О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 08.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 1424/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 20.01.2006 г. по гр.д. № 7840/ 2004 г. на Софийски районен съд, 40 състав, оставено в сила с решение от 16.06.2009 г. по гр.д. № 1877/ 2006 г. на СГС, ІІ- д състав е отхвърлен иска, предявен от И. И. Ц. против С. о. за установяване право на собственост върху две незастроени части от имот пл. № 179 от кв.29 по регулационен план на гр. Б. от 1915 г., съответно с площ 1260 кв.м. попадаща в кв.35 и 1200 кв.м. в кв. 28 по действащия регулационен план на населеното място.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост досежно изводите на съда, че се касае за земеделска земя и че за легитимацията на ищцата и възможността за предявяване на ревандикационен иск е необходимо земята да е била възстановена с решение на поземлената комисия.
Относно допустимостта на касационното обжалване се поставя процесуалния въпрос за правомощията на въззивния съд да отхвърли иска по съображения, които не са били разглеждани до този момент, по които не са събирани доказателства и по които страните не са изложили становищата си, както и материалноправния въпрос, че искът за собственост не може да бъде отхвърлен, след като ищецът установява правоприемство с предходния собственик на имота, както и при наличието на точна индивидуализация на имота с граници, площ и местонахождение. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1/ 2006 г., ТР № 1/ 1995 г. и ППВС № 1/ 85 г. относно правомощията на втората инстанция по граждански дела.
Ответникът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Претендира се право на собственост върху две незастроени части от по- голям имот, бивша собственост на наследодателя на ищцата С, което се удостоверява с крепостен акт № 1183/ 1905 г. и удостоверение за наследници, от което е видно, че ищцата е внучка на сестра на общия наследодател. В крепостния акт имотът е описан като нива от 9, 3 дка в землището на с. Б., местността “С”, като освен това въззивният съд приел, че нивата е внесена в ТКЗС. По тази причина направил заключение, че искът за собственост не може да се предяви по общия ред, а е необходимо преди това имотът да бъде възстановен от поземлената комисия, което пък води до извода, че ищцата не е активно легитимирана като собственик към настоящия момент.
От данните по делото се установява, че въпросът дали се касае за земеделски имот и дали същият е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ не е бил поставен по делото до решението на въззивния съд, и съответно не са събирани доказателства в тази насока. От исковата молба, представените доказателства и становищата на страните е видно, че искът е предявен по общия ред с твърдения, че имотът на общия наследодател е завзет без основание, не е бил отчуждаван и заплащан и неоснователно е актуван като държавен и общински.
С оглед на изложените данни следва да се приеме, че поставеният в жалбата процесуалноправен въпрос е съществен за изхода на делото, тъй като има отношение към допустимостта на иска и легитимацията на ищцата и налага разглеждане на касационната жалба. Налице е и противоречие със задължителната практика на ВКС относно правомощията на въззивния съд, установена с ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС , както и с практиката по приложението на ЗСПЗЗ.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване и по материалноправния въпрос относно обстоятелствата, обуславящи принадлежността на правото на собственост при доказана индивидуализация на имота, титул за собственост на наследодателя и доказателства за наследствено правоприемство. И в тази част касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.06.2009 г. по гр.д. № 1877/ 206 г. на СГС, ІІ-д състав.
Указва на И. И. Ц. да внесе в седемдневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 48 лв. и да представи в същия срок вносния документ, като при неспазване на срока жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: