Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр.София, 29.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3959 по описа за 2008 г. на Пето г.о. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Н. Д. срещу решение № 140 от 18.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 669 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 465 от 29.10.2007 г. на Смолянския районен съд по гр.д. № 502 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от Ш. Н. Д. срещу ОСЗГ- гр. С., РУГ- гр. С. и Д. л. – гр. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за гора с площ от 8 дка в ревир „Х” в землището на с. М. и за 1/2 ид.ч. от 1/163 от 2000 дка в ревир „Х”, равняващи се на 5,745 ид.дка и с което е прекратено като недопустимо производството по делото за гора с площ от 2 дка и за останалата ? ид.ч. от 1/163 част от 2000 дка гора в същия ревир.
Касаторката твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на практиката на съдилищата- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците О. С., ОСЗГ- гр. С., РУГ- гр. С. и Д. л. – гр. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 437 от 22.05.2009 г. по настоящото дело.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за частично прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че искът по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за гора с площ от 2 дка е недопустим, тъй като тази гора е била заявена за възстановяване пред ПК-гр. Смолян и съответно възстановена на наследниците на Н. П. с решение № 42 от 14.07.2000 г. на ПК-гр. Смолян. По отношение на останалите претендирани гори, съдът е счел иска за неоснователен, тъй като не било доказано, че наследодателят на ищцата Н е бил собственик на такива гори към датата на одържавяването им. Действително, по делото имало представени документи за собственост върху тези гори към 1924 г. /записка № 94 от 02.01.1924 г.за вписване на устен договор, извършен преди 1917 г., списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за горско стопанство, намиращи се в ревир „Н” в землището на с. М., Смолянско от 1938 г. и стопанска карта на ревир „Х”/, но тъй като в емлячния регистър за 1949 г. тези гори не били записани на името на Н. П. , следователно той не е бил собственик на такива гори към датата на одържавяването им.
В случая, по съществените за делото въпроси /дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСВГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото от други съдилища в следните решения: решение № 121 от 25.03.2008 г. по гр.д. № 703 от 2007 г. на Смолянския районен съд, решение № 73 от 06.03.2008 г. по гр.д. № 873 от 2007 г. на Смолянския районен съд, решение № 397 от 11.01.2008 г. по гр.д. № 445 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд, решение № 247 от 12.07.2007 г. по гр.д. № 143 от 2007 г. на Смолянския районен съд и решение № 103 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 490 от 2007 г. на Смолянския районен съд, в които е прието, че ако има доказателства за собственост на имота от предходен период /нотариални актове, протоколи за съдебна делба и др./ и няма доказателства за последващо отчуждаване на този имот, простото недеклариране на имота през 1949 г. не може да обоснове извод за загубване на правото на собственост.
Настоящата инстанция на ВКС счита за правилна практиката, обективирана в посочените по-горе решения на Смолянския районен и окръжен съд поради следното: За да се уважи иск по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ е необходимо ищците да докажат, че техният наследодател е бил собственик на претендираните гори към момента на одържавяване на горите. Ако ищците са доказали правото на собственост на наследодателя си към един предходен момент и по делото липсват доказателства за последващо придобиване на това право от трето лице, от община или от държавата, следва да се приеме, че са доказали това право на собственост и към момента на одържавяването на горите. Това е така, тъй като правото на собственост върху недвижим имот не се губи с простото му неупражняване, а само ако имотът е придобит от трето лице по някои от предвидените в закона способи затова /чрез правна сделка, по давностно владение, чрез отчуждаване и др./.
Недекларирането на имоти през 1949 г. няма за последица загубването на правото на собственост, тъй като съгласно пар.5 от У. № 573 от 28.05.1949 г. на П. на ВНС за задъжителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти, обн.в ДВ бр.122 от 1949 г., в случай че притежателят на непокрити земеделски имоти /ниви, лозя, овощни, лозови и черничеви градини, овощни разсадници, ливади, пасища, мери, гори, пустеещи земи и др./ не е декларирал имотите си в посочения в този указ срок, укритата земя остава в полза на Д. поземлен фонд, но включването й в този фонд става със заповед на Министъра на земеделието въз основа на мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет. Дори и да се приеме, че в този случай недекларираният имот преминава в собственост на Държавата /ДПФ/ директно, по силата на самия указ, то с оглед изричната разпоредба на чл.2, ал.1 от ЗВСВГЗГФ правото на собственост върху отчуждени въз основа на горепосочения указ гори също подлежи на възстановяване по административния ред, предвиден в ЗВСВГЗГФ. Следователно правото на собственост върху гори, които не са били декларирани през 1949 г., но за които е установено, че към един предходен момент са били собственост на определено лице, подлежи на възстановяване на наследниците на това лице по реда, предвиден в ЗВСВГЗГФ.
С оглед на това разрешение на поставените по делото правни въпроси, обжалваното решение, в което е прието, че след като процесната гора не е била декларирана през 1949 г., тя не е била собственост на наследодателя на ищцата към момента на одържавяването на г. , е неправилно.
По делото е установено с допустими доказателства /записка № 94 от 02.01.1924 г. за вписване на устен договор за продажба по реда на Закона за уреждане на недвижимата собственост на новите земи от 1921 г. и списък на горовладелците, които притежават частни гори и земи в ревир „Н” в землището на с. М. от 1938 г./, че наследодателят на ищцата Н е притежавал общо 10 дка гора в това землище. Правилно, въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице, е прието от съда, че описаната в двата документа за собственост гора е един и същ имот и поради това е отхвърлил иска за единия от двата претендирани имота /за ? ид.ч. от 1/163 ид.ч. от гора, паша и земя с обща площ от 2000 дка в землището на с. Г., м.”Х”/. Правилно въз основа на представените по делото заявление по чл.13, ал.1 от ЗВСВГЗГФ и решение на ПК-гр. Смолян от 14.07.2000 г. е прието и че част от горепосочените 10 дка гора /2 дка/ е била заявена за възстановяване пред ПК и съответно възстановена на наследниците на Н. П. и поради това е прекратено делото по отношение на тази част от гората.
За останалата част от 8 дка обаче решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото в тази част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд, тъй като след отмяната на решението се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия- назначаване на допълнителна експертиза със задача да даде заключение: дали процесните 8 дка гора не са били отчуждени в края на 1948 г. /тоест преди декларирането на непокритите земеделски имоти през 1949 г./ съгласно данните, съдържащи се в 91 протоколи, приложени към представеното по делото писмо № I. Гс-3-15728 от 02.12.1948 г. на Министерството на г. ; дали някои от заявените и възстановени на наследниците на Н. П. с решението на ПК-гр. Смолян от 14.07.2000 г. гори не са идентични с процесната гора с площ от 8 дка, като се провери по запазените стопански карти дали описаните в удостоверение изх. № 849 от 13.10.1998 г. местности ”Ч”, „И”, „М” и „К” към 1938 г. не са били част от съществуващия тогава ревир „Н” и колко ид.ч. от общата площ на сегашните ревири „Х” и „И” представляват горепосочените 8 дка гора.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 140 от 18.03.2008 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 669 от 2007 г. В ЧАСТТА му, с която е оставено в сила решение № 465 от 29.10.2007 г. на Смолянския районен съд по гр.д. № 502 от 2007 г. за отхвърляне на предявения от Ш. Н. Д. срещу ОСЗГ- гр. С., РУГ- гр. С. и Д. л. – гр. С. иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за гора с площ от 8 дка в ревир „Х” в землището на с. М. и
ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.