О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
София 28.02.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1348 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по три касационни жалби,подадени от К. М. Е.,М. Б. С.,М. М. Б.,К. М. П. и М. П. Н. против решение № 1170 от 28.06.12г.,постановено по гр.дело № 1012/10г.на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.
В изложенията по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване – разрешени от въззивния съд материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС,разрешавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбите К. В. С. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.Претендира за разноски за настоящата инстанция.
С определение № 198 от 22.07.13г.състав на ІV г.о.на ВКС на основание чл.292 ГПК е спрял производството по делото до приемане на тълкувателно решение по ТД № 1/13г.на ОСГТК на ВКС по въпроса: „кой е началния момент на вредите при непозволено увреждане и началния момент на погасителната давност на претенцията за обезщетение за непозволено увреждане”,чийто отговор е в зависимост от разрешението на процесуалноправният въпрос: при какви предпоставки могат да се релевират за първи път пред въззивния съд нови възражения и конкретно възражения за придобивна и погасителна давност, и актуални ли са постановките на т.6 и т.12 от ТР № 1/2000г.на ОСГК на ВКС при действието на ГПК,в сила от 1.03.08г.,предмет на тълкувателното дело.
След постановяване на ТР № 1/13г.на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да се възобнови и настоящият състав на ВКС следва да извърши преценка за наличие на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ответницата С. С./починала в хода на процеса/противоправно е предприела действия,с които е препятствала ищцата К. С. да ползва собствения си недвижим имот и да построи в него къща съобразно одобрения архитектурен проект.Противоправността на действията й се изразявала в това,че въпреки влязлото в сила решение по гр.дело № 1683/72г.на Пернишкия районен съд,с което по отношение на С. С. е признато за установено,че бащата и праводател на К. С. е собственик на процесния имот,е завела ново дело по реда на чл.32 ал.1 т.2 ЗТСУ и е поискала обезпечение на иска чрез спиране на строителството.Направен е извод,че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на тази ответница.Изложени са съображения,че противоправно е поведението и на брата и бащата на С. С. – М. П. и К. С.,изразяващо се в недопускането на ищцата до собствения й имот до въвеждането й във владение принудително от съдебния изпълнител през 2005г.Уважена е претенцията за заплащане на разликата в строителната стойност на къщата в процесния имот към 1999г.и към датата на построяването й съобразно размера,посочен от вещото лице – 90 720 лв,като е прието за установено,че поради противоправното спиране на строежа размерът на средствата,които са били необходими за довършване на сградата съобразно одобрения архитектурен проект,е нарастнал.Съдът е счел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за тази претенция,въпреки че е било направено несвоевременно – едва в писмената защита на жалбоподателите – ответници.Изложени са съображения,че отговорността на ответниците е солидарна,тъй като увреждането е причинено от неколцина по смисъла на чл.53 ЗЗД,макар и с различни действия.С. С. е осъществила спирането на строежа по съдебен ред,а нейните баща и брат са препятствали достъпа на ищцата до собствения й имот.Уважена е и претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на имота от 19.05.99г.до 18.05.2004г. в размер на 1740 лв съобразно заключението на вещото лице.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Неоснователен е аргументът на жалбоподателите за недопустимост на въззивното решение, като постановено „свръхпетитум”.С протоколно определение от 12.02.09г.Пернишкият районен съд е допуснал увеличение на размера на претенцията за заплащане на разликата в строителната стойност на процесната сграда и съдът се е произнесъл съобразно поисканото.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС по въпроса : за да бъде ангажирана отговорността по чл.45 ЗЗД на ответниците,следва ли да бъде установено наличието на всички предпоставки за деликтна отговорност от непозволено увреждане.Съдебната практика е трайна и непротиворечива,че за да бъде ангажирана отговорността по чл.45 ЗЗД следва да бъдат установени всички предвидени в закона предпоставки за деликтна отговорност от непозволено увреждане. В разглеждания случай въззивният съд е приел,че по делото са доказани тези предпоставки – наличието на вреда,изразяващо се в разликата на строителната стойност на сградата; противоправно поведение на ответниците,изразяващо си в препятстване на ищцата да ползва собствения си недвижим имот и да изгради сградата в него съобразно одобрения архитектурен проект; причинна връзка между увреждането и противоправното поведение и вина доколкото тази презумпция не е оборена от ответниците.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса: допустимо ли е приложение на солидарна отговорност по отношение на различни субекти при непозволено увреждане.В решение № 123 от 19.06.12г.на ВКС по гр.дело № 171/11г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,с което практиката е уеднаквена,е прието,че когато вредоносното събитие е причинена от неколцина,те носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите.В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите,тъй като съгласно чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно,а съгласно чл.122 ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.Съотношението на вината е предмет на иска по чл.127 ЗЗД,където предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците. Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.
Не е от значение за изхода на спора въпроса: допустимо ли е приложението на солидарна отговорност в случаите по чл.59 ЗЗД ,тъй като искът е разгледан на друго правно основание – чл.45 ЗЗД.
Въпросът:кой е началният момент на вредите при непозволено увреждане и началният момент на погасителната давност на претенцията за обезщетение за непозволено увреждане също не е от значение за изхода на делото доколкото възражение за изтекла погасителна давност е направено от ответниците едва с писмената защита пред въззивната инстанция.В ТР № 1/13г.на ОСГТК на ВКС е прието,че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция,а настоящият случай не е такъв. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./
Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд не са относими към допустимостта на касационното обжалване,а към правилността на решението.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбите направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.дело № 1348/12г.по описа на ІV г.о.на ВКС .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1170 от 28.06.12г.по гр.дело № 1012/10г.на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА К. М. Е.,М. Б. С., М. М. Б.,К. М. П. и М. П. Н. да заплатят на К. В. С. сумата 1000 лв /хиляда/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.