О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 04.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3419/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 127 от 07.06.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич е потвърдено решение № 13 от 05.01.2018 г. по гр.д. № 1584/2017 г. на Районен съд – Добрич, с което е отхвърлен предявеният от В. Р. И., К. Б. И. и Ж. Б. И. против Д. Г. Г. и Я. Л. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищците са собственици на 83 кв.м, заснети като част от поземлен имот с идентификатор …. по КК на [населено място], разположени на вътрешната кадастрална граница с поземлен имот с идентификатор …., и за осъждане на ответниците да им предадат този имот, и за отмяна по реда на чл. 537 ГПК на нотариален акт № …., т…., дело № …. г. на нотариус с рег. № 160 в регистъра на НК в частта му относно 83 кв.м.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ищците В. И., К. И. и Ж. И. чрез техния процесуален представител адв. Ст. И.. В касационната жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите повдигат няколко правни въпроса, свързани с вещнопрехвърлителното действие на дворищно-регулационния план по ЗБНМ/ отм./, ЗПИНМ/ отм./ и ЗТСУ/ отм./, за които твърдят да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
От ответниците по касация Д. Г. Г. и Я. Л. Г. е подаден отговор на касационната жалба, в който изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. Б. Ж. И. дарил на своя син Ж. Б. И. недвижим имот, представляващ дворно място с площ 293 кв.м, заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 102.35 кв.м, находяща се откъм улицата, паянтова жилищна сграда със застроена площ 16 кв.м, находяща се на югозападния край на дворното място, съставляващо имот пл.№ …., парцел …. в кв. …. по плана на [населено място].
Б. Ж. И. е наследник по закон на К. Е. И., която е дъщеря на Г. Е. К. /Г. А. М./ и Е. К. М.. Последният е починал през 1950 г. и е оставил за наследници по закон съпругата си Г./ Г./ и дъщеря си К..
Установено е по делото, че наследниците на Е. К. са били собственици на имот пл.№ …. в кв. …. по кадастралния и регулационен план на [населено място] /Т./ от 1948 г., за който заедно с имот пл.№ …., собственост на Д. В. С. и Г. Х. К., е бил отреден съсобствен по регулация парцел …. – …., …. в кв. …., към който по същия план са били придадени 127 кв.м + 60.20 кв.м от имот пл.№ …., собственост на М. и П. П. и И. Д. Д..
Установено е също, че с нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. К. Е. К. и Г. Е. К. са били признати за собственици по регулация на 127 кв.м от имот пл.№ …., които им се придават от мястото на М. и П. П.. В нотариалния акт е посочено, че стойността на това място в размер на 1018 лв. е депозирана в ДСК с разписка от 17.08.1952 г.
За да отхвърли предявения от В. И. и К. И. ренвандикационен иск въззивният съд е приел, че същите не са придобили по наследство от Б. Ж. И. право на собственост върху парцел …., тъй като приживе наследодателят им е отчуждил чрез дарение този имот в полза на сина си Ж. Б. И., поради което към момента на откриване на наследството през 2008 г. имотът не е бил в партимониума на техния наследодател.
За да отхвърли предявеният от Ж. Б. И. иск за ревандикация на процесните 83 кв.м, съдът е приел, че те са част от придадените към парцел …., …. по плана от 1948 г. 127 кв.м, но е намерил, че макар стойността на придаваемото място да е била заплатена и за него собствениците на парцела да са се снабдили с нотариален акт за собственост по регулация, към момента на влизане в сила на ЗУТ регулацията от 1948 г. не е била приложена и нейното действие е отпаднало, тъй като липсвали доказателства да са били уредени регулационните сметки между съсобствениците за изравняване на частите им в съсобствения парцел …., …., към който е била придадена частта от имот пл.№ ….
Тези съображения на въззивния съд очертават като обуславящ изхода на спора следния правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК: Кога се счита приложена дворищната регулация и в кои случаи следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и тя отпада като придобивно основание за собствеността върху придаваемите места. По този въпрос въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с постановките на ТР № 3 от 15.07.1993 г. по тълк.д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 07.06.2018 г. по в.гр.д. № 85/2018 г. на Окръжен съд – Добрич.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: