетона съобразно договореното, поради което възложителят не е приел извършената работа, а е поискал отстраняване на недостатъците. Решаващият съдебен състав е констатирал, че ответникът по иска не се е съгласил отстраняването на недостатъците да бъде извършено чрез полагане на допълнителна замазка, защото това ще повиши нивото към рампата и каналите, и се е възползвал от правото си да развали договора съгласно чл. 265 ЗЗД. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 265 ЗЗД предоставя допълнително, специфично право на поръчващия, което той може да упражни без да е лишен от възможността да упражни правото си да развали двустранния договор. Поради изложените съображения въззивната инстанция е стигнала до извод за неоснователност на предявения иск за заплащане на остатъка от възнаграждението.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Релевантните за настоящия спор материалноправни въпроси се отнасят до правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното, дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци. Процесуалноправният въпрос от значение за делото е как следва да бъдат упражнени процесуално правата на възложителя при констатирани недостатъци на извършената работа и дали възложителят е избрал и упражнил някое от предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД права.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Посочените две предпоставки следва да бъдат кумулативно дадени. По релевантните материалноправни въпроси, по които съдът се е произнесъл, е налице постоянна съдебна практика, обективирана в решение № 876/24.11.2004г. по гр. д. № 1068/2003г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 586/21.06.2007г. по т. дело № 227/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. на ВКС, ТК, решение № 310/03.04.2008г. по т. дело № 994/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 240/14.06.2007г. на ВКС, ТК, решение № 677/20.10.2008г. по т. дело № 300/2008г. на ВКС, ТК, II отд., решение № 2927/30.11.1956г. по гр. д. № 5857/1956г. на ВС и други. Посочените въпроси са решени в противоречие с трайноустановената съдебна практика, съгласно която недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение. Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По въпроса как следва да бъдат упражнени процесуално правните възможности на възложителя при констатирани недостатъци на извършената работа въззивният съд не е процедирал в противоречие със съдебната практика. Ответникът е направил възражение за некачествено изпълнение, поради което счита, че не дължи заплащане на остатъка от възнаграждението за извършените СМР. От волята на възложителя и процесуалните му действия като ответник по иска се установява, че в първоинстанционното производство е упражнил правото си на намаление на възнаграждението с размера на претендираната сума. Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 677/20.10.2008г. по т. дело № 300/2008г. на ВКС, ТК, II отд., тъй като право на възложителя е да прецени по какъв ред ще упражни процесуално правомощията си при констатирани недостатъци на СМР – чрез възражение за прихващане на средствата, необходими за отстраняване на недостатъците във връзка с чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД или чрез възражение за намаление на възнаграждението на основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.09.2009г. по в. гр. д. № 97/2009г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 193,44 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.