4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
Гр. София, 20.04.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 512 / 2011 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 28.01.2011 г. по гр.д.№ 429/2000г. Софийският градски съд, гражданско отделение, IV-а състав е отменил решението на Софийския районен съд, 66 състав от 24.07.1998г. по гр.д. № 2093/1992г. и е допуснал делба между Ц. Г. Ц., И. Ц. Ц., Й. Ц. Ц., последните двама като наследници по закон на първоначалната ищца Василка А. Ц., починала в хода на процеса, и П. И. Г. на масивна двуетажна сграда със застроена площ от 94, 61 кв.м, построена в УПИ ІХ-74,586, кв.6 по плана на [населено място], утвърден с решение по протокол №32/10.12.2001г., при квоти: 40,76/189,22% идеални части за Ц. Г. Ц., по 10,19/189,22% идеални части за И. Ц. Ц., Й. Ц. Ц. и 129,08/189,22% идеални части за П. И. Г..
П. решение е оставено в сила в частта, с която е отхвърлен иска за делба на гаража, построен откъм северната фасада на сградата в същото дворно място.
Срещу това решение са подадени три касационни жалби.
П. И. Г. е обжалвал решението по допускане на делбата. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени няколко въпроса, от които от значение за решаването на спора са само тези, свързани с възможността да възникне съсобственост върху сграда , построена в два съседни имота, за които е било предоставено право на ползване въз основа на акт на Министерския съвет по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Решаващите изводи на съда са, че ищецът Ц. Ц. и ответникът П. Г. са закупили собствеността върху дворните места при заплащане стойността на земята като заедно с дворните места са придобили и подобренията върху тях и е определил правата в съсобствеността в съотношение на попадащата в съответния имот част към общата квадратура на сградата. Същевременно за тази хипотеза липсва изрична правна уредба, от което следва, че въпросът възможно ли е при изграждане на подобрение в имот /сграда/ без функционална самостоятелност и несъставляваща самостоятелен обект на собственост да възникне съсобственост между лицата, които са придобили по реда на §4а ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ собственост върху съседни урегулирани имоти, върху които тя попада , е от значение за точното прилагане на закона и касационното обжалване следва да се допусне.
И. Ц. Ц. е обжалвала решението в частта , с която са определени правата й в съсобствеността само като наследник на Василка А. Ц.. Неоснователен е доводът на касаторката, че в противоречие със задължителната съдебна практика / ТР 1 / 2001г. на ВКС, ОСГК/ съдът се е произнесъл по допустимостта за пръв път пред въззивната инстанция /при разглеждане на спора по отменения ГПК/ да се прави възражение за придобивна давност. Видно от мотивите на решението, възражението е разгледано, макар изложените мотиви да са лаконични, и е прието за неоснователно, а не за недопустимо.
Д. за приложението на разпоредбата на чл.220 ГПК /отм./ и конкретно за задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на решението , с което е обявен само частично за недейстителен договорът за продажба, сключен с нот.акт № № 112/1997г. се свежда до недопустимостта да се пререшава правен спор и във връзка с разясненията в ТР 1/2001г. т.1 на ВКС, ОСГК и ТК касационното обжалване следва да се допусне по въпроса обвързван ли е съдът , който разглежда спор за собственост или за делба, решението в първата фаза на която има установително действие относно правата на съделителите, от решението , с което е отхвърлен иск за прогласяване недействителност на договор, сключен между същите страни.
По същия правен въпрос следва да се допусне за разглеждане и касационната жалба на Ц. Г. Ц.. В останалата част изложението към тази жалба, в което е посочено, че е „необходимо с перфектно решение на ВКС да се посочи правилното решение по спора и да се изяснят основни моменти на спора продължил повече от 40 години относно придобивната давност“ не съдържа конкретно формулиран правен въпрос , обусловил решаващите изводи на въззивния съд съобразно тълкуването, дадено в ТР 1/2009г. на ВКС ОСГК и ТК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд гражданско отделение, IV-а състав от 28.01.2011 г. по гр.д.№ 429/2000г.
Указва на касаторите да внесат по 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса всеки по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: