6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 295
София, 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1626 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, постъпила от В. Х. С. и Й. Д. С. чрез адв.В. В. от САК и адв.Г. В. от Добричка адвокатска колегия срещу решение № 363 от 11.12.17г.по в.гр.дело № 566/17г.на Пернишкия окръжен съд.С него е отменено решение № 229 от 21.03.16г.по гр.дело № 06854/15г.на Районен съд –Перник и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от същите страни срещу С. М. Л. и В. М. Л. – Р. искове с правно основание чл.87 ал.3 вр.с чл.189 ал.1 и чл.190 ал.1 ЗЗД за разваляне на договор, сключен с нот.акт № 168,том ІІ, рег.№ 10151,н.д.№ 343 от 29.09.11г.,за покупко – продажба на апартамент / №/, находящ се в [населено място], [улица] до размер на ? ид.част,и за заплащане /връщане / на сумата 21875 лв – половината от продажната цена на апартамент /№/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 13.10.15г.до окончателното изплащане,както и за заплащане на сумата 5465.13 лв – направените по сключения с нот.акт № 168/11г.договор разноски.
Решението е постановено след отменително решение на ВКС, състав на ІІІ г.о., постановено по гр.дело № 5037/16г.
С определение № 457 от 4.10.18г.състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния правен въпрос: До отмяната на обезпечителната възбрана по реда на чл.402 ал.3 ГПК приложима ли е разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК относно автоматичното заличаване на наложените възбрани, включително и по отношение на обезпечителна възбрана, наложена от съд.
В отговор на поставения въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.402 ал.3 ГПК вдигането на запора,заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязло в сила определение на съда.Налагането на обезпечителната мярка възбрана има за цел да запази недвижимите имоти на длъжника, или на друго лице, в неговия патримониум, като чл.453 ГПК предвижда непротивопоставимост на прехвърлянето или учредяването на вещни права, извършени след вписване на възбраната по отношение на взискателя.
Разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК регламентира прекратяване на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с изключение на делата за издръжка.Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н.перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.В чл.433 ал.3 ГПК е посочено,че всички случаи по предходните алинеи съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно,след като постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.По аргумент за противното следва да се приеме, че когато възбраната не е наложена в изпълнителното производство от съдебния изпълнител, а е наложена от съда като обезпечителна мярка в предхождащ исков процес, с прекратяването на принудителното изпълнение, възбраната не се заличава автоматично,а само по реда на чл.402 ал.3 ГПК.Този извод се налага и от систематичното място на посочените разпоредби в съответните раздели на ГПК – чл.433 ГПК е в глава 38 „Започване, спиране и прекратяване на изпълнението”, а разпоредбата на чл.402 ГПК е в глава 35 ”Обезпечителни мерки”. В този смисъл е определение № 55 от 3.02.16г.по гр.дело № 309/16г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК,в което е посочено,че по отношение на наложена възбрана като обезпечение на иск, с определение на съд и издадена въз основа на определението обезпечителна заповед,намират приложение правилата на чл.402 ГПК .
В тази връзка, Тълкувателно решение № 47 от 1.04.1965г.по гр.дело № 23/65г.на ОСГК на ВС има приложение във връзка с Глава V ”Изпълнително производство” от Гражданско процесуален кодекс от 1952г.,от което следва, че разясненията му имат значение за наложените обезпечителни мерки в изпълнителното производство.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че към датата на публичната продан е имало действаща обезпечителна възбрана; постановлението за възлагане е влязло в сила и е налице недобросъвестност на длъжника М. Л., респективно на неговите правоприемници; в резултат на дарението С. и В. Л. са придобили собствеността само върху ? ид.част, а са продали целия имот, без да имат това право, като са получили цената за целия имот,т.е. обогатили са се неоснователно с половината продажна цена.
Ответниците по жалбата С. М. Л. и В. М. Л.- Р. чрез процесуалният им представител адв. Г. В. молят да бъде потвърдено въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като обсъди събраните по делото доказателства и касационните оплаквания, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че в полза на С. М. С. срещу М. Д. Л. са издадени на основание чл.237 ГПК/отм./изпълнителен лист от 1.03.2001г. по гр.дело № 1145/2000г.на РС-Перник за суми по договор за заем, договорна лихва, законна лихва и разноски, и изпълнителен лист от 15.03.2001г. по гр.дело № 585/2000 г.на ОС – Перник за суми по договор за заем, договорна лихва,законна лихва и разноски,въз основа на които са образувани изп.д./№/и изп.дело /№/.на СИС при РС – Перник, като впоследствие първото изп.дело е присъединено към второто.По изп.дело /№/са предприети изпълнителни действия, започнали през 2001г.,като на 27.04.01г.е наложена възбрана върху ? ид.ч.от процесния апартамент, съсобствен на длъжника М. Л..По молба на взискателя изпълнителното производство е спряно от съдебния изпълнител на 10.09.01г.на осн.чл.329 б”б”ГПК/отм./.С постановление от 19.01.07г.,на осн.§ 3 от ПЗР на ЗЧСИ, изп.дело /№/.е изпратено на ЧСИ Е. Д., и е образувано под /№/.
Прието е още,че с нот.акт /№/ М. и Л. Л. са дарили на ответниците С. и В. Л. процесния недвижим имот, вписан в Службата по вписванията на 8.05.2008г.
Установено е,че по изп.дело/ №/е извършена публична продан на процесния апартамент, състояла се от 20.10.2008г. до 20.11.2008г., като с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.08г.на ЧСИ, 1/2 ид.ч.от имота / с посочен в постановлението като собственик длъжника М. Л. /е възложена на взискателя С. С..Постановлението за възлагане е влязло в сила на 24.03.2009г.
С нот.акт/№/ищците В. и Й. С. са закупили от ответниците С. и В. Л. целия процесен имот за сумата 43 750 лв.
Установено е, че С. С. е предявил иск срещу В. С. и Й. С. за съдебна делба на процесния имот,като ищецът претендирал за ? ид.ч.от него по силата на постановлението за възлагане от 21.11.08г.по изп.д./№/Делото е приключило със съдебна спогодба,с която имотът е поставен в изключителна собственост на С.,срещу което са се задължили да заплатят на С. С. 20 000 лв за неговата ? ид.част.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че първоначалното изп.дело /№/на СИС при РС-Перник следва да се счита за прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК по силата на закона, след изтичане на две години, през които не са извършени изпълнителни действия.С прекратяване на изп.дело действието на възбраната върху процесния имот също е отпаднало,поради което не е имало забраната по чл.453 т.1 ГПК длъжникът М. Л. да се разпорежда на 8.05.08г.с принадлежащата му ? ид.част от процесния апартамент.Посредством дарението от него и другия съсобственик собствеността върху целия апартамент е преминала върху ответниците, като съответно те са я прехвърлили надлежно в пълен обем на ищците – купувачи.Изложени са съображения,че тъй като публичната продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост, купувачът става собственик само ако длъжникът е бил собственик на имота.Ето защо съдът е приел,че макар и постановлението за възлагане на процесния имот от 25.11.08г.на ЧСИ да е влязло в сила на 24.03.09г.,права по него не са преминали по отношение на приобретателя по публичната продан,тъй като преди това длъжникът М. Л. е извършил противопоставимо на взискателя разпореждане с целия имот.Въззивният съд е отчел и обстоятелството,че купувачът при публичната продан не е трето добросъвестно лице, а взискателят, който е бил страна в изпълнителните производства, в какъвто смисъл са указанията на ВКС в отменителното му решение.
Решението е неправилно.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, необосновано въззивният съд е приел, че с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК действието на възбраната е отпаднало, като не е съобразил, че има наложена възбрана по реда на чл.389 ГПК от съда в исковия процес. В исковото производство по гр.дело № 585/00г.,с определение от 22.06.2000т. съдът е допуснал обезпечение на предявения иск от С. С. чрез налагане на възбрана върху ? ид.част от процесния имот, собственост на М. Л. и е издадена обезпечителна заповед от 22.06.00г. Значението на наложената обезпечителна възбрана е да осигури, докато спорът е висящ, че претендираното право ще бъде осъществено. Запазените с възбраната права на С. С. са реализирани в изпълнителното производство, при осъществяване на публичната продан. След като правата му са се реализирали, възбраната е отменена по реда на чл.321 ГПК /отм./ с определение № 760 от 11.07.11г.по гр.дело № 585/00г.на Пернишкия окръжен съд, по негова молба.Следователно, по силата на чл.453 т.1 ГПК разпореждането с ? ид.ч.от имота от длъжника М. Л. е непротивопоставимо на взискателя С. С.. В делбеното производство последният се е легитимирал с влязло в сила на 24.03.09г. постановление за възлагане на ? ид.част от процесния имот и като са признали правата му със съдебната спогодба и са му заплатили сумата от 20 000 лв, за да им бъде поставен в индивидуален дял целия процесен имот, за ищците е възникнало основание да развалят продажбата по реда на чл.87 ЗЗД до размер на ? ид.част от процесния имот, както и да искат от продавачите връщане на половината от цената и половината от разноските по сделката – чл.189 ал.1 ЗЗД.Правото на собственост чрез възлагане на недвижим имот по реда на чл.496 ал.2 ГПК се придобива от деня на постановлението за възлагане, а последиците от него отпадат едва чрез отмяна действията на съдебния изпълнител.В случая постановлението за възлагане е потвърдено от ПОС с решение от 24.03.09г.по гр.дело № 144/09г. Невписването му не се е отразило на вещнотранслативния му ефект, но поради този факт ищците са трети добросъвестни лица при сключване на процесната сделка, тъй като не са могли да узнаят за правата на С. С..
Неоснователно е възражението на ответниците по касация за несвоевременно позоваване от касаторите на обезпечителната възбрана, тъй като в отговора на исковата молба те изрично са възразили,че процесният имот не е бил възбранен. Въпросът за правните последици на възбраната вече е бил обсъждан при първата касация и делото е върнато за ново разглеждане по същество, а обезпечителната заповед и определението от 11.07.11г.вече са били приети като писмени доказателства по делото / в приложеното гр.дело № 88/12г.на ПОС/,поради което следва да бъдат обсъдени.
По изложените съображения настоящият състав приема,че обжалваното решение като незаконосъобразно следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове по чл.87 ал.3 ЗЗД и по чл.189 ал.1 ЗЗД.Ответниците дължат половината от платената цена в размер на 21 875 лв,
както и половината от направените по сделката разноски в размер на 786.18 лв, в които не се включват платените разноски по договора за ипотека и тези по делбеното дело.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски за всички инстанции, които съгласно представените списъци по чл.80 ГПК възлизат на 15 218.80 лв.С оглед направеното възражение за прекомерност,съдебният състав съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на адвокатската защита за пет инстанции, както и минималният размер по чл.7 ал.1 т.4 и ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждение,който възлиза на 8 251 лв.,при което намира,че следва да присъди сумата 10 000 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 363 от 11.12.17г. по в.гр.дело № 0566/17г.на Пернишкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ по предявения от В. Х. С., с ЕГН [ЕГН] и Й. Д. С.,с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД против С. М. Л., с ЕГН [ЕГН] и В. М. Л.- Р., с ЕГН [ЕГН] договор за покупко –продажба на жилищен недвижим имот, представляващ апартамент /№/, с административен адрес : [населено място], [улица], с кадастрален идентификатор /№/, заедно с принадлежащото избено помещение /№/ и с 3.0342% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран в нотариален акт /№/, том ІІ, рег./№/,н.д./№/на Нотариус при РС- П., до размер на 1/2 идеална част от имота.
ОСЪЖДА С. М. Л. и В. М. Л. – Р. с постоянни адреси: [населено място], [улица] да заплатят на В. Х. С. и Й. Д. С., със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Л. – А. и п.” [населено място], [улица], на основание чл.189 ал.1 ЗЗД сумата 21 875 лв, представляваща ? от продажната цена по нот.акт /№/,цялата в размер на 43 750 лв,ведно със законната лихва,считано от 13.10.15г.до окончателното изплащане, както и сумата 786.18 лв,представляваща половината от направените по нотариалната сделка разноски, както и сумата 10 000 лв съдебни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.