О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 04.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 779/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция съгласнсо публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение № 1412 от 07.04.2017 г. по гр. д. № 2507/2016 г. Варненският районен съд признал за установено спрямо [фирма] [населено място], че К. Г. Г. не е собственик на: 1/. 121.19 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2555.2569 по КП на [населено място], р. „П.”,[жк], м. „С.”, с площ по скица 696 кв. м.; и 2/. 128.81 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2555.2570 по КП на [населено място], р. „П.”,[жк], м. „С.”, с площ по скица 722 кв. м.
С решение № 1578 от 27.10.2017 г. по в. гр. д. № 1291/2017 г. на Варненския окръжен съд това решение е отменено частично и искът е отхвърлен за признаване на установено, че ответникът не е собственик на: 1/. 24 кв. м. ид. ч. от първия имот и 2/. 28 кв. м. ид. ч. от втория имот; в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Срещу въззивното решение в отхвърлената част на исковете е подадена касационна жалба вх. № 33755 от 30.11.2017 г. от ищеца с искане то да бъде отменено като неправилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
Ответникът по касация – ответник по исковете, е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С н. а. № 7/04.01.2013 г. ищецът [фирма] закупил от [фирма] поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.2569 по КККР на [населено място] с площ по скица 696 кв. м., а по документ за собственост – 700 кв. м., а с н. а. № 6/04.01.2013 г. закупил от [фирма] поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.2570 по КККР на [населено място] с площ по скица 722 кв. м., а по документ за собственост – 700 кв. м.
Спорните имоти произхождат от един общ имот пл. № 2645, като поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.2569 е идентичен с УПИ ХХІХ-2645, а поземлен имот с идентификатор № 10135.2555.2570 е идентичен с УПИ VІІІ-2645 по плана от 1995 г.
Двата урегулирани поземлени имота са били продадени на праводателите на ищеца с н. а. № 23/23.06.2008 г. и с н. а. № 25/23.06.2008 г. Продавачи по двете сделки са наследниците на Н. Р.: М. и С. Р., и техните съпруги К. и Б. Р..
Ответникът се легитимира за собственик на 250 кв. м. ид. ч. от недвижим имот № 2645, целият с площ 1 650 кв. м., който придобил с н. а. № 141/07.06.2007 г. по дарение от [фирма]. От своя страна дарителят закупил същия имот с н. а. № 292/27.12.2000 г. от наследниците на Б. Р.: А. Р. и А. Р.. При сключването на този договор е представена декларация по чл. 33 ЗС от 13.12.2000 г. на наследниците на Н. Р., които изразили съгласието си наследниците на Б. Р. да продадат собствените им реституирани 250 кв. м. от съсобствения им имот с площ от 1 650 кв. м. и с пл. № 2645, възстановен с решение № 196/16.07.1992 г. на кмета на [община], която част да бъде по дължината на вътрешнорегулационната граница между парцел № 2644 и парцел № 2645.
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че имотите произхождат от М. Р., която е притежавала имот с площ от 7.5 дка. С три договора за дарение, сключени с н. а. №№ 66, 67 и 68 от 24.10.1962 г., тя се разпоредила с части от имота в полза на синовете си Н., Б. и И. Р., като дарила на всеки от тях по 2 дка, разположени по следния начин: частта на Н. е най-южната, северно от нея е частта на Б., северно от последната е частта на И., а най-северно е останалата на М. Р. част. Всяка от дарените части е индивидуализирана с описание на четири граници, като две от тях съвпадат: дере и път, а останалите две са съответните съседи на съответната част. Целият имот с площ от 7.5 дка е заснет с пл. № 11866 по кадастрален план от 1956 г., по плана от 1969 г. е с пл. № 9, а с кадастралния план от 1973 г. за отделните части за първи път са отредени самостоятелни имоти: № 2642 – на А. Р., № 2643 – на И. Р., № 2644 – на Т. Н., закупил от Б. Р. лозе с пространство от 1 500 кв. м. през 1969 г. /с н. а. № 127 от 12.11.1969 г./ и № 2645 – на Н. и Б. /Б./ Р..
От протокол № 89/28.12.1970 г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ е установено, че със заповед № 194/05.12.1969 г. на председателя на ИК на ГОНС от Н. Р. – собственик на част от имот пл. № 9, са отчуждени 1 400 кв. м. за изграждане на ВМИ, а от Б. Р. – собственик на част от имот пл. № 9, са отчуждени 250 кв. м. за изграждане на ВМИ.
На основание чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС отчуждаването е отменено, като с решение № 92/10.06.1992 г. са реституирани 1 400 кв. м. на наследниците на Н. Р. и същите, с протокол № 377/04.04.1994 г., са въведени във владение на реституирания терен с отбелязването, че става въпрос за имот с пл. № 91, съвпадащ с № 2645. С решение № 196/16.07.1992 г. на Б. Р. са реституирани 250 кв. м. и с протокол № 380/04.04.1994 г. същият е въведен във владение, като е записано, че те са част от целия имот пл. № 9, съвпадащ с имоти пл. № 2642, 2643, 2644 и 2645.
Въззивният съд приел, съобразявайки заключенията на техническите експертизи, че към момента на отчуждаването на имотите на двамата братя Н. и Б. Р. е действал кадастрален план от 1969 г., по който отчуждените квадратни метри земя не са били обособени в кадастралния план в отделни имоти, а са част от цял имот с пл. № 9. Съдът съобразил и двете решения на кмета на общината, издадени на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, и записите в тях относно реституираните имоти, и посочил, че актовете на административния орган не са оспорени по надлежния административен ред, поради което и записаното в тях следва да се приеме за действителното състояние на възстановените квадратни метри и към настоящия момент. За първи път имотът с пл. № 9 е разделен на четири реално обособени имота с пл. № 2642, 2643, 2644 и 2645 с плана от 1973 г., като в разписния лист е посочено, че собственици на новообразувания имот пл. № 2645 са Н. и Б. Р.. Макар разписният лист да няма доказателствена стойност, съдът посочил, че същият е поредната индиция за обстоятелството, че Н. и Б. Р. са били съсобственици на общ имот, а не на отделно обособени имоти. Към изложеното добавил, че с подписването на декларация с нотариална заверка на подписите, чрез която е дадено съгласие за продажба на 250 кв. м., част от целия имот с пл. № 2645, наследниците на Н. Р. са направили извънсъдебно признание, че новообразуваният имот с пл. № 2645 по плана от 1973 г. е бил съсобствен между двамата братя. Предвид действието на решение № 196/16.07.1992 г. на кмета на общината, Б. Р. е въведен във владение на реституираните му 250 кв. м. част от целия терен № 9 – имот пл. №№ 2642, 2643, 2644 и 2645, следователно и реституцията е породила ефект върху всички имоти, включени в имот № 9, като реституираните 250 кв. м. ид. ч. са измежду всеки от имотите пл. №№ 2642, 2643, 2644 и 2645.
С оглед изложеното въззивният съд заключил, че след като праводателите на страните в настоящия спор са били съсобственици, то и страните по делото също са съсобственици на процесния терен. Съобразно с данните по делото за площите на отделните имоти и намалението на размера на имот пл. № 2645 с влизане в сила на уличната регулация от 1995 г., съдът определил и съотношението в съсобствеността между страните в квотите, при които и приел, че отрицателният установителен иск за собственост е частично неоснователен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:
А. 1. Кои са предпоставките, за да бъде разграничен един поземлен имот от друг поземлен имот и необходимо ли е, за да се определи един имот като самостоятелен, границите му да бъдат нанесени в кадастрален или регулационен план, или е достатъчно един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени;
2. При възстановяване на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, необходимо ли е, за да се определи един имот като самостоятелен, границите му да бъдат нанесени в кадастрален или регулационен план от преди отчуждаването или е достатъчно един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени;
3. При условие, че от един юридически акт /какъвто е нотариалният акт за дарение на имота/ могат да се установят границите на имота, при което е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособен имот, респ. реална част от имот; при условие, че в юридически акт /нотариален акт за дарение/ една част от имота е определена или отграничена от целия имот с посочване на четири граници, може ли да се приеме, че тази част е реално обособена, дори и без да е попълнена в кадастралния план;
4. Непопълването на един имот в кадастралния план може ли да установи факти, които имат значение за правото на собственост върху този имот и какво е правното значение на самия кадастрален план;
5. Когато един имот не е заснет в кадастралния план като самостоятелен, това обстоятелство отразява ли се на правото на собственост върху незаснетия имот и има ли правно значение при предявен спор за собственост, по който едната страна твърди, че имотът е придобит от нея като реална част от бивш имот, а другата твърди, че е придобила част от този имот в съсобственост предвид липсата на делба;
6. Кое обособява или отграничава частта от цялото – границите на частта или нанасянето й като самостоятелен имот в кадастралния план.
Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с решение № 173/07.04.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 201 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 2212/2016 г. на ВКС, І-во г. о., и ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
7. Имат ли доказателствено значение относно правото на собственост вписванията в регистрите към кадастралните планове;
8. Разписният лист към плана годно доказателство ли е за установяване правото на собственост или представлява само индиция за това право, която следва да бъде подкрепена с други доказателства в съответствие с твърдения конкретен придобивен способ.
По тези въпроси касаторът поддържа противоречие със следните съдебни актове: решение № 867/20.11.2009 г. по гр. д. № 5397/2008 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 690 от 19.04.1999 г. по гр. д. № 74/1999 г. на ВКС, V-то г. о., решение № 1249/25.11.1992 г. по гр. д. № 982/1992 г. на ВС, ІV-то г. о., решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о. и решение № 53/24.07.2012 г. по гр. д. № 1448/2010 г. на ВКС, І-во г. о. – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция след изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция преди посоченото изменение/.
9. Нормативната уредба към момента на сключване на договорите за дарение /1962 г./ допускала ли е възможността да се прехвърлят реални части от имот без същите да са обособени в самостоятелни имоти, както и съдържала ли е забрана за продажба на реална част от неурегулиран парцел;
10. Необходима предпоставка ли е за извършване на разпоредителни сделки с реални части от имот – лозе извън дворищнорегулационния план на населеното място, отделните части да бъдат нанесени в съществуващия кадастрален план, за да се счита, че е налице прехвърляне на реална част от имот, а не на идеални части от имота;
11. При дарението на имот към 1962 г., част от един по-голям имот на прехвърлителя, при което в нотариалния акт дарената част е описана с посочването на четири граници, следва ли да се приеме, че е налице прехвърляне на реално обособена част от общия имот или за да се приеме, че е дарена реална част от един по-голям имот, следва частта да е попълнена като самостоятелен имот в кадастралния план.
По тези въпроси се поддържа противоречие с решение № 691 от 09.03.1957 г. по гр. д. № 910/1957 г. на ВС, ІV-то г. о., и ТР № 76 от 01.06.1967 г. по гр. д. № 42/1967 г. на ОСГК – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция преди изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
12. Следва ли съдът да субсумира установените факти под приложимата материалноправна норма и да приложи служебно материалноправна норма – този въпрос според касатора е разрешен в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция след изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
13. Може ли съдът да установи, че ответникът притежава частично права върху спорния имот, при условие, че последният навежда твърдения, че притежава правото на собственост върху идеални части от процесния имот, при което не е установил главно и пълно твърдените факти, както и идентичността между придобития от него имот и процесния;
14. Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, след като не е доказана пълна идентичност между процесния имот и този, придобит от ответника.
Касаторът счита, че разрешението, дадено от въззивния съд на тези два въпроса, противоречи на ТР № 8/31.10.2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 36/06.03.2015 г. по гр. д. № 4994/2014 г. на ВКС, І-во г. о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция след изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Б. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите:
1. В случай, че с три разпоредителни сделки три различни лица са придобили собствеността върху части от един /неурегулиран/ имот, при което във всеки нотариален акт придобитата част е описана с четири граници, налице ли е съсобственост върху придобитите имоти между тримата приобретатели или всеки от тях е придобил в изключителна съсобственост реална част от имота;
2. Може ли да се приеме, че е налице съсобственост, когато наследодател приживе се е разпоредил чрез дарение в полза на своите наследници с притежаваните от него имоти, включително когато се е разпоредил чрез дарение с конкретни части, индивидуализирани с четири граници, от един общ на наследодателя имот;
3. Когато наследодател приживе се е разпоредил чрез дарение в полза на своите наследници с притежаваните от него имоти, включително когато се е разпоредил чрез дарение с конкретни части, индивидуализирани с четири граници, от един общ на наследодателя имот, вещнопрехвърлителното действие на дарението настъпва ли върху определена реална част от имота.
Според касатора по въпросите няма формирана съдебна практика, а същите имат значение за точното прилагане на закона.
На последно място касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК /в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ и счита, че въззивното решение е очевидно неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на фактическите и правни изводи и неиздирване на приложимия материален закон.
С оглед данните по делото и мотивите към обжалваното решение, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, обобщен съобразно разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: при условие, че от един юридически акт /нотариален акт за сделка/ могат да се установят границите на един недвижим имот и е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособена вещ и без да е нанесен в кадастралния план. Въпросът е свързан с решаващите изводи на въззивния съд по въпроса за принадлежността на правото на собственост и частичното отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост, тъй като е прието, че въпреки даренията от 1962 г. на реално определени части от един общ имот, индивидуализирани с посочване на четири граници, праводателите на страните са придобили имот пл. № 2645 в съсобственост, а това е обусловило и извода за съсобственост между страните по делото. В т. 2 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС при разрешаването на въпроса: „допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС”, е взето становище и по въпроса кога един имот съществува реално, т. е. като отделна, самостоятелна вещ. Спецификата на разглеждания случай и даденото от въззивния съд разрешение налагат касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите поставени въпроси ще бъдат разгледани при произнасяне по съществото на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1578 от 27.10.2017 г. по в. гр. д. № 1291/2017 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] иск за признаване на установено, че К. Г. Г. не е собственик на: 1/. 24 кв. м. ид. ч. от общо 121.19 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2555.2569 по КП на [населено място], р. „П.”,[жк], м. „С.”, и 2/. 28 кв. м. ид. ч. от общо 128.81 кв. м. ид. ч. от ПИ № 10135.2555.2570 по КП на [населено място], р. „П.”,[жк], м. „С.”.
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: