Решение №295 от 11.9.2009 по гр. дело №445/445 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 295
гр.София.11.09.2009г.
 
В   ИМЕТО      НА     НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април през две хиляди и девета година в състав:
 
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
      ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
 
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 445/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 218а б. “” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК от 2007 г.
Образувано е по жалба на С. А. С. против въззивно решение № 231/01.11.2007 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 197/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на иска.
Ответникът по касация П. А. К. в съдебно заседание чрез адв. Н изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 30 ЗН.
С обжалваното решение въззивният съд е установил, че ищцата и ответника са брат и сестра, наследници по закон на М. Й. И. Ищцата П. К. заверила пред нотариус подписа си по молба за отказ от наследството на майката, но не е подала същата в съда и неин отказ не е надлежно вписан в съответните регистри.
Въззивният съд е установил наследствената маса по чл. 31 ЗН и с помощта на съдебни експертизи е определил нейната парична стойност на 20488,33 лв.
Като е приложил правилото на чл. 29, ал. 1 ЗН е определил разполагаемата част и запазените части на наследниците по закон и е намалил дарението извършено от М. И. в полза на С. С. със 6829,44/20488,33.
Решението е постановено в нарушение на чл. 31 ЗН, но крайният резултат е по-благоприятен за касатора.
Неоснователно е възражението в касационната жалба срещу активната материално-правна легитимация на ищцата. Обосновано и в съответствие с материалния закон въззивният съд е приел, че липсва неин валиден отказ от наследството на майката М. И. Отказът е строго формален акт и, за да е действителен следва да е сторен по реда на чл. 49 ЗН. В случая, има предварителни действия, но не и отказ чрез писмено заявление, подадени в районния съд по място на откриване на наследството, вписан в особената за това книга.
Оплакването за нарушение на чл. 31 ЗН поради неотчитане на увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН от 1680 лв. е основателно, въпреки, че не е в интерес на касатора – води до намаляване на наследствената маса. Тя е 18808,33 лв., а без стойността на дарението от 20212 лв., остава пасив от минус 1403,67 лв. След като не съществува свободно имущество, което да удоволетвори П. К. , следва, че дарението е накърнило нейната запазена част, която е 6269,78 лв. За допълването й е нужна сума от 6971, 61/припадащата се част от дълга на наследодателката е 701,84 лв./.
Дарението е надхвърлило с 13942,22 лв. разполагаемата част от наследството на М. И. и следва да бъде намалено със 6971,61/20212 за допълване разполагаемата част на П. К.
Въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 31 ЗН не само, като не извадил увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН, за да образува наследствената маса, но и неправилно е процедирал при намаление на дарственото разпореждане. От стойността на свободното имущество /това, което не е предмет на завещателни и дарствени разпореждания или в случая – без стойността на дарения апартамент/ следва да се определи частта на наследниците със запазена част, която ще получат по закон /в случая само дълг/. Така образуваната сума се съпоставя с определената по чл. 29 ЗН запазена част и така се определя тя дали е накърнена и ако да, каква е сумата, нужна за допълването й.
Така установеното от Върховния касационен съд влошават положението на жалбоподателя. Определеното от окръжния съд намаление е от 0,333 %, докато според настоящия състав то трябва да е от 0,345%.
Насрещна жалба няма.
Предвид забраната на съда да влошава положението на жалбоподателя, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На осн. чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ касаторът трябва да заплати на насрещната страна сторените от нея съдебно-деловодни разноски за инстанцията.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
Р Е Ш И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 231/01.11.2007 г. на Габровския окръжен съд, постановено по гр.д. № 197/2007 г.
ОСЪЖДА С. А. С. да заплати на П. А. К. 300 лв. – сторени в инстанцията съдебно-деловодни разноски.
 
 
РЕШЕНЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top