Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
София 04.07.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1152/2010 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. п. – К. срещу решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане П. на Р. Б.да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумите 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 11.10.2007 г. присъда по предявеното му обвинение по чл.304, ал.1 НК. Наказателното производство за престъпление по чл.209, ал.1 НК срещу него е образувано на 28.06.2006 г. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 3 000 лв. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че образуваното наказателно производство срещу ищеца е приключило за сравнително кратък период от време и по делото не са събрани убедителни доказателства то да се отразило на психическото му състояние. Присъденото обезщетение от 3 000 лв. не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. К., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №446 от 23.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК съобразно времето и условията, при които е търпяна наказателната репресия, липсата на мярка за неотклонение и на други мерки за процесуална принуда, който е решаван противоречиво от съдилищата.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. В случая в представените с касационната жалба четири решения на ВКС / решение №1199/17.10.2008 г. по гр. дело №4988/2007 г., V г.о.; решение №145 от 14.04.2009 г. по гр. дело №399/2008 г. на II г.о.;решение №179 от 16.04.2009 г. по гр. дело №5055/2007 г. на IV г.о. и решение №1108 от 23.10.2008 г. по гр. дело №1297/2007 г. на IV г.о./ е прието при аналогични случаи, че се дължат значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Правилно е именно разрешението, дадено в посочените решения на ВКС. Освен това вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК /решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. , ВКС, ІІІ г.о. и решение № 132 от 29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010г, ІІІ г.о /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на П. на Р.Б по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 11.10.2007 г. присъда по предявеното му обвинение по чл.304, ал.1 НК. Съобразно изложеното по-горе обаче неправилно е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Наказателното производство за престъпление по чл.209, ал.1 НК срещу ищеца е образувано на 28.06.2006 г. Продължило е около година и четири месеца. Спрямо него не е била взета мярка за неотклонение. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че по време на наказателното производство ищецът е бил притеснен, изнервен, затворил се е в себе си, а приятелите му задавали неудобни въпроси. По делото не са събрани доказателства за наличие на причинна връзка между усложнението на заболяването му „диабет” и воденото наказателно производство срещу него. Ето защо следва да се приеме, че съобразно характера и степента на търпените болки и страдания обезщетяването на ищеца са необходими 1 200 лв.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която искът е уважен за разликата над 1 200 лв. до 3000 лв. и искът трябва да се отхвърли за сумата 1 800 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 200 лв. до 3000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. К., [населено място], срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 1 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.209, ал.1 ЗОДОВ, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №94 от 21.04.2010 г. по гр. дело №75/2010 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение №137 от 30.12.2009 г. по гр. дело №368/2009 г. на Районен съд – Кърджали за осъждане П. на Р. Б. да заплати на Н. Г. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ 1 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.209, ал.1 ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.