РЕШЕНИЕ
N 297
София, 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ж. Силдарева гражданско дело N 509/2008 год. По описа на ІV г. о
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. от гр. С. срещу решение от № 1* от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1970/2007 г. на Пловдивски окръжен съд. Развит е довод за незаконосъобразност на извода, че срокът по чл. 30 СК за предявяване на иск по чл. 29 СК е давностен и за необоснованост на извода за неоснователност на иска.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът е предявил частичен иск за сумата 1000 лв. на основание чл. 29 СК, като е поддържал, че половината от имуществото на фирмата “В” ЕТ, регистрирана от ответницата, негова бивша съпруга, която част определя на стойност 6000 лв., е придобито с негово участие по време на брака им. Искът е предявен в едногодишния срок по чл. 30 СК. В хода на производството на 25.10.2004 г. касаторът е поискал да се допусне увеличение на иска като същия се счита предявен за сумата 8000 лв. С определение от 27.10.2004 г. искането е уважено и на основание чл. 116 ГПК е допуснато изменение на иска с увеличаването на сумата от 8000 лв.
Предявил е иск и за сумата 1000 лв., представляваща половината от стойността на закупен по време на брака с ответницата павилион на стойност 2000 лв., също и иск за сумата 1500 лв., представляваща половината от стойността на лек автомобил марка Ф. , цената на който от 3000 лв. е платена на собственика по времена на брака им срещу дадено пълномощно на двамата да управляват автомобила, а след прекратяване на брака автомобилът е бил продаден от собственика само на ответницата.
С решение от 15.03.2005 г. по гр. д. № 315/2004 г. Пловдивски РС е уважил иска по чл. 29 СК и е осъдил В. Д. да заплати на касатора сумата 8000 лв., представляваща 50% от пазарната оценка на търговското й предприятие, ведно със законната лихва върху тази сума считана от 27.01.2004 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е исковете за сумата 1000 лв., представляваща половината от стойността на закупен метален павилион и за сумата 1500 лв., представляваща половината от стойността на закупен през 2003 г. автомобил марка “Ф”, предявен на основание чл. 59 ЗЗД, като неоснователни.
С решение № 643 от 1.03.2006 г. по гр. д. № 1319/2005 г. Пловдивски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното, в частта с която са отхвърлени исковете за сумата 1000 лв. и за сумата 1500 лв.
По иска по чл. 29 СК за сумата 8000 лв., съдът се е произнесъл по съществото на спора съобразно дадените указания от ВКС, ГК, ІІІ г. о. с решение № 899 от 3.07.2007 г. по гр. д. № 642/2006 г. като е постановил решение № 1* от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1970/2007 г., което е предмет на настоящото касационно производство. Въззивният съд е намерил, че претенцията по чл. 29 СК за 8000 лв. е неоснователна и след като е отменил първоинстанционното решение в тази част е отхвърлил иска.
При разглеждането на делото за първи път от въззивния съд, въззивницата Д. е направила възражение за недопустимост на допуснатото увеличение на иска до размер на 8000 лв., като направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 30 СК.
При повторното разглеждане на този иск от въззивния съд, той не е обсъдил този довод. Това налага да се извърши проверка за допустимостта на решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1000 лв. до 8000 лв.
Срокът по чл. 30 СК е преклузивен, а не давностен. С изтичането му се преклудира правото на иск. Този срок тече по отношение на цялото вземане. Предявяването на част от вземането с частичен иск, не спира течението на преклузивния срок по отношение непредявената част от претенцията. Съдът е служебно задължен да следи за това дали искът е предявен в прекратителния срок. Към датата на заявеното искане за увеличение на иска 25.10.2004 г. този срок е бил изтекъл по отношение вземането за разликата над 1000 лв. до 8000 лв., тъй като бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение от 28.01.2003 г. и от тази дата е започнал да тече едногодишния срок по чл. 30 СК. Съобразно това искането за увеличение на иска е било недопустимо. Като е разгледал тази претенция по същество съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон. Недопустимо е и постановеното по това искане решение, което е основание то да бъде обезсилено в тази част.
Касационният довод е за необоснованост на извода, че касаторът не е установил да е допринесъл за придобиване имуществото на фирмата.
Доводът е основателен.
Принос е налице когато са вложени средства или труд за придобиване на имуществото.
От събраните гласни доказателства е установено, че след регистрирането на ответницата като едноличен търговец през 1995 г., касаторът е участвал в развиването на дейността – производство и търговия с безалкохолни напитки, като е намирал клиенти, а също и с влагането на личен труд, като е извършвал дейност по доставяне на клиентите на безалкохолни напитки, транспортирайки ги с автомобила на баща му, а след 1997 г. със закупен от едноличния търговец микробус. Влагането на собствен труд е преустановил след 2001 г. по здравословни причини, тъй като му е било установено заболяване на черния дроб, за което е било противопоказно вдигане на тежки предмети. В този смисъл са показанията на свидетелите Ж, К. , С. и С.
С приета икономическа експертиза е установено, че пазарната стойност на собствения на ЕТ “В” капитал, определен по метода на “Капитализация на дохода” към 30.09.2001 г. възлиза на 16 300 лв., а справедливата пазарна стойност възлиза на 16.011 лв.
Така установените факти обуславят извод, че искът е основателен и следва да бъде уважен до предявения частичен размер от 1000 лв.
Като е приел друго въззивният съд е направил необоснован извод за неоснователност на иска и приложил неправилно материалния закон.
Въззивното решение в тази част ще бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът ще бъде уважен като ответницата ще бъде осъдена да заплати на касатора сумата 1000 лв., съставляваща част от капитала на търговското предприятие ЕТ “В”, гр. С. определена към момента на настъпване на фактическата раздяла между страните и преустановяване влагане на труд при развиване дейността от страна на касатора. Ответницата ще бъде осъдена да заплати и законната лихва върху тази сума считана от датата на предявяване на иска – 27.01.2004 г. до окончателното й изплащане както и сумата 97 лв. разноски по делото за всички инстанции изчислени съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от № 1* от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1970/2007 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Е. П. Д. срещу В. Й. Д. иск по чл. 29 СК за разликата над 1000 лв. до 8000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото и иска в тази част.
ОТМЕНЯВА решение от № 1* от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1970/2007 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен същия иск до размер на 1000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Й. Д., ЕГН **********, от гр. С., ул. “. № 1, вх. А, ет. 5, ап. 10, да заплати на Е. П. Д. , ЕГН ********** от гр. С., ул. “Г” № 11 сумата 1000 (хиляда) лева представляваща част от 50% от пазарната стойност на търговското предприятие на ЕТ “В” гр. С. към 30.09.2001 г., законната лихва върху тази сума считана от 27.01.2004 г., до окончателното й изплащане и сумата 97 (деветдесет и седем) лева разноски по делото за всички инстанции.
Решението, в частта за прекратяване на производството, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: