О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 09.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4853/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Пернишкият окръжен съд с въззивно решение от 18. 7. 2008 г. по гр. д. № 782/2007 г. е признал за установено по отношение на Л. Г. , че В. Т. от гр. С. е собственик на ? ид. ч. от дворно място с площ 610 кв.м. в строителните граници на с. Р., община П., съставляващо парцел **** – 606а по плана на с. Р. от 1976 г., при посочени граници и осъдил Г. да предаде на Т. владението на имота и да й заплати 35 лв. разноски по делото.
Л. Й. Г. от с. Р. е подал касационна жалба срещу решението и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба, ищца по делото, В. И. Т. счита, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като не се касае за спор по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона или развитието на правото.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивното решение е постановено от Пернишкият окръжен съд след отмяна на първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 6065/2004 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен като недопустим, т. е. оставен без разглеждане по същество, искът на Т. срещу Г. , да се признае за установено, че Т. е собственица на парцел ****а в кв. 94 по плана от 1976 г. на с. Р. и да бъде осъден Л. Г. да й предаде владението на същия имот. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество, като се е позовал на чл. 224, ал. 1 ГПК/отм./ за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение, като е имал предвид приложени по делото решения и конкретно, решение по гр. д. № 632/1993 на Пернишкия районен съд, с което признато, че Л. Г. е собственик на правото на строеж върху парцел **** – общински в кв. 94 по плана на с. Р.. Въззивният съд точно е констатирал, че посочените от първоинстанционния съд решения са неотносими към спора по делото, тъй- като се отнасят за други страни, но изрично не е посочил, че разпоредбата на чл. 224 ГПК /отм./ е неприложима на това основание. За да уважи иска на Т. за ? ид. ч. от собствеността и владението на парцел ****а, въззивният съд е счел за доказано, че спорният парцел **** част от нива с площ 3 дка в м. „Г” в землището на с. К., която нива е била собственост на Р. /Рилка/ Ц. – наследодателка на ищцата, закупена с нот. акт № 169/1940 г. на Нотариус при Софийския областен съд. Съдът се е позовал на заключение и скици на техническа експертиза, приемайки за безспорно доказано, че за нивата от 3 дка са отредени парцели, включително спорният парцел ****. Позоваването е неточно, тъй-като от заключението и скиците към него на вещото лице инж. Г. Д. , приети в съдебно заседание на 8 май 2007 г. от районния съд, следва, че имотът по нот. акт № 169/1940 г. участвува в парцел **** само с площ 245 кв.м., а друга част е отредена и усвоена за улица. Решаващият съд не е отчел заявените в исковата молба обстоятелства, въз основа на които е Т. е предявила своя иск. Тя е твърдяла, че наследодателката й е била собственик на нива от 3 дка, но не е била член на ТКЗС и притежаваната от нея нива не е влизала в ТКЗС и не е била държавна собственост. Твърдяла е, че при регулационните разработки през 1958 и 1976 г., части от новообразувани парцели попадат върху терена на нивата от 3 дка, че по плана от 1976 г. спорният парцел **** и други парцели са отредени за държавни/общински/ нужди, но регулацията не е приложена, а същевременно тя не е могла да владее имота си /нива от 3 дка/, поради отреждането за общински нужди. При тези твърдения /признания/ на ищцата и с оглед на доказателствата по делото, решаващият съд следваше на първо място да се произнесе по въпроса за териториалната идентификация на претендирания от ищцата имот. Нейната легитимация на собственик произтича от притежаваната от наследодателката й земя – нива от 3 дка по нот. акт 169/1940 г.. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, по реда на този закон, се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи или на техните наследници, независимо дали земите са били включени в ТКЗС или други селскостопански организации. Процедурата за възстановяване на земите в реални граници е изчерпателно регламентира в глава втора на ППЗСПЗЗ и е възложена за изпълнение на съответните органи по административен ред. Ето защо гражданският съд не може да определя трансформацията, респективно, идентификацията на земеделската земя на наследодателката на ищцата по действащия регулационен план, защото това е извън неговите правомощия. В исковата молба ищцата е признала, че е лишена от владение на имота поради отреждането му за общински нужди, въпреки, че имотът не е отчуждаван. Сочените обстоятелства попадат в хипотезата на чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ /ако се приеме, че имотът на наследодателката на ищцата не е земеделска земя/ и би следвало да подлежи на реституция по реда на този закон. В такъв случай определянето на територията, която се възстановява по право на ищцата, също следва да бъде извършено по административен ред чрез съответното кадастрално заснемане, обособяване и идентификация на самостоятелен поземлен имот.
С оглед на изложеното, касационният съд счита, че непроизнасянето на въззивния съд по актуалната териториална идентификация на спорния имот, представлява съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и това е основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 18. 7. 2008 г. по гр. д. № 782/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: