2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. София, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2771 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Н. П. М. с адрес в [населено място], представляван от адв. С. П., за отмяна на влязло в сила решение № 1759 от 15 август 2016 г., постановено по гр.д. № 746/2015 г. по описа на районния съд в [населено място], с което М. е осъден да заплати на Б. Д. Д., с адрес в [населено място], сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на причинените телесни увреждания и са отхвърлени като неоснователни предявените искове за сумата от 1000 лева – претърпени загуби и 1500 лева – пропуснати ползи, претърпени от ищеца от посоченото деяние.
В молбата за отмяна се поддържа, че решението на районния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на молителя и са възпрепятствали възможността процесуалният му представител да упражнява адекватно и в пълен обем права в защита на молителя. Твърди се, че съдът е допуснал и назначил допълнителна съдебно-медицинска експертиза в закрито заседание, за което нито молителят, нито процесуалният му представител, са били уведомени. Искане за допускане на експертиза за установяване липса на обоняние у ищеца не е отправяно, а изготвянето на допълнително заключение станало известно на молителя едва в съдебното заседание, като той не е имал възможност да вземе становище, нито да подготви въпроси към вещото лице. Подчертава се, че липсата на обоняние не е поставяно на обсъждане и не са правени каквито и да е искания в тази връзка. Твърдението е, че така правото на молителя на защита е било опорочено и формализирано, тъй като той и процесуалният му представител не са могли да се запознаят с всички доказателства по делото, не е дадена възможност за непосредствен разпит на вещото лице, нито за събиране на нови доказателства. Съдът се е произнесъл в повече от това, с което е сезиран, тъй като се е произнесъл за обезщетение за неимуществена вреда, за която не е предявена претенция.
Ответникът Б. Д. Д., с адрес в [населено място], не взема становище по молбата за отмяна.
С атакуваното решение се приема за основателна претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на инцидент при спортно мероприятие – с един удар в областта на лицето ищецът е получил счупване на челюстта, счупване на носа, кръвоизливи и хематоми. Възприето е, че пострадалият е получил затруднено носно дишане и липса на обоняние, което е вероятно необратимо, и че периодът на възстановяване след много интензивни претърпени болки е бил продължителен, със свързаните с това неудобства. За справедливо е счетено поисканото от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева.
Установява се, че изрично посочени от ищеца са причинени неимуществените вреди: претърпени болки и страдания в резултат на телесните увреждания – изпадане в безсъзнание от силната болка и кръвозагуба, претърпени две операции, съпроводени със силни болки, продължаващи трудности при дъвчене и дишане, възможност за приемане само на течна храна, възможна по-нататъшна увреда на мозъка, нарушен външен вид, което влияе отрицателно на самочувствието. Предвид поставянето на допълнителна задача на вещото лице, свързана с извършване на личен преглед, в публичното заседание от 26.01.2016 г., от вещото лице е посочена етапна епикриза от лекар невролог, според която е констатирано липса на обоняние у пострадалия, като вещото лице е заявило, че не е компетентно да се произнесе по съответното състояние. Затова с определение от 14.03.2016 г. в закрито съдебно заседание е поставена задача на вещо лице със специалност УНГ да се установи констатира ли се липса на обоняние и за какъв период от време.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
На първо място се поддържа, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е ограничило правото на молителя на защита и е възпрепятствало правото на процесуалния му представител да упражнява адекватно и в пълен обем правата си като такъв. Нарушението се е изразило в допускане и назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза в закрито заседание, за което молителят и процесуалният му представител не били уведомени. Не съществува колебание в съдебната практика (сравни например решение № 6 по гр.д. № 344/2010 г., ІІІ г.о., ВКС) дали съдът може да допусне съдебна експертиза единствено и само по искане на страна по спора или и служебно, като последователно се прилагат разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г., ОСГК, т. 10. Така и самият текст на закона в чл. 195, ал. 1 ГПК сочи, че вещо лице се назначава по искане на страната или служебно. В следващото, публично, съдебно заседание (закритото заседание, в което е допусната експертиза със задача да се установи какво е състоянието на носното дишане към момента и констатира и се липса на обоняние и за какъв период от време, е от 14.03.2016 г.), от 23.03.2016 г., молителят е представляван от двамата си процесуални представители, съдът е докладвал допуснатите задачи по допълнителната експертиза, ход на делото е даден, независимо, че експертизите не са били изготвени, и е указано на ищеца да представи епикризата, представена на вещото лице. Такава е представена още в деня на същото съдебно заседание и е налична по делото. Ето защо невярно се твърди от молителя, че в следващото (след закритото заседание, в което допълнителната експертиза е допусната) публично заседание молителят не е имал възможност да вземе становище, нито да подготви въпроси към вещото лице. По делото няма данни каквото и да е питане да е отправено от страна на молителя във връзка с твърдението за липса на обоняние като следствие от инцидента. Така не може да бъде споделена и тезата, че документите, взети предвид от вещото лице, са му представени от ищеца, и са поставени въпроси, за които не е известно, че са поставени на обсъждане. Невярно се твърди, че не е дадена възможност за изразяване на становище по събирането на доказателства, доколкото назначаването на експертиза, както се посочи, може да стане и служебно, а страната е имала възможност да вземе становище както по допускането на експертизата, така и по представеното от ищеца доказателство. Абсолютно неоснователно се поддържа, че не е дадена възможност за непосредствен разпит на вещото лице, нито възможност за събиране на допълнителни доказателства, задаване на допълнителни въпроси и обсъждане на заключенията, макар експертизата да е оспорена. В публичното съдебно заседание от 13.05.2016 г. молителят е бил представляван от процесуалния си представител, който изрично е заявил, че не възразява етапната епикриза да бъде приета, и е задал въпроси към вещото лице. Макар да е вярно, че експертизата е оспорена, оспорването е свързано с липсата на въведено в процеса твърдение за претърпяно в следствие на инцидента увреждане „засягане на обонянието”.
Действително съдът при определяне на вредите е съобразявал и загубата на обоняние, но подобно съобразяване не съставлява такова процесуално нарушение, което да е довело до лишаване на страната от възможност да участва в делото или да е надлежно представлявана. Наличието на съответния порок на съдебното решение се отстранява по реда на инстанционния контрол.
Като цяло тезата на молителя за нарушаване на правото му на защита не се обхваща от строго определените основания на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила решение на изрично поддържаното основание, не се разкрива. Молителят е следвало да защити правата си по реда на въззивното обжалване на първоинстанционния съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на Н. П. М. с адрес в [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 1759 от 15 август 2016 г., постановено по гр.д. № 746/2015 г. по описа на районния съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: