Р Е Ш Е Н И Е
№ 298, София, 16 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Антон Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 239 по описа за 2010 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия И. А. И. против решение от 08.03.2010 г. по внохд № 401/09 г. на Апелативния съд-гр. Варна, с което е потвърдена присъдата на Окръжния съд-гр. Варна, постановена по нохд № 903/09 г. Възразява се наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване. Пред ВКС, по реда на чл.351, ал.3 НПК е прието допълнение към касационната жалба. Жалбоподателят лично и защитата му поддържа основната жалба и допълнението към нея.
Повереникът на частните обвинители и гражшдански ищци М. и Х. писмено е изразил становище за неоснователност на оплакванията.
Аналогично е и становището на представителя на Върховната касационна прокуратура.
За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното:
Подсъдимият И. е признат за виновен и осъден на основание чл.343а, ал.1 б.”б” във връзка с чл.343, ал.1, б.”в” и чл.54 НК на 1 година лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл.343г НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година. По първоначалното обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” НК подсъдимият е оправдан. На основание чл.45 ЗЗД е ангажирана гражданската отговорност на подс. И. , като е осъден да заплати на П. А. М. и Х. С. Х. по 40 000 лева на всеки един от тях.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Доколкото производството е образувано по жалба на подсъдимия, вън от пределите по чл.347, ал.1 НПК е оправдаването му по първоначалното обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” НК.
Жалбоподателят възразява, че изводите по приетите автотехнически експертизи (АТЕ) се основават на предположения, а за съществени детайли на пътнотранспортното произшествие (ПТП), каквото е мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно – не са дали отговор.
Възражението е основателно.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, на досъдебното производство са назначени две АТЕ с различни задачи – видно от постановленията на разследващия орган (л.43 и 52), като в хода на съдебното следствие, след изслушване на експертите, са приети от съда по същество. Съществена част от обстоятелствата, приети за установени от фактическа страна и намерили израз в мотивите на решението, се основават на експертните заключения.
Внимателното запознаване с писмените заключения по двете АТЕ и становищата на експертите в съдебно заседание дава основание за съмнение в правилността им. Съществени въпроси, от кръга по чл.102 НПК, са останали неизяснени.
Скоростта на т.а. ДАФ, непосредствено преди удара, не е изяснена по несъмнен и категоричен начин. Единичната АТЕ (л.44), е дала заключение – 75 км/час, а три-членната АТЕ (л.53), при отсъствието на такава задача и въпреки заключението на посочената, първа по ред, АТЕ, е коригирала тази скорост на 63 км/час (л. 54). В съдебно заседание експертът по единичната АТЕ, е проявил непоследователност, като първоначално е поддържал експертните си заключения, а по-късно е заявил, че за даде отговор по същия въпрос е необходимо да направи подробни изчисления. Това е предопределило прекъсване на съдебното заседание за 15 минути, през което време в.л. Дачев е извършило допълнителни изчисления по приложената по делото тахошайба (л.57 от съдебното производство). Поначало спорно е, че тъкмо това е редът за получаване на надлежен отговор по въпрос, от съществено значение за правилното решаване на делото. По-важно е това обаче, че същият експерт е констатирал, че „като че ли има драскано по тахошайбата след като аз съм работил по нея”, „надраскването…е от пипане, но не е от моята компетентност да дам…отговор”. В тази връзка е очевидно, че в писменото заключение на същият експерт липсват констатации за намеса върху изследваната от него тахошайба на т.а. ДАФ. Въпросът относно достоверността на последната изобщо не е изследван от решаващия съд. Становището на експертите по разширената АТЕ, в тази насока, не дава основание за друг извод. Това предопределя съмнение в достоверността на приетата за установена скорост на движение на т.а. ДАФ от 63 км/час. Още повече, че критичната скорост за т.а. ДАФ е 69/70 км/част.
Неизследван и без отговор е въпросът относно мястото на удара по дължина на пътното платно. По идентичен начин стоят нещата и с частите от автомобили, паднали на място, които изобщо не са изследвани относно принадлежността им, свързано със скоростта на движение на МПС, местоположението му към момента на удара и мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно.
Неколкократно в съдебно заседание експертите по споменатите експертизи са основавали изводите си относно разположението на МПС на пътното платно на основата на „мислено продължение и пр.”, което поначало е непроверимо. Тук е мястото да се спомене, че необичайно АТЕ не се придружават от статична и динамична скица за онагледяване на заключенията, направени въз основа на обективните находки и установените надлежно скорости на движение, дължина и радиус на завоя за двете МПС.
И двете предходни инстанции са приели, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е допуснал нарушения, аналогични с тези, допуснати от подсъдимия, както и, че обстоятелството, че не е поставил предпазния колан не е в пряка причинна връзка със същия резултат.
Приносът за настъпването на вредоносния резултат е обстоятелство от значение за степента на вината и индивидуализиране на отговорността – наказателна и гражданска. Поради това, при пътнотранспортно произшествие, задължително се изяснява поведението на всички участници в него. В конкретният случай – подсъдимият и пострадалият, като водачи на двете МПС, при движението на които, помежду им, е настъпило ПТП. Поведението на пострадалия не е изследвано свързано с правилата за движение, очертани в Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му. Конкретният принос не се свързва с някакво житейско понятие, а с конкретни правила, чийто признаци следва да бъдат надлежно установени. Последното не може да се замества с общи съждения. От друга страна, връзката на плоскостта на съпричиняването, между липсата на предпазен колан и настъпилия вредоносен резултат, няма как да получи адекватен отговор без участието на съответен специалист – лекар.
Констатираното дотук предопределя необходимост от назначаването на разширена, комплексна авто-техническа-медицинска експертиза, която след запознаване с материалите по делото даде отговори на съществените въпроси относно пътнотранспортното произшествие – скорости на движение към момента на удара, мястото на удара по дължина и широчина на пътното платно, разположение на МПС на пътното платно преди, по време и след ПТП, значението на предпазния колан и връзката между отсъствието му с настъпилия вредоносен резултат, като се изготвят необходимите статична и динамична скици.
Водим от изложеното на основание чл.354, ал.3, т.2 във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение от 08.03.2010 г., постановено по внохд № 401/09 г. на Апелативния съд-гр. Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на ВАС от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: