1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. София, 24 юни 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА
при секретар ..………………….…. НАДЯ ЦЕКОВА…………….……… и с участието на прокурор ………………………..…….ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ..…..……………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 721/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на защитника на подсъдимия П. Е. Е. – адв.Г. и на гражданския ищец Министъра на финансите като представител на Държавата срещу решение № 19 от 26.02.2015 г. на Апелативен съд Бургас, НО, постановено по ВНОХД № 5/2015 г. по описа на същия съд.
В касационната жалба на адв.Г. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, като са изложени твърдения за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание с въззивното решение на АС Бургас по ВНОХД № 5/2015 г. в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда на ОС Ямбол по НОХД № 289/2014 г. относно размера на наложеното наказание и относно допуснатия като основателен и уважен граждански иск.
На първо място според жалбоподателя, неоснователно въззивната инстанция не е взела предвид доводите за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Е. наказание като при неговата индивидуализация не са отчетени изключително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия като личност, липсата на предходни осъждания, ниската правна култура, присъща на незрялата и крехка двадесетгодишна възраст, както и изтеклият дълъг период от време – около 5 години от извършване на деянията до сега, както и липсата на прояви на нарушаване правовия ред в страната и добрите нрави от тогава до сега. С жалбата се прави искане за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК бъде определено на 2 години, а изпитателния срок по чл.66 ал.1 от НК бъде определен на 3 години.
На следващо място в жалбата се релевира и оплакване за допуснато нарушение на закона, тъй като и двете инстанции са приели за допустим гражданския иск, предявен от Държавата на основание чл.45 от ЗЗД, независимо че е бил налице влязъл в сила данъчен ревизионен акт, което е обусловило възможността Държавата да събере вземанията си по превилигирования ред на ДОПК. Осъждането на подсъдимия по гражданския иск в случая, според неговия защитник води до възможност държавата да претендира повторно събирането на същите вземания, тъй като се снабдява с втори изпълнителен титул. За предотвратяване на тази възможност с жалбата се отправя искане към касационната инстанция да отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно уважения гражданския иск, същият да бъде отхвърлен като недопустим и производството по него да бъде прекратено.
В касационната жалба на гражданския ищец са изложени съображения за незаконосъобразност на въззивното решение в частта му, с която АС Бургас се е произнесъл по разноските по гражданския иск, като отменил присъдата на първата инстанция относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски в размер на 7230 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и в частта, с която било отхвърлено искането на гражданския ищец за присъждане в негова полза на разноските, направени пред въззивната инстанция. Съображенията си мотивира с тезата, че след като чл.189 ал.3 НПК не съдържа правила за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, субсидиарно приложение следва да намери чл.78 ал.8 от ГПК и съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на гражданския ищец се дължат юрисконсултски разноски, изчислени по правилата за определяне на адвокатско възнаграждение. Излагайки твърдения за наличие на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, процесуалният представител на Министъра на финансите, представляващ Държавата – юрисконсулт Д. К. отправя искане към касационната инстанция за отмяна на въззивното решение в посочените части и връщане на делото на АС Бургас за ново произнасяне.
По делото е постъпило и възражение от Министъра на финансите като представител на Държавата чрез юрисконсулт К. срещу съдържащото се в жалбата на подсъдимия искане за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на ЯОС в гражданско осъдителната й част поради недопустимост на иска и прекратяване на производството по него, като се отправя искане за потвърждаване на атакуваното въззивно решение в тази му част.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият Е., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си адв.И., надлежно преупълномощен от адв.Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Гражданският ищец – Министърът на финансите като представител на Държавата, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила изцяло атакуваното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 79 от 04.12.2014 г., постановена по НОХД № 289/2014 г., Окръжен съд гр.Ямбол е признал подсъдимия П. Е. Е. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода 01.06.2010 г. до 31.07.2010 г. в [населено място], като собственик и управител на [фирма] е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 225750,78 лв. дължим данък по ЗДДС, като е потвърдил неистина в 2 бр. данъчни декларации и прилежащите им дневници за покупки за месеци юни и юли 2010 г., подадени пред ТД на НАП – Ямбол, използвайки документи с невярно съдържание – 22 бр. данъчни факатури на обща стойност 1 354 504,70 лв. с включен ДДС, всички с доставчик [фирма] като доказателство за получени доставки по тях, представени като информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит по тях в общ размер 225 750,78 лв. както следва:
– за данъчен период 01.06.2010 г. – 30.06.2010 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 11 279,63 лв., дължими по ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП-Ямбол декларация и прилежащия дневник за покупки за месец юни 2010 г., използвайки документи с невярно съдържание – 3 бр.фактури, подробно описани по номера и съдържание, възлизащи на обща стойност 67 677,79 лв. с включен ДДС, като по всички доставчик е [фирма] – като доказателство за получени доставки по тях, представени като информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит по тях в посочения размер – 11 279,63 лв.;
– за данъчен период 01.07.2010 г. – 31.07.2010 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 214 471,15 лв., дължими по ЗДДС, като е потвърдил неистина в подадена пред ТД на НАП-Ямбол декларация и прилежащия дневник за покупки за месец юли 2010 г., използвайки документи с невярно съдържание – 19 бр.фактури, подробно описани по номера и съдържание, възлизащи на обща стойност 1 286 826,91 лв. с включен ДДС, като по всички доставчик е [фирма] – като доказателство за получени доставки по тях, представени като информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит по тях в посочения размер – 214 471,15 лв.,
поради което и на основание чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 и във вр.чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда ЯОС е осъдил подсъдимия П. Е. Е. да заплати на Министъра на финансите като представител на Държавата сумата от 225 750,78 лв., представляваща имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият Е. е осъден да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 9 030 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 230 лв. в полза на гражданския ищец.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 5/2015 г. по описа на Бургаския АС, НО, като с решение № 19 от 26.02.2015 г. на основание чл.334 т.3 от НПК въззивният съд изменил присъдата като отменил същата в частта, с която в полза на гражданския ищец били присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 230 лв., а в останалата част, на основание чл.338 от НПК потвърдил присъдата на ОС Ямбол. Искането на гражданския ищец за присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция било отхвърлено.
Решението на БАС е било съобщено по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК на подсъдимия Е. на 10.03.2015 г., на адв.Г. – също на 10.03.2015 г. и на юрисконсулт К. – на 11.03.2015 г. Видно от щемпела на Апелативен съд Бургас, касационната жалба от защитника на подсъдимия Е. – адв.Г. е подадена на 23.03.2015 г., а жалбата от процесуалния представител на гражданския ищец – юрисконсулт К. – на 24.03.2015 г. поради което ВКС намира, че са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 и т.4 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок.
I. По жалбата на подсъдимия Е.:
Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е частично основателна.
Първото оплакване в касационната жалба на адв.Г. е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Е. наказание – както досежно отмерения след редукцията по чл.58а ал.1 от НК размер на наказанието „лишаване от свобода“, така и досежно определения изпитателен срок, за който изтърпяването на това наказание е било отложено.
Настоящият съдебен състав обсъди атакувания акт на АС Бургас по ВНОХД № 5/2015 г. от гледна точка на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като намери същия за справедлив. Наложеното на подсъдимия Е. наказание за извършеното престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК е „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и е определено при условията на чл.58а ал.1 от НК. Отмереното преди редукцията, основана на нормата на чл.373 ал.2 от НПК наказание е при условията на чл.54 от НК и е в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. То е под средния размер на санкцията, регламентирана в разпоредбата на чл.255 ал.3 от НК, като при индивидуализацията на наказанието са отчетени изтъкнатите от защитника на подсъдимия смекчаващи отговорността му обстоятелства и техния превес. Както въззивният, така и първоинстанционният съд са взели предвид младата възраст на подсъдимия Е., липсата на специално образование и недостатъчния му житейски опит в комуникацията с органите по приходите, липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни, ниската степен на личната му обществена опасност. Макар така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства да са преобладаващи, настоящият състав на ВКС се солидаризира със становището на въззивната инстанция за това, че установените отегчаващи отговорността на подсъдимия Е. обстоятелства са с тежест, изключваща възможността наложеното му наказание да е в размер, равен на минимума на санкционната част на разпоредбата на чл.255 ал.3 НК – 3 години „лишаване от свобода“, в какъвто смисъл е отправеното с жалбата искане. За разлика от степента на личната обществена опасност на подсъдимия, извършеното от него престъпление се отличава със значително висока степен на обществена опасност – касае се за посегателство срещу нормалното функциониране на данъчната система на държавата; осъществен е квалифициран състав на престъплението, характеризиращ се с „особено големите размери“ на данъчните задължения – надхвърлящи 16 пъти установения в чл.93 т.14 от НК размер за реализиране на този квалифициращ признак; интензитетът, с който е извършено продължаваното престъпление е голям – само в рамките на два месеца, сумата на данъчните задължения, установяването и плащането на която е избегнато доближава четвърт милион лева. Оценени по своята тежест, тези отегчаващи отговорността на подсъдимия Е. обстоятелства не позволяват да се преосмисля размера на определеното му наказание, тъй като същото се явява справедливо. Тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства е намерила израз и в приложението на института на условното осъждане, което в рамките на определения максимален изпитателен срок допринася за изпълнение целите по чл. 36 от НК и изключва явната несправедливост по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК.
Второто оплакване, отразено в жалбата на адв.Г. е насочено срещу допуснатия, разгледан и уважен граждански иск, предявен от Министъра на финансите като представител на Държавата срещу подсъдимия Е. с правно основание чл.45 от ЗЗД, представляващ причинени имуществени вреди в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Това оплакване на защитника на подсъдимия Е. е основателно.
Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е счел за допустим предявения от Държавата чрез Министъра на финансите като неин представител граждански иск за имуществени вреди от невнесени данъчни задължения, което не е отстранено от въззивната инстанция. Изложените от Бургаския апелативен съд аргументи, с които е отхвърлено възражението на подсъдимия и неговия защитник за недопустимост на предявения граждански иск и за неправилното му осъждане по него, не се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно е, че в резултат на извършено престъпление срещу данъчната система за държавата настъпва щета, равняваща се на невнесения данък. Тази щета може да бъде претендирана срещу автора на престъплението чрез предявяване на граждански иск в наказателния процес на основание чл.45 от ЗЗД, но той е допустим, само тогава, когато не е предявен по реда на ГПК /чл.84 от НПК/ или по друг специален ред /по ДОПК/. Когато обаче неплатените данъчни задължения са установени с данъчен ревизионен акт /ДРА/ по реда на ДОПК /както категорично е установено в настоящото производство/, Държавата разполага с изпълнително основание за принудително изпълнение и няма правен интерес от осъждане по предявен в наказателния процес граждански иск за причинена вреда на основание чл.45 от ЗЗД. Налице е друг, специален ред за реализиране вземането на Държавата от неплатени данъци и то не може да се претендира повторно като вреди от престъплението. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и естеството на правоотношението между страните в този спор – то е административно, регулирано от принципа на държавна власт и подчинение, а не от принципа на равнопоставеност, поради което няма спор по гражданско правоотношение. Наказателният съд не е оправомощен да задвижи административна процедура за събиране на публично държавно вземане, каквото е вземането за данък по ЗДДС. Недопустимо е решение в обратния смисъл поради това, че при наличие на изпълнително основание – влязъл в сила ДРА ищецът е бездействал да събере държавните вземания по привилегирования за това ред по ДОПК, което бездействие е в пряка причинна връзка с настъпилия неблагоприятен за Държавата резултат – пасив за фиска, което няма връзка с поведението на ответника /в случая подсъдимия/, да му се предоставя допълнителен процесуален ред за събиране на държавните вземания. В този смисъл е налице трайно установена практика както в гражданската, така и в наказателната колегии на ВКС.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав прие, че присъдата и въззивното решение следва да бъдат отменени в гражданско-осъдителната им част, а производството по гражданския иск да бъде прекратено.
II. По жалбата на гажданския ищец.
Предвид обоснованото по-горе становище, застъпвано от настоящия състав на ВКС относно недопустимостта на гражданския иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен от Министъра на финансите като представител на Държавата по наказателното производство, водено за извършено данъчно престъпление, от което е настъпила щета за Държавата в резултат на неплатени данъци, не следва да се обсъжда искането, застъпено в жалбата, депозирана от юрисконсулт К. за присъждане в полза на гражданския ищец направените разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 и ал.2 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 19 от 26.02.2015 г. по ВНОХД № 5/2015 г. на Бургаския апелативен съд и присъда № 79 от 04.12.2014 г. по НОХД № 289/2014 г. на Ямболския окръжен съд в гражданско-осъдителните им части и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданския иск, предявен от Министъра на финансите като представител на Държавата срещу подсъдимия П. Е. Е. за причинени имуществени вреди.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 26.02.2015 г., постановено по ВНОХД № 5/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, НО в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.