О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 14.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2725 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 617 от 24.01.2015г. по гр.д. №8540/2013г. на Софийски градски съд, ІV-д състав, с което е потвърдено решение № 165 от 07.01.2013г. по гр.д. № 26742/2010г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от К. Г. С. срещу Л. К. З., П. П. П. и В. П. П., действаща лично и със съгласието на законния си представител П. П. П., иска за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот – апартамент № 119/91 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] със застроена площ 49,72 кв.м.
Касационна жалба е подадена от К. Г. С. чрез пълномощника адв. М.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по три правни въпроса: 1/ легитимирани ли са трети лица да оспорват недействителността на договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на НДИ/отм./, включително и относно действителността на заповедта по чл. 120 НДИ/отм./; 2/ недействителността на заповедта по чл. 120 НДИ/отм./ обуславя ли нищожност на сделката по чл. 26, ал.1 ЗЗД; 3/ компетентността на председателя на ИК на ОбНС по реда на чл. 120 НДИ/отм./ може ли да бъде делегирана на органите по чл. 52, 53 и 54 ЗНС/отм./ в редакцията му в ДВ бр. 95/1951г.
Ответницата по иска В. П. П., която междувременно е навършила пълнолетие, е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. С., в който обосновава липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са представили писмени отговори.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост на апартамент в [населено място]. Ищецът основава правото си на собственост на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот, сключен със ОбНС на Община „Студентска” на 07.09.1988г. по реда на НДИ/отм./. Въззивният съд е установил, че Наредбата предвижда сложен фактически състав за прехвърляне на правото на собственост, включващ акт на държавен орган – заповед на председателя на ИК на ОбнС и договор, подписан от председателя на ИК на ОбНС или определен от него член на ИК и купувача. Ищецът е одобрен да закупи апартамента в качеството му на наемател на ведомственото жилище, предоставено му от Държавния комитет за изследвания и технологии. Видно от приложената преписка по покупко-продажбата, че за извършване на продажбата е дадено разрешение от Държавния комитет за изследвания и технологии, както и че заповедта по чл. 120 НДИ/отм./ и договора за покупко-продажба са подписани от Е. П. – секретар на Община „Студентска”. Последната е била определена със заповед на Председателя на ИК на ОбНС от 06.06.1988г. да подписва всички необходими документи по чл. 120 и 121 НДИ/отм./
С нотариален акт от 07.02.2000г. К. С. продава на Е. П. Лавов процесния имот. С влязло в сила решение по гр.д. № 1352/2002г. на Софийски районен съд, 26 състав, договорът за покупко-продажба, сключен с Е. Лавов е признат за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради заобикаляне на забраната в чл. 152 ЗЗД. Решението е влязло в сила 01.04.2011г. Междувременно, на 10.12.2001г. Е. Л. и съпругата му Д. Л. продават имота на А. К. А.; на 02.04.2002г. той го продава на Ц. В. Т.; последният и съпругата му на 06.08.2008г. прехвърлят собствеността на Д. А. К.. На 17.03.2010г. Д. К. продава имота на ответницата В. П. П., като учредява право на пожизнено ползване на ответниците П. П. П. и Л. К. З..
При така установените обстоятелства Софийски градски съд е приел, че действащата нормативна уредба към момента на сключване на договора за продажба от 07.09.1988г., на който се позовава ищеца, не допуска делегиране на правомощието за издаване на заповед по чл. 120 НДИ/отм./ Такова е възможно единствено за подписване на договора за покупко-продажба. Съдът се е позовал на съдебна практика и е изтъкнал, че компетентността на председателя на ИК на ОбНС по отношение заповедта по чл. 120 НДИ/отм./ е изключителна. Поради това, при липса на един от елементите на сложния фактически състав е налице нищожност на договора по чл. 26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона. По тези съображения съдът е приел, че ищецът не може да се легитимира като собственик на имота, което обуславя отхвърляне на иска, без обсъждане правоизключващите възражения на ответниците.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос, поставен от касатора е относно възможността трети лица да оспорват недействителността на договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен по реда на НДИ/отм./, включително и относно действителността на заповедта по чл. 120 НДИ/отм./; поддържа се противоречие с Решение № 189 от 25.03.2004г. по гр.д. № 435/2003г. на ІІ г.о., постановено по реда на отменения ГПК. Решението разглежда иск по чл. 21, ал.1 СК/отм./ между бивши съпрузи и приема, че съпругът, който не е участвал при сключване на договора за закупуване на жилище от общината, не може да навежда възражение за нищожност на този договор, понеже не е страна по него, а може само да се ползва от него. Хипотезата е твърде различна от тази по настоящето дело, при която ответниците по ревандикационен иск като част от защитата си по иска навеждат възражение за нищожност на придобивното основание на ищеца. Ето защо, не е удостоверено противоречиво разрешаване на въпроса в практиката на съдилищата и липсва основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Вторият и третият въпроси са свързани с решаващите изводи на съда, че компетентността на председателя на ИК на ОбНС по издаване на заповед по чл. 120 НДИ/отм./ не може да бъде делегирана и че липсата на административноправния елемент от смесения фактически състав на сделката, а именно заповед, издадена от компетентен орган, обуславя нищожност на сключения договор за покупко-продажба. Касаторът се позовава на Решение № 353 от 02.06.2009г. по гр.д. № 477/2008г. на ІІг.о на ВКС, постановено по чл. 218а ГПК/отм./, което приема, че при липсата на елемент от фактическия състав е налице висяща недействителност, която може да бъде санирана. По този въпрос следва да бъде взета предвид известната на съда практика по чл. 290 ГПК – Решение № 419 от 19.07.2010г. по гр.д. № 389/2009г. на І г.о., което е постановено по иск по чл. 7 ЗВСОНИ и установява критериите за преценка кои нарушения на нормативни актове при покупко-продажба на държавни жилища, обуславят отнемане на собствеността на купувачите. Според него при добросъвестност на купувачите, придобили държавното жилище без да се възползват от положението, което са заемали в обществото, както и когато няма съществено нарушение на материалноправни разпоредби, а само дребни административни пропуски, за които вина носи администрацията, а не приобретателите, те не могат да бъдат лишавани от своята собственост. Решението е постановено при съобразяване практиката на ЕСПЧ в Решението от 15.03.2007г. по делото В. и др. срещу България по жалби №№ 43278/1998г., 45437/1999г., 48014/1999г., 48380/1999г., 51362/1999г., 53367/1999г., 60036/2000г., 73465/2001г. и 194/2002г. Доколкото във въззивното решение не е извършено подобно разграничениье, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617 от 24.01.2015г. по гр.д. №8540/2013г. на Софийски градски съд, ІV-д състав по касационната жалба на К. Г. С..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 183,73лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: