О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София, 21.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№34 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №93 от 19.10.11г. по гр.д.№225/11г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение №343 от 09.06.11г. по гр.д.№843/09г. на Бургаския окръжен съд, с което частично е бил уважен предявеният от Г. Е. Р., Е. Т. З. и Т. Д. Р. срещу Д. Н. Р. и М. Н. Р. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – признато е за установено по отношение на ответниците, в качеството им на наследници на Н. М. Р., б.ж. на [населено място], че наследодателят на ищците Г. М. Р., б.ж. на [населено място], е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на 1614 кв.м., представляващи част от имот №698 от кв.25 по сега действащия кадастрален план на [населено място], кв.Лазур, целият с площ от 4570 кв.м., намиращи се в северната половина на бивш имот №363 в кв.393 по плана на [населено място] от 1949г., м. „М.”.
Въззивният съд е приел, че наследодателите на страните – Г. М. Р. и Н. М. Р. са били съсобственици на нива с площ от 16 дка, находяща се в землището на [населено място], местн.”М.”, съставляваща имот пл. №363 в кв.393 по плана на [населено място] от 1949г. С договор за делба от 10.03.1949г. братята са поделили нивата, като северната и част с площ от 8 дка е поставена в дял на Г. М. Р., а южната част с площ от 8 дка – в дял на Н. М. Р.. Въззивният съд се е позовал на влязло в сила решение по гр.д.№1182/08г. на ВКС, ІІ ГО, в което е прието, че договорът за делба е породил своето вещноправно действие, въпреки че в плана не е била нанесена точната разделителна линия между двете части от имота и следователно – към момента на образуване на ТКЗС всеки от братята е бил собственик на реална част от бившата нива. Затова, като се е позовал на приетата експертиза, от която се установява, че спорните 1614 кв.м. от тази нива попадат в северната и част, а сега те са част имот №698 от кв.25 по действащия кадастрален план на [населено място],[жк], възстановен по реда на ЗСПЗЗ единствено на ответниците, в качеството им на наследници на Н. Р., въззивният съд е приел, че към момента на образуване на ТКЗС техен собственик е бил наследодателят на ищците Г. М. Р., който е получил при делбата северната част от нивата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците Д. Н. Р. и М. Н. Р.. В изложението към нея те поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. „Допустимо ли е предявяване на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и уважаване на същия по отношение на имот, идентифициран /заявен/ в исковата молба едновременно към два различни времеви момента: веднъж като имот към настоящия момент, по действащия план на [населено място] /когато е подадена исковата молба/ и втори път към по-ранен момент /съобразно плана на [населено място] от 1949г.”.
2. „Допустимо ли е предявяване на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и уважаване на същия за имот с регулационна идентификация не към момента, когато е включен в ТКЗС – като 8 дка нива, придобита на основание договор за делба от 1943г., а към по-късен момент, след включване на същата нива в регулационния план на [населено място] – веднъж като бивш имот пл.№363 от кв.393 по плана от 1949г. и втори път като имот с пл.№698 в кв.25, съгласно план на [населено място] към настоящия момент”.
3. „Допустимо ли е предявяване и разглеждане на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, както е станало в случая, без ищците да са заявили и установили /доказали/, че тяхна претенция за реституиране на земеделски имот не е уважена поради това, че същият имот е възстановен на нас” – поддържа се противоречие на въззивното решение с решение №15 от 11.05.2011г. по гр.д.№340/10г. на ВКС, І ГО.
4. „Допустим ли е иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и уважаване на същия при положение, че ищците по този иск, респ. техния праводател Г. Р. са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ безспорно техен имот – 8 дка нива в местн. „М.” в землището на [населено място], получен от Г. Р. съгласно договор за делба от 1943г., така заявения имот е реституиран отчасти – 0,971 дка, като за разликата от 6,838 дка са дадени и получени от ищците компенсаторни инструменти.
Ответниците в производството Г. Е. Р., Е. Т. З. и Т. Д. Р. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Третият и четвъртият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се свеждат до по-общия въпрос за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в случаите, когато има влязъл в сила отказ на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху спорния имот поради наличие на проведено мероприятие на държавата и обезщетяване на собствениците по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Въпросът е определящ за допустимостта на предявения иск и по него е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване по първите два въпроса, които са свързани с по-общия въпрос за индивидуализацията на имотите, предмет на иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По този въпрос въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, нито пък е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №93 от 19.10.11г. по гр.д.№225/11г. на Бургаския апелативен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 604,31 лв. и да представят по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: