3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 05.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1460/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ж. П. и К. Н. П., двамата от[населено място], П., чрез адв. К. К. от Сливенската адв.колегия срещу въззивното решение № 1306 на Пловдивския окръжен съд от 3.VІІ.2009 г. по в.гр.д.№ 1058/2009 г. за потвърждаване на решение № 485 от 25.ІІ.2009 г. постановено от Пловдивския районен съд, 16 гр. състав по гр.д.№ 3091/2008 г. Поддържат се оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Изтъква се противоречие на постановеното решение с решения на състави на ВКС от 199 1 г., 1993 и 1996 г.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от Н. В. Т. от[населено място], чрез адв. Г. Б. от Пловдивската АК, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно по съображения, изложени в този отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. взе предвид:
Исковата молба на Н. В. Т., в качеството на наследница на своята майка А. А. Т. включва обективно съединени искове срещу жалбоподателите К. и К. П., приобретатели по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката А. Т., сключен на 24.VІ.2008 г. под формата на нот.акт № 136 том ІІ рег.№ 5330 дело № 336/2008 г. за: 1. нищожност поради липса на съгласие на прехвърлителката и неспазване на формата за сключване на сделката относно упълномощаването, липса на мандат за разпоредителна сделка – правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД,; 2. за унищожаване на същия договор като сключен при крайна нужда и в състояние, в което прехвърлителката не е била във възможност да разбира смисъла, значението и последиците на извършеното от нея – чл. 27 от ЗЗД и 3. за разваляне на договора поради неизпълнението му от длъжниците с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
По тази искова молба ответниците П. са съставили отговор на 23.ХІІ.2008 г. по чл. 131 от ГПК, като са направили и своите доказателствени искания. В съдебното заседание на 10.ІІ.2009 г. пълномощникът на ищците е въвел ново основание за нищожност на сделката поради обстоятелството, че ответниците са знаели, че майката на ищцата ще почине и че гледане и издръжка няма да има, която претенция са уточнили по чл. 26 ал.2 от ЗЗД.
Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не се е произнесъл по изменението на иска с релевираното ново основание на предявената претенция за нищожност на сделката – липса на основание, на основание чл. 214 ал.1 от ГПК, като изобщо не е преценил дали това изменение на претенцията е уместно с оглед защитата на ответниците. По такова изменено основание ответниците не са имали възможност в отговор по чл. 131 от ГПК да конкретизират становището си по допустимостта и основателността на претенцията, да направят възраженията си и конкретизират обстоятелствата, на които се основават, както и да ангажират доказателствата си.
В съдебния си акт Пловдивският районен съд е приел за основателна именно претенцията, предявена устно в съдебно заседание и я е уважил. Следва да се уточни, че в чл. 26 ал.1 и 2 от ЗЗД се предвиждат 9 самостоятелни основания за нищожност на правните сделки, които представляват самостоятелни искове, тъй като основанията им са различни, макар и петитума да е един и същ. Въвеждането на ново основание представлява нов предмет на спора и за допускането му е необходимо нарочно определение по чл. 214 ал.1 от ГПК от съда, а в условията на ГПК от 2007 г. задължително е следвало да се предостави на ответната страна възможност да депозира отговор по чл. 131 от ГПК и по новото основание за нищожност, след което делото да се насрочи в съдебно заседание.
В конкретния случай извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт имат пряко отношение към допустимостта на постановените решения, а за нея ВКС е задължен да следи следи служебно и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РПБ от 19.ІІ.2010 и в стадия на селектиране на касационните жалби при произнасяне по чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 280 ал.1 от ГПК.
При произнасянето на съда по основателността на изменената претенция по чл. 26 ал.2 от ЗЗД това е извършено без да се назначи медицинска експертиза за изясняване на здравословното състояние на прехвърлителката към момента на сделката и дали към него е била предвидима предстояща в близко време кончина на Т.. Съдът без да има специални знания е интерпретирал данните от епикризата за престоя на болната в периода от 17 до 27 VІ. 2008 г., като в документа се съдържат редица съкращения, които са непонятни за лице без медицинско образование. Необходимо е било и по служебен почин съдът да назначи такава експертиза. С оглед на изложеното, налага се допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1306 от 3.VІІ.2009 г. постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д.№ 1058/2009 г.
Указва на жалбоподателите К. Ж. П. и К. Н. П. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 68.16 лв, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платената държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: