6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 08.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1855 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ГПК „Острица“, [населено място], [община], област С. чрез процесуален представител адв. К. И. срещу решение № 74 от 06.03.2014г. по в. гр. дело № 547/2013г. на Смолянски окръжен съд. С обжалвания въззивен съдебен акт е потвърдено решение № 162/01.11.2013г. по гр. дело № 84/2013г. на Чепеларски районен съд, с което са отменени на основание чл. 58 ЗК по иска, предявен от Б. С. Х. против ГПК „Острица“, решенията на Управителния съвет на ГПК „Острица“, взети на заседание на 25.02.2013г., и всички решения, приети на състоялото се на 21.04.2013г. редовно общо годишно отчетно – изборно събрание на ГПК „Острица“, и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в размер 720 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради изтичане на преклузивния срок за обжалване на решението на УС на ГПК „Острица“, прието на 25.02.2013г. Релевира евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът в писмено изложение обосновава допускането на касационно обжалване на решението с основанията по чл. 280, ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Следва ли ищецът, който обжалва решение на ОС на дружество/кооперация, както и решенията, приети от УС в тази връзка, да докаже наличие на противоречие с повелителни норми на закона, или е достатъчно само да твърди тези обстоятелства? Чия е тежестта на доказване на незаконосъобразността при разглеждане на такъв спор – на ищеца или на ответника? – според касатора посочените въпроси се решават противоречиво от съдилищата /определение от 28.08.2009г. по т. д. № 419/2009г. на Окръжен съд Стара Загора/.
2. При условие, че УС на кооперация приеме известяването за последващо отчетно-изборно Общо събрание да се извърши чрез публикация на покана в Търговския регистър, следва ли да се приеме вписаният протокол от това събрание, ведно с поканата като задължителен елемент, подлежащ на вписване, така, както го визира нормата на чл. 4 ЗТР във връзка с разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 9 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър? Счита ли се при такива обстоятелства публикуваното решение на УС за самостоятелно основание за обжалване като документ, който е вписан, и следва ли от датата на вписването му да текат преклузивните срокове за оспорване по съответния ред? – по отношение на тези въпроси касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. Обжалването на решение на Общото събрание на кооперацията по смисъла на чл. 58, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Закона за кооперациите дерогира ли правилото за изтеклия преклузивен срок относно предхождащите това събрание решения, взети на редовно проведено събрание на УС, проведено в тази връзка? И означава ли, че при обжалване на ОС на кооперацията искът следва да разглежда общо по отношение на предходното събрание на УС, и дори и да са изтекли преклузивните срокове за оспорване на това решение, същото се разглежда не като отделен акт на орган на кооперацията, а заедно с последващото проведено ОС? – касаторът сочи, че тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК/.
Ответникът Б. С. Х. от [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. релевира доводи за недопустимост на касационната жалба, евентуално неоснователност поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа, че посочените от касатора въпроси не са от категорията на въпросите от значение за изхода на конкретното дело, разрешени в обжалваното въззивно решение, които са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. Според ответника разпоредбите, уреждащи преклузивния срок за обжалване на дадено решение на УС на кооперация, са ясни и недвусмислени, а преценката дали срокът е спазен зависи от фактите по делото. Поддържа, че не е ясно каква е връзката на съдебната практика, на която се позовава касаторът, с поставените въпроси.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че искът за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 25.02.2013г. заседание на УС на ГПК „Острица”, и всички решения, взети на редовно общо годишно отчетно-изборно събрание на ГПК „Острица“, състояло се на 21.04.2013г., е предявен в преклузивния двуседмичен срок по чл. 58, ал. 3 ЗК от активно легитимирана страна – член-кооператор, поради което са процесуално допустими. Съдебният състав е констатирал, че ищецът е присъствал на ОС на кооперацията, проведено на 21.04.2013г., а исковата молба е получена по пощата с пощенско клеймо от 07.05.2013година.
Тезата на ответника по иска, че не е спазен двуседмичният срок от узнаване на решенията на проведеното на 25.02.2013г. заседание на УС, считано от 18.03.2013г., когато в Търговския регистър по партидата на кооперацията са публикувани покана за свикване на Общото събрание и протоколът от заседанието на Управителния съвет, е приета за неоснователна. Въззивната инстанция е изложила съображения, че в случай, че ищецът сочи данни за датата на узнаване, в негова доказателствена тежест е установяването им, а в случай, че ответникът наведе възражения за различна дата на узнаването, то в тежест на ответника е да докаже възражението си. Съдебният състав е приел, че в исковата молба не се сочат данни за датата на узнаване на взетите решения, а ответникът не е ангажирал доказателства ищецът да е узнал за взетите решения след оповестяването им в Търговския регистър, поради което е направил извод, че при липса на данни кога ищецът е узнал за взетите решения, искът е предявен в срока по чл. 58, ал. 5 ЗК.
Доводите на ГПК „Острица“, че срокът за ищеца е започнал да тече от 25.02.2013г., са приети за неоснователни поради това, че предявеният иск е за отмяна на решенията, взети от Общото събрание, проведено на 21.04.2013г., а не срещу решенията, взети от други органи във връзка с подготовката и провеждането му, които ще се преценяват във връзка с основателността, а не с допустимостта на иска.
Основателността на иска по чл. 58, ал. 1 ЗК е аргументирана с допуснати закононарушения на процедурата по свикването и провеждането на събранието на УС от 25.02.2013г. Ответната кооперация не е установила по положителен начин съществуване на писмена покана до членовете на УС, в която да са отбелязани мястото, датата и часът на провеждане събрание на УС, дневния ред – нарушение на чл. 27, ал. 1, изр. второ от Устава на кооперацията. Към 25.02.2013г. освен председателя на кооперацията С. Ч., избран на 30.04.2011г. и вписан като председател на кооперацията, членове на УС са и лицата С. Х., К. Г., В. К., С. К.. На проведеното на 25.02.2013г. заседание на УС са присъствали четирима от петимата членове на УС, С. Х. е отсъствал и не са налице данни за надлежно получаване от него като член на УС на отразената в протокола от заседанието на УС нотариална покана от 15.02.2013г. чрез нотариус В.. С оглед допуснато нарушение на процедурата по свикване на УС въззивната инстанция е счела за ирелевантно за спора дали при провеждане на заседанието е бил налице или не изискуемият кворум на членовете на УС.
Съдебният състав е изложил и съображения, че заседанието на УС на 25.02.2013г. е следвало да бъде свикано и ръководено от С. Х., председател на кооперацията, вписан като избран председател на кооперацията до 21.05.2011г., след който момент е вписан новият управител – С. Банков Ч., избран на проведеното на 30.04.2011г. Общо събрание. Обезпечителната мярка „спиране изпълнение на решенията на Общото събрание на ГПК „Острица”, проведено на 30.04.2011г.“ , допусната с определение № 179 от 13.06.2011г. по в. гр.д. №264/2011г. по описа на Смолянски окръжен съд, е без значение, тъй като е постановена след като вече е извършено вписване на новия председател по партидата на кооперацията в Търговския регистър, и при уважаване на иска по чл. 58 ЗК и отмяна на решенията на общото събрание относно избора на нов председател, съдебното решение ще действа за в бъдеще.
Поради това, че незаконосъобразно взетите решения на заседанието на УС на 25.02.2013г. се отнасят до решението за свикване на Общото събрание и неговия дневен ред, е направен извод за незаконосъобразност и на взетите решения на проведеното на 21.04.2013г. въз основа на заседанието на УС Общо събрание на кооперацията.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените в т. 1 процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Формулираните от касатора въпроси са много общи, а отговорът им зависи от конкретните факти и обстоятелства, които се твърдят от страните с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът не е съобразил въпросите с твърдените от страните факти и обстоятелства, нито с изложените от въззивния съд съображения. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и поради това, че касаторът не е установил наличие на противоречива съдебна практика. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Посоченото от касатора определение от 28.08.2009г. по т. д. № 419/2009г. на Окръжен съд Стара Загора няма характер на актовете по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – с него се оставя без уважение молба за спиране на производството пред Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Формулираните от касатора в т. 2 правни въпроси се отнасят до допустимостта на въззивното решение по отношение на решенията на Управителния съвет от 25.02.2013г. и преценката за допустимост на предявения иск по чл. 58 ЗК срещу решенията на УС с оглед преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 ЗК. Предвид обстоятелството, че съдът следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, следва да се допусне касационно обжалване на решението на Смолянски окръжен съд за проверка на неговата допустимост съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК.
Посочените в т. 3 правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на спора и са включени в неговия предмет. Въпросите могат да бъдат уточнени по следния начин: Следва ли при иск за отмяна на решения на Общото събрание на кооперацията поради нарушение на процедурата по свикването му с решение на Управителния съвет, за което ищецът твърди, че е взето в нарушение на закона или устава, съдът да разгледа законността, респективно съответствието на решението на УС на устава, ако е изтекъл преклузивният срок по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 КЗ за отмяна на решението на УС? Поради обстоятелството, че по така уточнения правен въпрос не е формирана съдебна практика, възможно е същият да бъде решаван противоречиво от съдилищата и с оглед необходимостта от създаване на постоянна съдебна практика и осигуряване разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона следва да се допусне касационнно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 74 от 06.03.2014г. по в. гр. дело № 547/2013г. на Смолянски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 25 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.