Р Е Ш Е Н И Е
№ 297/2009
София, 30.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2148 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. П. против решение № 27 от 5.02.2008 г., постановено по гр.д. № 134 по описа за 2007 г. на Окръжен съд С. , с което е отменено решение № 271 от 9.01.2007 г. по гр.д. № 279 от 2005 г. на Д. районен съд и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Х. М. П., по предявения от Д. лесничейство-гр. Доспат, че Държавата е собственик на имот № 1* с площ от 63.994 дка в местността „П”, представляващ иглолистни гори в землището на гр. Д. и за осъждане на Х. М. П. да предаде на Д. лесничейство-гр. Доспат владението на имота, като Х. М. П. е осъден да заплати разноски на ДЛ- Д. и разходи за експертиза и държавни такси.
Касаторът излага доводи за недопустимост на иска, евентуално на въззивната жалба, за необоснованост на извода, че владее имота и за неправилно приложение на материалния закон и иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Ответникът по касационната жалба Д. лесничейство Д. оспорва същата, като претендира присъждане на разноски.
Контролиращата страна М. на р. р. и благоустройството не изразява становище по касационната жалба.
Председателят на Д. а. по горите, конституиран в производството на основание чл.7, ал.6 от Закона за горите не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с предявен от Д. лесничейство Д. против Х. М. П. иск за признаване за установено, че процесния имот е държавна собственост и осъждане на ответника да предаде владението му, основан на твърдението, че в района на гр. Д. са съществували само държавни гори и в нарушение на закона процесния имот е възстановен на ответника с решение № 100 от 10.05.2001 г. по заявление вх. № 100 от 30.06.1999 г. на ПК Д. , въз основа на решение на О. комисия от 30.08.2000 г. по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ.
Неоснователна е тезата на касатора, че искът е процесуално недопустим, тъй като се пререшава въпрос /за законосъобразността на решенията на О. комисия С. и ПК Д. /, решен с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Съдебното административно производство се е развило по повод решение № 100а от 2.12.2003 г. на ОСЗГ-гр. Доспат и касае допустимостта на отмяна на влязъл в сила административен акт /решение № 100 от 10.05.2001 г. на ПК Д. / при условията на чл.32, ал.1 от ЗАП /отм./. Съдът не се е произнасял по предпоставките за възстановяване правото на собственост на процесния имот, поради което не е налице окончателно съдебно решение, преклудиращо предявяването на настоящия гражданско правен спор.
Неоснователен е и довода на касатора за недопустимост на иска и на въззивното производство, като инициирани от лице, което не е притежавало процесуална дееспособност да представлява държавата за гори и земи държавна собственост. Исковата молба е подадена на 10.11.2005 г. и с нея Д. лесничейство Д. претендира установяване със сила на пресъдено нещо, че процесния имот е държавна собственост. Чужди права пред съд могат да бъдат предявени или по силата на упълномощаване /в който случай страна по делото е носителят на правата, а предявилият ги има качеството на пълномощник/ или при условията на процесуална субституция. Съгласно чл.15, ал.2 от ГПК /отм./ процесуалната субституция, т.е. предявяването на чужди права пред съд, е допустима само в изрично посочените от закона случаи. В случая към момента на подаване на исковата молба, както и на въззивната жалба на 29.01.2007 г. Д. лесничейство- Д. /сега държавно горско стопанство – ДВ бр.54 от 2008 г./ е имало качеството процесуален субституент съгласно чл.24, ал.1 от Закона за горите в редакцията от ДВ бр.16 от 2003 г., а следователно е могло надлежно да сезира съда със спора дали процесния имот е държавна собственост.
Въззивният съд обаче не се е съобразил с изменението на Закона за горите в ДВ бр.13 от 9.02.2007 г. и в ДВ бр.64 от 7.08.2007 г. и настъпилата по силата на закона промяната в субекта, имащ право да предявява и да отговаря по спорове за държавни вещни права върху гори и земи от горския фонд. Към момента на постановяване на въззивното решение процесуален субституент на държавата относно тези имоти е председателят на Д. а. по горите. Произнасянето по отношение на лице, което към момента на постановяване на решението не е процесуален субституент на държавата води до процесуална недопустимост на въззивното решение, поради което същото следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 27 от 5.02.2008 г., постановено по гр.д. № 134 по описа за 2007 г. на Окръжен съд С.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- С.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: