Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
София,15.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 470 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г, в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
“С. имоти”Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”М” №15, обжалва решението на С. градски съд, постановено на 31.10.2006г. по гр.д. № 1068/2006г. Поддържа, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1, буква “в” ГПК/отм./. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационна жалба М. Г. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответникът по касационна жалба С. о. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за признаване право на собственост върху недвижим имот.
С обжалваното решение,постановено на 31.10.2006г. по гр.д. № 1068/2006г. Софийският градски съд,действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ М. Г. е признат за собственик по отношение на С. о. и “С. имоти”Е. на ? идеална част от апартамент в гр. С.,ул.”11 август”№21,ет.2,ап.2 заедно с ? идеална част от 33% от мазе и таван и от общите части на сградата и от дворното място,цялото от 315 кв.м.,представляващо УПИ *Х-9 в кв.517, м.”Ц” по плана на гр. С..
Прието е,че апартамент №2 е принадлежал на М. И. Х. , който е починал на 25.05.1952г. и оставил като наследници по закон двете си дъщери Н. Б. /по баща Х/ и Е. /Еди/ Х. ,като всяка от тях е получила по ? идеална част от оставеното от него наследство. Процесната ? идеална част от апартамента е била собственост на Е. /Еди / Х. и е била одържавена на основание Наредбата за управление на имуществата на чуждестранните лица в страната,утвърдена с ПМС №13/1969г.,която е отменена с ПМС №226/1992г.,по силата на което собствеността е възстановена на М. Г. ,наследник по закон на Е. /Еди/ Х. Обстоятелството,че лицето,от което имотът е отчужден /Еди Х. / и наследодателката на М. Г. /Еди Г. / са едно и също лице е прието за установено въз основа на представената по делото заповед за наследство,в която Е. Х. е посочена като наследник на М. И. Х. и удостоверението за смърт на Е. Г. от 29.07.1998г.,в което М. Х. е посочен като неин баща.
Прието е,че правото на собственост върху имота е възстановено по реда на ПМС №226/1992г. и извършените впоследствие действия по предоставяне на имота за стопанисване и управление на “С. имоти” Е. и включването му в капитала на дружеството са непротивопоставими на лицето,в полза на което собствеността върху имота е възстановена.
За неоснователно е прието възражението на “С. имоти”Е. за придобиване на имота по давност,тъй като от 1998г.,когато имотът е включен в капитала на дружеството,до датата на завеждане на исковата молба /29.07.2004г./ не е изтекъл 10-годишният срок по чл.79,ал.1 ЗС,а с ПМС №226/1992г. са отменени правните последици на придобиването по давност за периода на действие на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранните лица в страната.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./ и за неправилно приложение на материалния закон /разпоредбите на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранните лица в страната и на ПМС №226/1992г.,както и на чл.79,ал.1 ЗС/.
За да достигне до извода,че наследодателката на М. Г. и Е. Х. ,от която процесният имот е бил отчужден, са едно и също лице, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,установяващи относими към гражданското състояние и произхода на Е. Г. факти и обстоятелства,като правилно е преценено и доказателственото значение на документите,съставени в И. и САЩ. Правилно е прието,че отбелязването в издаденото на 29.07.1998г. в щата Ню Й. удостоверение за смърт,че починалата Е. Г. е дъщеря на М. Х. ,родена в България на 22.11.1921г., удостоверява произхода на наследодателката,тъй като подобно отбелязване задължително следва да бъде извършено от длъжностното лице с оглед установяване и удостоверяване самоличността на починалата, т.е. налице е действие по удостоверяване на определено обстоятелство, извършено в рамките на правомощията на органа,издал съответния акт. Тази констатация пък е обусловила обоснования извод,че Е. Г. е наследник по закон на починалия през 1952г. в И. М. Х.
Правилен и законосъобразен е и изводът на въззивния съд,че възражението на дружеството за изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно.
С отмяната на Наредбата за управление на имуществата на чуждестранните лица в страната е постановено и отписване от актовите книги на всички и. ,актувани от държавата като безстопанствени или по давност ,с което,както правилно е приел въззивният съд,се заличават правните последици на изтеклата в полза на държавата придобивна давност. Последващо позоваване на изтеклата до 1992г. придобивна давност при наличието на съдържащото се в ПМС №226/1992г. изявление и то от лице,в полза на което акт за държавна собственост не е бил съставян,е недопустимо.
Правилно е прието също така,че предоставянето на имота за стопанисване и управление и включването му в капитала на дружеството е непротивопоставимо на М. Г. -действията са извършени след влизане в сила на ПМС №226/1992г. от лице,което не притежава правото на собственост върху имота. Извършените от М. Г. след влизане в сила на ПМС №226/1992г. действия не съставляват претенция за обезщетяване в съсобственост по смисъла на ЗОСОИ,както се поддържа в касационната жалба,а са основани на искане за реално възстановяване на отнетата от неговата наследодателка идеална част от имота.
Правилен е и изводът на въззивния съд,че правото на собственост е възстановено по реда на ПМС №226/1992г. Същото изрично постановява да се отпишат от актовите книги по реда на Закона за държавната собственост и правилниците за прилагането им всички и. ,придобити от държавата като безстопанствени или по давност във връзка с ПМС №311/1953г. за възлагане на изпълкомите на народните съвети управлението на недвижимите и. ,принадлежащи на иностранните лица /отм. ДВ.бр.30 от 1969г./ и с Наредбата за управление на имуществата на чуждестранните лица в страната. Използуваната в случая законодателна техника съответствува на естеството на основанието,на което имотите са били актувани,а именно на Окръжно на Министерство на финансите от 24.09.1980г. ,като освен това следва да се отбележи,че решаващият спора по същество съд като правоприлагащ орган не разполага с правомощието да преценява ранга на нормативния акт,посредством който са заличени правните последици на извършено от държавен орган действие,насочено към придобиване право на собственост и на правните му последици. Обстоятелството,че давността като способ за придобиване право на собственост е уредена със закон,а отписването на имотите от актовите книги за държавна собственост е разпоредено с акт на МС в случая е ирелевантно,тъй като,както вече беше отбелязано, ПМС №226/1992г. предвижда само заличаване правните последици на определени действия без да отменя разпоредбите на ЗС.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение ,поради което по реда на чл.218ж,ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. градски съд, Въззивна колегия,ІІ-В отделение, постановено на 31.10.2006г. по гр.д. № 1068/2006г.
Председател:
Членове: