О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 26.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 297 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2496 от 30. 11. 2017г. по в. гр. дело № 2204/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 7429 от 11. 10. 2016г. по гр. дело № 7388/2015г. на СГС, с което ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца Д. Х. Ф., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 28. 12. 2012г. до окончателното изплащане.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият съд не е отчел в нужната степен разумната продължителност на наказателното производство от 2г. и 7 месеца, неприлагането въобще на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в никоя от фазите му; мащабите на медийното отразяване на случая със задържането на обвиняемия ищец по време на търга в гранд – хотел „София“ – [населено място], които са преувеличени, и неустановеното влошаване на физическото и психическото здраве на ищеца в резултат на наказателното преследване, при което е присъдил завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди спрямо действително претърпените такива в причинно – следствена връзка с процесното незоканно обвинение.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ, сочейки разрешаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г.; т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 123 от 23. 06. 2013г. по гр. дело № 254/2014г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 302 от 04. 10. 2011г. по гр. дело № 78/2011г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 145 от 06. 07. 2017г. по гр. дело № 4132/2016г. на ВКС, ІV г.о..
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – Д. Х. Ф., не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000 лв., т.е. тя е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 278а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК / за това, че на 27. 05. 2010г. в 19. 30 ч. в сградата на гранд- хотел „София“, зала „Триадица“, ищецът Д. Х. Ф. в съучастие с И. М., предлагал за отчуждаване културни ценности – 51 броя картини на български художници, които не са идентифицирани и регистрирани съгласно чл. 113, ал. 1 Закона за културното наследство, на организиран от управляваното и представлявано от ищеца дружество – Аукционна къща [фирма] търг с явно наддаване/, производството по което е приключило с влязла в сила на 28. 12. 2012г. оправдателна присъда и по което е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв..
Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на влязла в сила оправдателна присъда по незаконното обвинение в престъпление, потвърждавайки първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за сумата 25 000 лв., съставляваща според този съд справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на действително претърпените неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от процесното незаконно обвинение. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, които са следните: взетата с привличането на ищеца като обвиняем, на 28. 05. 2010г., мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000лв. и неприлагането спрямо него на обичайното „задържане под стража“ в първите 72 часа; продължителността на наказателното производство – 2г. и 7 месеца, която не е неразумно дълга; публичното му задържане по време на търга на аукционната му къща, притежавана в съдружие с журналиста И. М., придружено с претърсване и изземване на всички изложени картини като веществени доказателства, на който търг всички са разбрали, че той се прекратява заради това, че се предлагат крадени, нерегистрирани картини и това поведение на разследващите органи е уронило доброто му име на професионалист – експерт по произведения на изкуството, причинило е отлив на клиенти, престанали са да го канят като експерт – оценител на произведения на изкуството; изпадането на ищеца, който е диабетик, в диабетична криза при задържането му по време на търга, заради преживените силни негативни емоции; предпенсионната му възраст – 60 г. към момента на повдигане на обвинението, при която възможността за реализация в нова професионална сфера е минимална; тежестта на престъплението, в което е обвинен, за което се предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода; широкото медийно отразяване на случая; неустановяването на влошаване на здравословното състояние на пострадалия в причинно – следствена връзка с незаконното обвинение и настъпилите затваряне, изолация, безпътица в предпенсионната възраст, загубата на клиенти, уронения авторитет на човек и професионалист, добре познат в своите професионални среди. По отношение на вредите от претърсването и изземването на веществени доказателства по време на аукциона, апелативният съд е посочил, че отговорност следва да носи ответникът в качеството си на орган, осъществяващ ръководна функция в рамките на досъдебното производство, дори самите увреждащи действия да не са извършени от органи на прокуратурата, а от органи на полицията. По същата причина е намерил, че медийното отразяване на случилото се с ищеца е в причинно – следствена връзка с процесното незаконно обвинение, независимо че не е установено самата Прокуратура да е давала информация на представителите на медиите.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Формулираните от касатора правни въпроси дори да се приеме, че удовлетворяват общото основание за допускане на касационно обжалване, макар да са изцяло относими към правилността на обжалвания съдебен акт, не осъществяват и соченото допълнително основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Според Прокуратурата на Република България, въззивното решение противоречи на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, както и на т. 3 и т. 11 от ТР №3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС и на т. 19 от ТР № 1/04. 01. 2001г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за причинно – следствената връзка между установените неимуществени вреди и процесното наказателно производство и за това кои конкретни неимуществени вреди по вид са доказани по делото. Решаващият съд е приложил критерият за „справедливост“, визиран в чл. 52 ЗЗД, съобразно задължителната практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства като характера и интензивността на болките и страданията и отражението им върху психиката на ищеца и отношенията му с близките; възрастта на пострадалия – предпенсионна, предполагаща по – трудно преодоляване на причинените от наказателното преследване негативни изживявания, вкл. наложителната в случая промяна в професионалната реализация; продължителността на наказателното производство от 2 г. и 7 месеца; тежестта на повдигнатото обвинение; наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“; публичността на задържането на ищеца по време на организирания от фирмата му аукцион на произведения на изкуството от български автори в известен столичен хотел и широкото медийно отразяване на обвинението в тежко престъпление, причинили силен стрес и сериозно накърняване на изградения в годините добър авторитет на човек и професионалист, сериозен отлив на клиенти и непредлагане на нова работа като експерт – оценител на произведения на изкуството за в бъдеще; публичното изземване през цялото времетраене на наказателното производство на картините, предложени на търга на 27. 05. 2010г. и обичайните негативни емоционални преживявания от повдигане на незаконно обвинение в престъпление, установени в процеса с гласни доказателства: затваряне в себе си, изолация, безпътица в предпенсионната възраст, загубата на клиенти и работата, за утвърждаване на професионалния авторитет, в която са вложени продължителни, дългогодишни, усилия и средства, уронения авторитет на човек и професионалист, добре познат в своите професионални среди като уважаван и ценен експерт по произведения на изкуството, с които конкретни обстоятелства съставът на Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил, обсъждайки ги подробно в мотивите на съдебното решение.
В т. 11 на ТР № 3/22. 04. 2005г. на ОСГК на ВКС, е дадено разяснение дали се дължи обезщетение в случай на няколко деяния, за които лицето е осъдено, при частично оправдаване за някои от тях; по каква методология се определя обезщетението при оправдаване за няколко деяния – глобално или за всяко от тях поотделно. В т. 3 от същия тълкувателен акт пък е разяснено при какви условия следва да се приеме, че е осъществено допринасяне на вредоносния резултат от страна на самия пострадал или увреждане по изключителна негова вина, което освобождава държавата от отговорност за вреди. Разяснените правни проблеми с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС са неотносими към поставените от касатора правни въпроси, а тези по т. 11 нямат никаква връзка с въведените от страните фактически твърдения и правни доводи в инстанциите по същество, нито с постановеното правно разрешение от съдилищата, т.е. те стоят извън предмета на конкретния правен спор.
В изложението към касационната жалба се твърди, че въззивното решение противоречи и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между наказателното производство, по което е повдигнато незаконното обвинение и причинените вреди. От изложеното по – горе е видно, че въззивният съд е изложил мотиви за всички релевантни обстоятелства, включително какви вреди е претърпял ищецът и че те са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление. Следва да бъде посочено също, че принципните постановки в цитирания тълкувателен акт по въпроса за мотивиране на въззивното решение не намират автоматично приложение към промененото законодателство, след влизане в сила на ГПК от 2007г., при който втората инстанция действа при условията на ограничен въззив, от което следват и редица специфики за предмета на въззивното производство и за съдържанието на съдебното решение. В случая обаче тези специфики не са от значение, доколкото въззивният съд е мотивирал задълбочено и подробно, точно и ясно обжалвания съдебен акт, включително за конкретните установени в процеса неимуществени вреди и за причинно – следствената връзка между тях и незаконното обвинение.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2496 от 30. 11. 2017г. по в. гр. дело № 2204/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.