Р Е Ш Е Н И Е
№3
гр.София, 27 януари 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ПАВЛИНКА ПАНОВА
със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 676/2009 година
Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Т. Р. В. и Г. Г. К. срещу присъда № 169 от 14.ІХ.2009 год. по внохд № 163/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата от защитника на Тутурилова се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Твърди се, че въззивният съд „едностранно и без всякакви мотиви” е споделил изводите на първата инстанция, ангажиращи наказателната отговорност на тази подсъдима; че фактите, „приети… по делото”, „навеждат на единствения правно обоснован извод” за несъставомерност на извършеното от Тутурилова деяние; че „обвинението и първоинстанционната присъда… преповтарят и… се градят на констатациите” в приложения към делото данъчен ревизионен акт въпреки „убедителните доказателства… в… първата инстанция, доказващи коректни реално извършени сделки”. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на Тутурилова.
В жалбата от защитника на К. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е презумирал липсата на реално осъществени сделки, подлежащи на деклариране по ЗДДС, въпреки че са били събрани „достатъчно доказателства, потвърждаващи пряко или косвено наличието” им и още, че не може да й се търси отговорност за отразяването в подадена от нея справка-декларация по ЗДДС на извършени облагаеми сделки преди да заеме длъжността управител на „Империал”ЕООД, за които сделки, първо, й било обяснено, че са „реални” и, второ, защото е била „нормативно задължена да извърши декларирането”. Иска се отмяна осъждането на К. от въззивния съд и потвърждаване оправдаването й от първоинстанционния съд.
В съдебно заседание Тутурилова и защитникът й не се явяват.
К. и защитникът й поддържат жалбата си.
Представителят на ВКПр изразява становище за оставяне на въззивната присъда в сила.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 50 от 27.ІV.2009 год. по нохд № 340/2008 год. на Плевенския окръжен съд, Т. Р. В. е призната за виновна в това, че като управител на „Империал”ЕООД, гр. П., действайки при условията на продължавана престъпна дейност за времето от 10.VІ.2005 год. до 13.VІІ.с.г., е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери от 49 100 лева като е потвърдила неистина в подадени по ЗДДС 2 справки-декларации за данъчните периоди V и VІ.2005 год., отразявайки в тях общо 7 фактури за сключени между „Империал”ЕООД и „Спиди”ЕООД-гр. Плевен облагаеми сделки, каквито сделки вдействителност не са били сключвани, за което и на основание отм. чл.257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 НК е наказана с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, както и с 5 000 лева глоба. Г. Г. К. е призната за невиновна в това, като управител на „Империал”ЕООД-гр. Плевен да е укрила данъчни задължения в особено големи размери от 32 330 лева, потвърждавайки неистина в подадена по ЗДДС справка-декларация за м.VІІ.2005 год. с отразяването в нея на 4 фактури за сключени между „Империал”ЕООД и „Спиди”ЕООД-гр. Плевен облагаеми сделки, каквито сделки вдействителност не са били сключвани, при което е оправдана по обвинението в престъпление по отм. чл.257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 НК.
С обжалваната въззивна присъда е отменено оправдаването на Г. Г. К. и след като е призната за виновна съобразно повдигнатото и поддържано срещу й обвинение, е осъдена по отм. чл.257, ал.1 във вр. с чл.255, ал.1 НК на 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, както и да заплати 5 000 лева глоба в полза на републиканския бюджет. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Жалбите са неоснователни.
Неоснователно се твърди в жалбата от защитника на Тутурилова, че въззивният съд не бил изложил мотиви за решението си да потвърди осъждането на тази подсъдима. Съгласно чл.339, ал.2 НПК, при потвърждаване на първоинстанционната присъда въззивният съд не излага мотиви, защо я потвърждава, а защо не споделя доводите на страната или страните, оспорили нейната правилност. От прочита на въззивната жалба, подадена от Тутурилова чрез защитника й, се вижда, че в нея не са били изложени доводи, на които след обсъждане съдът да е бил длъжен да отговори. Подалият жалбата з. е заявил в нея намерението си да я допълни с „подробни съображения… след провъзгласяване на мотивите” към първоинстанционната присъда, но не го е сторил въпреки възможността, дадена му с чл.320, ал.3 НПК, а за опровергаване на твърдението му в съдебно заседание, че има осъществени „реални сделки”, съдът е изложил подробна и изчерпателна аргументация.
Извън обсъжданото оплакване, което може да се отнесе към касационното основание по чл.348, ал.3, т.2, предл. първо НПК, тези, относими към касационните основания по т.1 и 3 на чл.348, ал.1 НПК, не са подкрепени с доводи, налагащи обсъждане и отговор.
Неоснователно е твърдението в жалбата от защитника на К. , че било установен факт, „Спиди”ЕООД да се представлявало „по регистрация” от неговия собственик Ахмед Ерд. Рюстемов, а някакво „друго, неустановено лице” да представлявало същото дружество „при осъществяване на търговската /му/ дейност”. Такъв факт въззивният съд не е приемал, напротив, убедително е аргументирал извода си, че „Спиди”ЕООД не е извършвало никаква дейност-производствена, търговска или в сферата на услугите-било лично от Рюстемов, било от друго лице-според Рюстемов „Мариела… от морето някъде”, която го била упълномощила, неизвестно за какво, давала му пари и някакви, неизвестно какви-защото по делото няма инкриминирани документи с подписа на Рюстемов-документи да подписва.
Неоснователно се иска и отпадане отговорността на К. за отразяването в справката-декларация по ЗДДС за отчетния м.VІІ.2005 год. на сключени облагаеми сделки преди да е станала управител на „Империал”ЕООД, замествайки на тази длъжност Тутурилова. След като е прието за установено, че „Спиди”ЕООД, съконтрахент на „Империал”ЕООД във всички инкриминирани сделки, не е извършвало каквато и да било дейност, не е доставяло на последователно управляваното от подсъдимите дружество нито стоки, нито услуги и това обстоятелство е било известно на К. след 25.VІІ.2005 год., на която дата и още на 28.VІІ.с.г. са две от общо четирите фактури, то логично е същата ако не да знае, поне да допуска, че и останалите две фактури, от 12 и 18.VІІ.с.г., отразяват същата неистина, за декларирането на която не би могла да бъде „нормативно задължена”.
С оглед на дотук изложеното и чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 169 от 14.ІХ.2009 год. по внохд № 163/2009 год. на Великотърновския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: