Р Е Ш Е Н И Е
№296
С о ф и я 17 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 ю н и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ
при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 686/2015 година.
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Й. А. Чифлигаров от Г. Д. срещу решение № 62 от 05.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 1085/2014 г. от Софийския апелативен съд, с довод за явната несправедливост на наложеното му наказание – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, но с алтернативни искания или решението да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан, или деянието да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление с налагане на наказание пробация, след редукция на предвиденото за съответното престъпление на основание чл.63 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият Чифлигаров, чрез защитника си адв.М.Б. от АК-Б. моли жалбата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 4142 от 06.10.2014 г. по НОХД № 150/2014 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Й. А. Чифлигаров от Г. Д. за виновен в осъществяване на 01.11.2013 г. в [населено място], област Б., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, на престъпление по чл.249, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, редуцирано с 1/3-та на 4 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е групирал това наказание с наказанията, наложени на подс.Чифлигаров по НОХД № 109/2014 г. и по НОХД № 338/2014 г. на Районен съд-Гоце Делчев, като му е наложил общо най-тежко наказание от 4 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличил с 2 месеца, постановявайки да изтърпи наказание от 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25, ал.2 от НК от така наложеното му общо наказание е приспаднат срокът на изтърпяното наказание от 4 месеца лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 109/2014 г. на Районен съд-Гоце Делчев.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 485/2012 г. на Районен съд-Гоце Делчев, в чийто изпитателен срок е било извършено деянието, предмет на настоящето наказателно производство.
В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 117,10 лв.
Разпоредено е вещественото доказателство – СД със запис от охранителна камера, да бъде върнато на банковата институция.
Недоволен от присъдата, защитникът на подс.Чифлигаров адв.М.Б. от АК-Б. я е обжалвал за нейната незаконосъобразност при определяне на вида и размера на наказанието на подзащитния му, считайки го явно несправедливо с искане за отмяната й и оправдаването му, алтернативно за изменяването й и преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление с налагане на по-леко по вид и размер наказание, а именно пробация, но с решението си Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло.
Касационната жалба на защитника на подс.Чифлигаров адв.Б. отново визира явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание със същите като във въззивната му жалба доводи и със същите искания, този път отправени към касационната инстанция.
Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Както бе посочено, касационната жалба съдържа идентични на въззивната доводи за съзряната от защитника явна несправедливост на наложеното на подзащитния му наказание, считайки деянието за малозначително, видът на избраното наказание за несъответен на обществената му опасност като престъпен деец, като непълнолетен, проявил лекомислие, претендирайки за наказание пробация и като последна алтернатива, за освобождаването му на основание чл.69, ал.2 от НК от изтърпяване на предишно наложеното му условно наказание. На всички тези доводи въззивният съд е отговорил законосъобразно.
При проведената от окръжния съд диференцирана процедура по Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, въззивният съд с основание е утвърдил възприетата по делото фактическа обстановка, в рамките на която е проверил и правилното приложение на материалния закон. Не се оспорва авторството на деянието в лицето на жалбоподателя Чифлигаров, двукратното ползване на дебитната карта на пострадалия Я.П. и изтеглянето на наличната в сметката му сума от 60 лева на А.-устройството в [населено място], област Б..
Високата обществена опасност на този род деяния е дало основание на законодателя да възложи разглеждането на образуваните за тях дела на окръжния съд като първа инстанция, както и висок минимум на предвиждащото се наказание лишаване от свобода. Не е предвиден по-леко наказуем състав на престъплението като маловажен случай, поради което неподплатеното с доводи искане на защитника за такава преквалификация на деянието се явява законово несъстоятелно. Очевидно, то следва да се свърже с доводите относно чл.9, ал.2 от НК за малозначителност на деянието, които убедително са отхвърлени и от двете инстанции. В тази насока въззивният съд е отрекъл решаващото значение на размера на изтеглената сума, възприемайки за водещи обществената опасност на деянието и на дееца, както и други, имащи отношение към подбудите му и механизма на извършване.
След извършената редукция на наказанието поради непълнолетието на жалбоподателя, като са съобразени всички относими към обема на дължимата му се санкция обстоятелства, апелативният съд законосъобразно се е съгласил да не са налице условията на чл.55 от НК за преминаване към друг вид наказание, освен лишаването от свобода. Правилно е бил отмерен размерът на това наказание, който на основание чл.58а, ал.1 от НК е бил намален с 1/3-та на 4 месеца лишаване от свобода, търпимо от подс.Чифлигаров при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, предвид миналите му осъждания и навършеното пълнолетие.
Няма наведени доводи срещу приложението на чл.24 от НК при извършеното групиране на това наказание с другите от установената реална съвкупност от престъпления.
Обсъдена е задълбочено и възможността подсъдимият да бъде изцяло или частично освободен от изтърпяване на приведеното в изпълнение предишно наложено му условно наказание за деяние, извършено като непълнолетен и с основание е отказано поредното приложение на чл.69, ал.2 от НК. Въпреки младостта си, подсъдимият е вече многократно осъждан, търпял е наказание пробация, при компромиса да не изтърпява предишно наложените му наказания лишаване от свобода и въпреки това не дава признаци да се е превъзпитал, да съобразява поведението си със забраната да се уврежда, включително присвоява чужда собственост, поради което е обществено необходимо той да бъде за известно време изолиран от обществото и му се даде възможност да коригира вбъдеще постъпките си с изискванията на закона и морала.
Жалбата на защитника като цяло е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62 от 05.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 1085/2014 г. от Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :