Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
[населено място] 17.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №4952 по описа за 2016 год.
Производството е по реда на чл.7, ал.5-7 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Образувано е по жалба на З. В. Д. от [населено място], срещу решение от заседание на 16.09.2016г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на З. В. Д. срещу решение №6 на Адвокатски съвет – Х., взето с протокол №9/14.07.2016г., т.6, с което е отказано да бъде вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Х.. Искането на жалбоподателя е да се отмени решението като незаконосъобразно. Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за неправилност на решението, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
З. В. Д. е подала молба до Адвокатски съвет – Х. да бъде вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Х..
С обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет е оставена без уважение жалбата на З. В. Д. срещу решение на Адвокатски съвет – Х., с което повторно е отказано да бъде вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Х. поради липса на обсолютна положителна предпоставка по чл.4, ал.1, т.5 ЗА, а именно да притежава необходимите нравствени качества за упражняване на адвокатската професия. Този извод е основан на цялостното професионално поведение на З. Д. /вкл. многократните й дисциплинарни наказвания/ до отписването й като адвокат с влязло в сила решение по реда на чл.22, ал.1, т.2 ЗА при наличие на влязла в сила присъда, а също и на нови факти, настъпили и открити след отписването й, а именно: през периода м.януари 2010г. – м. ноември 2013г., по време, когато била лишена от право да упражнява адвокатска професия за 1г. и за 3г., извършвала действия, спадащи в кръга на адвокатската професия, за което срещу нея има образувано НОХД №1336/2016г. пред РС-Стара Загора; през 2015г. постъпила жалба срещу нея, че от присъдени и постъпили по сметката на малолетно дете 30 000лв. като обезщетение за вреди от смъртта на бащата на детето, изтеглила през 2007г. сумата 25 000лв. и не я е предала на майката и законен представител на детето. Според съвета цялостното поведение на З. Д. показва по категоричен начин, че не е налице положителна промяна, която да налага извод, че с действията си се ръководи от върховенството на закона и защитава интересите на клиентите си по най-добрия начин.
В подадената жалба и в писмените бележки жалбоподателката поддържа, че неправилно съветът е приел, че трябва да разглежда молбата й за вписване като нов прием. Счита, че съветът е следвало единствено да отчете, че пречките да упражнява адвокатска професия са отпаднали – изтърпяла е наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ и наложеното й наказание с влязлата в сила присъда за престъпление от общ характер. Жалбоподателката оспорва и относимостта на фактите, като са мотивирали преценката на съвета, като твърди, че следва да бъде преценявано само поведението й в двегодишния период след изтърпяване на наложеното й с присъдата наказание и изтичане срока на последното дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“. По отношение на висящото наказателно производство срещу нея също счита, че не е следвало да бъде съобразявано след като не е образувано дисциплинарно производство срещу нея.
Законосъобразно и в съответствие със създадената съдебна практика /включително постановено съдебно решения в производство по чл.7 ЗА по предходен отказ за вписване на Д. в АК- Х. поради липса на предпоставка по чл.4, ал.1, т.5 ЗА – да притежава необходимите нравствени качества за упражняване на адвокатската професия/, която се споделя и от настоящия съдебен състав, адвокатският съвет е приел, че след отписване от съответната адвокатска колегия поради настъпило обстоятелство по чл.22, ал.1, т.2 ЗА, лицето губи своите адвокатски права, както и възможността да упражнява адвокатската професия. За да придобие отново права трябва на общо основание да подаде молба по чл.6 ЗА до Адвокатската колегия за приемане, като приложи изискуемите се документи. За да бъде уважено искането на молителя, той трябва да отговаря на поставените от закона – чл.4 и чл.5 ЗА, изисквания за включване в професионалното адвокатско съсловие, от което преди това е бил изключен.
Съгласно постоянната съдебна практика по приложение на чл. 6, ал. 2 от Закона за адвокатурата, която се споделя и от настоящия съдебен състав, Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване права на адвокат, посочени в чл. 4 и 5 ЗА, включително тази по чл. 4, ал. 1, т. 5 – кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия, като тази проверка не е нормативно уредена и е предоставена на оперативната самостоятелност на Адвокатския съвет, като орган, произнасящ се за вписването на адвоката. Преценката на съвета относно наличието на нравствени качества се извършва по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол относно оценката и квалификацията на относнимите факти и обстоятелства. Преценката на нравствените качества следва да се основава на действителните факти, наличието или липсата на които подлежи на съдебен контрол, но самата оценка на фактите относно нравствените качества съветът извършва в рамките на притежаваната от него оперативна самостоятелност и тази оценка не подлежи на контрол за законосъобразност.
В настоящия случай, не се спори по действителността на фактите, а преценката на тези факти е от компетентност на Адвокатския съвет. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че нравствените и професионалните й качества е следвало да бъдат преценявани само въз основа на фактите, които са се осъществили в периода след като е изтекъл срока на наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ и наложеното й наказание с влязлата в сила присъда за престъпление от общ характер. Цялостното й професионално поведение и поведението й през време на изтърпяване на наложеното й наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ и наложеното й наказание с влязлата в сила присъда за престъпление от общ характер, не са неотносими към преценката дали притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Адвокатската колегия и изградила изводите си за липса на необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия въз основа на всички установени по делото обстоятелства, съобразявайки релевантните за тази преценка факти и преценявайки ги в тяхната съвкупност, поради което жалбата е неоснователна.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от заседание на 16.09.2016г. на Висш адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата на З. В. Д. срещу решение №6 на Адвокатски съвет – Х., взето с протокол №9/14.07.2016г., т.6, с което е отказано да бъде вписана като адвокат в Адвокатска колегия – Х..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: