4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
С., 6.11.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 3127 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК и чл.250 ГПК.
Образувано е по молба на С. М. Димитрова от [населено място], подадена чрез адвокат Н. С., в която се сочи, че с определение № 763 от 9.06.2014 год., постановено по същото дело, настоящият състав на ВКС е присъдил на [фирма], [населено място] разноски за производството по чл.288 ГПК. Искането е да се отмени определението в частта за разноските, тъй като такива не се дължат на дружеството, алтернативно същите да бъдат намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК до минимално определеното адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА. В молбата се съдържа и искане за допълване на определението, като съдът се произнесе по жалбата срещу присъдените разноски във въззивното производство.
В писмен отговор по чл.248, ал.2 ГПК на [фирма], [населено място], подаден чрез адвокат Г. П. се изразява становище, че молбата е неоснователна, респ. че адвокатското възнаграждение не е прекомерно завишено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата е допустима като подадена в срока по в чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по подадена от С. М. Димитрова касационна жалба срещу решение № 1175 от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 15468/2013 г. на Софийски градски съд. С определение № 763 от 9.06.2014 г., постановено по настоящото дело на ответника по касационната жалба са присъдени разноски в размер на 1575 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
От представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие се установява, че ответното дружество [фирма], [населено място] е уговорило заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения адвокат Г. П. в размер на 1575 лв. В същия документ е посочено, че сумата е изплатена „в брой“. С оглед на това и заявеното с отговора искане за присъждане на направените за касационното производство разноски, такива са присъдени с посоченото определение. Затова оплакването на молителката, че не се дължат разноски, тъй като не е поискано присъждането им е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването, че в производството по чл.288 ГПК, когато не се допуска касационно обжалване, тъй като не е установено наличие на основанията по чл.280 ГПК не се присъждат разноски. Ответното дружество е депозирало писмен отговор на касационната жалба, за изготвянето му е упълномощило адвокат, на който е заплатено възнаграждение. В писмения отговор са изложени съображения за липсата на основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е и заявеното искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност. С оглед обема на правната помощ, за която е уговорено посоченото възнаграждение – “ изготвяне и депозиране на отговор по касационната жалба на С. Димитрова срещу решение на СГС по гр.д.№ 15468/2013 г. и защита пред ВКС“ отговорността на жалбоподателя за разноски следва да бъде ангажирана само за сумата, съответстваща на оказаната на ответника правна помощ за този етап от делото, изразяваща се в писмено обосноваване на липсата на основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, за което е договорено и заплатено възнаграждението от 1575 лв. в полза на адвокат Г. П., настоящият съдебен състав намира, че същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на ответното дружество е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е заявил аргументирано становище както по липсата на основание за допускането на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата. Същевременно следва да се вземе предвид, че с касационната жалба се атакува въззивно решение постановено по пет предявени от жалбоподателката и настояща молителка искове- по чл.200 КТ с цена на иска 10 000 лв., по чл.74, ал.4 КТ и по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Заплатеното адвокатско възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения не надвишава посочените минимални размери.
По изложените съображения молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По искането по чл.250 ГПК.
В молбата се съдържа искане за допълване на определение № 763 от 9.06.2014 г., постановено по настоящото дело, като съдът се произнесе по заявеното в касационната жалба оплакване срещу въззивното решение в частта, с която молителката е осъдена да заплати направените от ответното дружество разноски във въззивното производство.
Ответната страна [фирма], [населено място] изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като въззивният съд се е произнесъл с определение по чл.248, ал.1 ГПК по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата е подадена в срока по чл.250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. По аналогия общото правило на посочения законов текст е приложимо и по отношение на постановяваните от съда определения.
С цитираното определение № 763 от 9.06.2014 г., постановено по настоящото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, като съдът е приел, че изложението не съдържа основание за допускането му до касационен контрол. С въззивното решение съдът е осъдил молителката да заплати на ответното дружество направените разноски за въззивното производство. По подадена от С. Димитрова молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, въззивният съд се е произнесъл с определение по чл.248, ал.1 ГПК от 23.04.2014 г., като е оставил без уважение искането. Това определение съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК подлежи на обжалване, по реда по който подлежи на обжалване решението. По делото липсват данни същото да е обжалвано, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран с частна жалба срещу определението от 23.04.2014 г. на Софийски градски съд и не дължи произнасяне по искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
По изложените съображения молбата по чл.250, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Димитрова от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.VІІ за изменение в частта за разноските на определение № 763 от 9.06.2014 г. по гр.д. № 3127/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Димитрова от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет.VІІ за допълване в частта за разноските на определение № 763 от 9.06.2014 г. по гр.д. № 3127/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :