1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
[населено място] 11.03. 2011 год.
Върховният касационен съд на Р. Б., IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1381 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. И. Т. от[населено място], срещу решение от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№236/2010г. на С. апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 20.01.2010г. по гр.д.№2989/2008г. на С. градски съд за отхвърляне на предявения от С. И. Т. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над сумата 20 000лв. до сумата 45 000лв.
Касаторът счита, че е налице основение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. прокуратура-С..
Постъпила е касационна жалба от А. прокуратура – С. срещу решение от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№236/2010г. на С. апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 20.01.2010г. по гр.д.№2989/2008г. на С. градски съд за уважаване на предявения от С. И. Т. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 6 000лв., както и в частта, с която след като частично е отменено решение, искът е уважен за още сумата 14 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Р. Б. да заплати на С. И. Т. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 6 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.387, ал.1 от НК за това, че на 18.06.1999г. в[населено място] в сградата на СДВР превишил властта си – определени функции по управление на заместник-директор на СДВР, като наредил на началник Н.”И. полиция”-СДВР да отиде във 02 Р.-СДВР и там да се запознае с преписка №12946/99г. По описа на 02 Р.-СДВР, да установи размера на сумите във валути по нея, да предаде валутата за съхранение в касата на СДВР, да изясни произхода на валутата и самоличността на извършителите и от това произлезли вредни последици – в качеството на отговорен началник, допуснал тежко нарушение на функционалните си задължения, с което съществено накърнил състоянието на служебната дисциплина в СДВР, давайки отрицателен пример, нарушил правата на китайския гражданин Х. Л., уронил престижа на служител от М. и създал условия за злоупотреба с голяма сума чужда валута, по което обвинение е оправдан с влязло в сила на 13.09.2006г. присъда по нохд№209/2002г. на С. военен съд, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006г. Въззивният съд е присъдели още сумата 14 000лв. обезщетение, ведно със законната лихва от 13.09.2006г., след частична отмяна на първоинстанционното решение и го е оставил в сила в останалата отхвърлителна част до претендирания размер 45 000лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът С. И. Т. и касаторът А. прокуратура-С., участващ по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържат, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с приложените от всеки от касаторите съдебни решения въпросът за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, като се твърди от касатора Т., че по приложените от него решения са присъдени по-големи размер на обезщетението, а от А. прокуратура-С. се твърди, че по приложените от нея решения са присъдени по-малки размери на обезщетинието. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят размера на вредите. За всеки отделен случай съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на С. И. Т. на релевираното от него правно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, а също и по жалбата на А. прокуратура-С. на това основание.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. прокуратура-С. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението – продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението, по което е оправдан – в противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по жалбата на А. прокуратура- С..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№236/2010г. на С. апелативен съд, по касационна жалба на С. И. Т..
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№236/2010г. на С. апелативен съд, по касационна жалба на А. прокуратура – С..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: