О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
[населено място] ,13,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на втори ноември,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 734 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. , И. С. Т. и А. С. Т. против решение № 1848 / 06.10.2014 год. по гр.д. № 2151/2014 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с която е потвърдено решение от 25.03.2014 год. по гр.д.№ 7542/2011 год. на Софийски градски съд,гр.отд.,19 състав в частта му с която са отхвърлени предявените от касаторите искове,за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от смъртта на съпругата на първия и майка на останалите двама касатори – Р. И. Т.,настъпила в резултат на ПТП от 27.02.2007 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество лек автомобил,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,за сумата над присъдените за С. Т. 60 000 лева , а за останалите двама – по 50 000 лева и до претендираните от всеки от тях 100 000 лева.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД,при определяне справедлив размер на обезщетенията,и в нарушение на ППВС № 4/1968 год. досежно обосноваността на изводите на съда за определянето му, като в противоречие със задължителна съдебна практика се сочи несъобразяване на конкретните икономически условия,като ориентир за определяне размера на обезщетенията, във връзка с който са подлежали на преценка и кореспондиращите нива на застрахователно покритие, съгласно пар. 27 от ПЗР на КЗ вр. с чл.266 КЗ,към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото не счита удовлетворен с цитираната от касаторите съдебна практика допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, а с формалното цитиране на разпоредбата – и този по чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване,настоящият състав установи,че въпросите в раздели І –ви и ІІ-ри на изложението по чл.280 ал.1 ГПК ,са косвено обусловени от изхода на тълкувателно дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС,образувано с разпореждане от 03.11.2014 год. на Председателя на ВКС, а този по раздел ІІІ-ти от изложението – пряко обусловен от изхода му.В т.1 от упоменатото разпореждане на Председателя на ВКС е поставен за разглеждане и решение въпроса : „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ,обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента?„.Решението по този въпрос би било обуславящо,макар формално въззивният съд да не се е счел ограничен при произнасянето по иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застраховател,да присъди обезщетение до размера,присъден от наказателния съд, по уважен граждански иск на пострадалите срещу делинквента,предявен в наказателното производство.Фактически присъдените обезщетения,обаче, са точно в този размер, присъден от наказателния съд.От една страна,търсеният с тълкувателното дело отговор е пряко обуславящ за отговора на формулирания от касаторите конкретен въпрос: „Какъв е максимумът , който може да се присъди за неимуществени вреди при смърт на член от семейството, по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ и какви са границите ,в рамките на които следва да се присъждат тези обезщетения ?.Въпреки,че е насочен към приложимостта на лимитите на застрахователната отговорност,съглассно чл. 266 КЗ, доколкото визира и „границите„ при определянето на обезщетенията и се търси отговор и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, образуваното тълкувателно дело ще следва да бъде съобразено, като относимо към произнасянето на настоящия състав по този въпрос.От друга страна,дори да биха били налице обосновани основания за допускане на касационното обжалване,с оглед начина на определяне размера на обезщетенията и нарушение в задължението на съда за съобразяване с всички релевантни обстоятелства,респ. за обосноваване на решението,съгласно всички относими критерии за определяне справедлив размер на обезщетението,в съответствие със задължителните указания в ППВС № 4 / 1984 год. / въпросите в раздели І-ви и ІІ-ри от изложението /,то при отричане възможността за завишаване размера на отговорността на застрахователя спрямо размера на вече ангажираната отговорност на делинквента, въпросите биха изгубили характеристиката си на правни,тъй като не биха се явили от значение за изхода по конкретното въззивно дело / мотиви към т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС /.
Като обусловено от решението по т.1 на тълкувателното дело,настоящото производство следва да бъде спряно, преди произнасяне по допускане на касационното обжалване,съгласно ТР № 2 / 2011 год. по тълк.дело № 2 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд , първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д.№ 734 / 2015 год. на ВКС, І т.о., до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1 / 2014 год. на ОСТК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :