Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. София, 02.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4321 по описа на Върховния касационен съд за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Образувано е по подадената от Т. В. К. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила на 17.05.2018 год. решение от 18.07.2017 год. по гр. д. № 3258/2015 год. на Пазарджишкия районен съд, с което е допусната съдебна делба между молителката, Н. З. Ю. и Л. З. С. на описаните в решението недвижими имоти при равни права за всяка от тях, а именно: 3/40 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 325 кв. м. в [населено място], ул. Т. М.” № 12, ведно със самостоятелен обект с идентификатор *****, част от построената в имота сграда с идентификатор ****, представляващ жилище с площ 71 кв. м., ведно с 6.44 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, самостоятелен обект с идентификатор *****, част от същата построена в имота сграда, с площ 18.09 кв. м., предназначена за търговска дейност, ведно с 1.64 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата.
Молителката поддържа да са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, като се позовава на представените писмени доказателства, с които се е снабдила след приключване на делото. Счита, че същите са от съществено значение за спора относно квотите в съсобствеността на делбените имоти, както и че е била лишена от възможността да участва в събирането на доказателства по делото относно релевантните за спора факти, с което й е нарушено правото на участие, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Ответниците по молбата за отмяна – Н. З. Ю. и Л. З. С., чрез пълномощника им адв. Ил. П. в представения писмен отговор оспорват същата като неоснователна с искане същата да се остави без уважение и им се присъдят направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, ІІ гражданско отделение, в настоящият състав, като прецени доводите на страните въз основа на данните по делото, намира следното:
Поради липса на данни за просрочие на молбата за отмяна и възражения от ответниците в тази насока, следва да се приеме същата да е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Макар и процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
С атакуваното решение е допусната съдебна делба между страните, наследници на З. Б. К., починал на 8.06.2010 год., като молителката е негова преживяла съпруга, а останалите съделители – низходящи, като са определени равни дялове при делбата на описаните недвижими имоти. Прието е, че наследодателят е притежавал в лична собственост на основание наследство идеална част от земята и съществуващата сграда в имота, като придобиването на делбените имоти, макар и по време на брака му с молителката, не обосновават наличие на съпружеска имуществена общност, с оглед на това, че придобиването им е като обезщетение срещу отстъпено от него през 2008 год. право на строеж в полза на „Ситистрой 2000” ООД върху собствената му 1/4 ид. ч. от УПИ ** в кв. 480 по плана на [населено място]. Налице е позоваване на задължителните указания в т. 3 от ППВС № 5 от 31.10.1972 год. на ППВС, съгласно които когато срещу индивидуален имот на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация на лично имущество, поради което съпругът –собственик на отстъпения имот запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало по време на брака. Приета е приложимостта на горното разрешение, макар дадено в контекста на чл. 55в ЗПИНМ /отм./, и при трансформиране на лично имущество по волята на собственика, обективирано в договор за учредяване право на строеж срещу задължение за изграждане на обекти, по отношение на които собствениците на земята взаимно са си учредили право на строеж. Съдът е посочил, че и в този случай /както при трансформация по силата на принудително отчуждаване от държавата/ придобитото не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака, доколкото единият от тях няма никакво участие в придобиването.
Обратен извод, според молителката, следва да се направи въз основа на представените от нея към молбата за отмяна писмени доказателства, които намерила след приключване на делото – удостоверение изх. № 510 от 28.08.2008 год. на Община Пазарджик, предварителен договор за прехвърляне право на собственост и учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, с нотариална заверка на подписите от 13.06.2007 год. и преводни документи за парични суми, необходими за покриване на разходите по събаряне на сградите в имота.
Молителката счита, че с тези нови писмени доказателства се установява личния й принос в придобиването на делбените имоти, който факт е релевиран в производството. Позовава се на липса на произнасяне на първоинстанционния съд по доказателственото й искане във връзка с твърдението й в горния смисъл, както и на липса на указания относно доказателствената тежест, с което е била лишена от възможността да участва в събирането на доказателствата по делото, т. е. накърнено било правото й на участие и защита в първоинстанционното производство. С оглед на това в случая се релевира основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в хипотезата на наличие на нови писмени доказателства по смисъла на горната разпоредба, при която се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно релевантни факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. И в двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса. В случая, както се посочи, молителката при разглеждане на делото е поддържала довод за наличие на съпружеска имуществена общност /СИО/ в придобиването на имотите, като приложените към молбата за отмяна писмени доказателства същата е могла да ги представи в хода на висящността на делото, доколкото не се твърди да е съществувала пречка за това. Дори и да се приеме за основателно твърдението й, че част от тези писмени доказателства не са могли да й бъдат известни, то те не са относими към предмета на делото. Представеният предварителен договор и удостоверението от общината не установяват придобивно основание в режим на СИО, а в хода на производството по делото са представени документите относно принадлежността на правото на собственост върху имота, прехвърляне на право на собственост върху ид. ч. от УПИ в полза на строителя „Ситистрой 2000” ООД, учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сградата, установяващи запазване на описаните обекти в нея за наследодателя на страните. Въз основа на събраните доказателства е обоснован и изводът за пълна трансформация на лично имущество на наследодателя в придобитите имоти, а оттук и този относно равните права на наследниците му.
За да се допусне отмяна на релевираното основание изискването е да е налице непълнота на доказателствата относно твърдения факт и същата да се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т. е. страната да е положила нормалната дължима грижа по водене на делото и въпреки това да не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства. В настоящия случая такава хипотеза не е налице, а както се посочи, представените писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което и не са от съществено значение за делото. Същото съображение касае в още по-голяма степен представените от молителката преводни документи за парични суми, без превод на български език, с които същата е разполагала по време на разглеждане на делото с оглед твърдението й, че установяват превеждане на парични суми, вложени в строителството. Последното не е относимо към вещноправния статут на делбените имоти. Горните съображения са достатъчно основание подадената молба за отмяна на релевираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК да се приеме за неоснователна.
За да се допусне отмяна на второто поддържано от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК изискването е страната вследствие нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. дело № 7/2014 год., т. 11/. В случая нито едно от посочените три основания за отмяна не е налице, тъй като твърденията за допуснати процесуални нарушения от съда при произнасяне по доказателствените искания и относно тежестта на доказване в процеса са относими към правилността на постановеното решение, която е предмет на инстанционен контрол на същото. Такъв е проведен и приключил, и решението е влязло в сила. Освен това, молителката е участвала в производството както чрез назначен от съда особен неин представител, така и чрез упълномощен от нея пълномощник – адв. Г. М.. Изложените в молбата за отмяна доводи за лишаване от възможност да участва в събирането на доказателства, накърняване право на участие и защита в първоинстанционното производство не кореспондират с установените по делото данни. Както в първоинстанционното, така и във въззивното и касационното производство, молителката е била редовно призовавана и представлявана според установените в ГПК правила, вкл. и при приложение на чл. 47, ал. 6 ГПК, както са налице и подадени молби лично от молителката, напр. отговор на исковата молба лично от нея, за включване на имоти и вещи в делбената маса.
По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителката следва да заплати на ответниците в настоящето производство направените разноски в размер на сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена защита по делото, съобразно заявеното в отговора на молбата за отмяна искане и представените пълномощни и договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. В. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила на 17.05.2018 год. решение от 18.07.2017 год. по гр. д. № 3258/2015 год. на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Т. В. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2 да заплати общо на Н. З. Ю. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 19 и на Л. З. С. от [населено място], [улица], ет. 1 направените в настоящето производство разноски в размер на 500 /петстотин/лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: