Р Е Ш Е Н И Е
№30
гр. София, 21.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 6184 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на С. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 107 от 19.06.2015 г. по в.гр.д. № 118/2015 г. на Силистренския окръжен съд, с което частично е потвърдено решение № 140/10.12.2014 г. по гр. д. № 718/2011 г. на Тутраканския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено спрямо молителката и още петима ответници, че ищецът по делото П. Д. Г. е собственик на УПИ XI-51 в кв. 2 по плана на [населено място], общ. Г.. В. съд е приел, че по отношение на молителката първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от нея. В молбата за отмяна се релевира твърдение за наличието на предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание за отмяна, като молителката поддържа, че вследствие на нарушаване на съответните процесуални права не е могла да упражни правото си на жалба и да участва във въззивното производство, тъй като въззивното решение не й е било връчено по надлежния ред. Поддържа, че съобщението за изготвеното въззивно решение с препис от него е получено от адвокат Л. И., която не е разполагала с представителна власт за това, тъй като е била упълномощена по гр.д. № 718/11 г. на Тутраканския районен съд само за извършване на конкретни процесуални действия, а именно за сключване на съдебна спогодба. Заедно с това се излагат твърдения, че за проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 16.06.2015 г. молителката, в качеството й на въззиваема страна по въззивната жалба на ответниците В. А. и В. Г., е била призована в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като извършеното от кмета на [населено място] удостоверяване, според което тя е напуснала адреса, на който е била призовавана по делото, поради заминаване за чужбина, е невярно, в резултат на което съдът незаконосъобразно е приложил призовката в цялост като редовно връчена съгласно чл.41, ал.2 ГПК. По изложените съображения се моли влязлото в сила решение на Силистренския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответниците по молбата – П. Д. Г. и С. Д. Г. са депозирали отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, с който оспорват същата като неоснователна.
Ответниците по молбата В. К. А. и В. К. Г. чрез процесуалния си представител заявяват в съдебно заседание становище за основателност на същата.
Останалите ответници- И. К. А., В. А. А. и М. М. И. не заявяват становище по молбата.
Върховният касационен съд намира молбата с правна квалификация чл.303,ал.1, т.5 ГПК за ОСНОВАТЕЛНА.
Преди всичко, макар и молителката да е заявила, че на посоченото по-горе основание иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Силистренския окръжен съд, следва да се приеме, че въз основа на заявените фактически твърдения предмет на искането е влязлото в сила срещу нея решение на първоинстанционния Тутракански районен съд. Това е така, доколкото въззивният съд изобщо не е формирал воля по предявения срещу С. Д. субективно съединен иск за собственост на ищеца П. Г., тъй като е приел, че по отношение на молителката първоинстанционното решение е влязло в сила, а последната поддържа, че поради нарушаване на правото й на участие още при връчване на съобщението за първоинстанционното решение тя е била лишена от възможността да вземе участие във въззивното производство, вкл. като упражни правото си на въззивна жалба срещу неизгодното за нея първоинстанционно решение. В резултат, молителката се явява обвързана от влязлото в сила по отношение на нея първоинстанционно решение на Тутраканския районен съд, което на това основание е предмет на молбата й за отмяна.
С първоинстанционното Решение № 140 от 10.12.2014 г. по гр.д.№ 718/11 г. на Тутраканския районен съд са уважени предявените от П. Д. Г. против С. К. Д., И. К. А., В. А. А., В. К. А. и В. К. Г. субективно съединени положителни установителни искове за собственост- за признаване правото на собственост на ищеца върху УПИ ХІ- 51 в кв.2 по плана на [населено място], [община], респ. осъдителен иск по чл.108 ЗС за същия имот срещу ответника М. М. И. относно установяване собствеността на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на посочения имот; отхвърлени са предявените при условията на обективно кумулативно съединение искове за признаване нищожността, поради противоречие със закона и невъзможност на предмета, на договора за покупко-продажба, сключен с Н..акт № 49/ 19.08.2011 г. между ответниците С. К. Д., И. К. А., В. А. А., В. К. А. и В. К. Г., като продавачи, и купувача в лицето на ответника М. М. И.; прекратено е производството в частта относно искането на ищеца за отмяна на нотариалния акт, с който е извършена посочената сделка. Съобщението до ответницата С. Д. за така постановеното решение ведно с препис от същото е връчено на адв.Л. И. на 16.02.2015 г. Видно от намиращото се в кориците на първоинстанционното дело пълномощно, депозирано на 25.09.2014 г., със същото на основание чл.34, ал.3 ГПК С. Д. е овластила адв.И. да я представлява пред Тутраканския районен съд по гр.д.№ 718/11 г., насрочено за 29.09.2014 г., като сключи и подпише от нейно име съдебна спогодба с ищеца относно невижимия имот, чиято собственост е предмет на спора. В срока по чл.259, ал.1 ГПК ответницата Д. не е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която по отношение на нея е уважен установителния иск за собственост на ищеца П. Г.. Такава жалба е подадена от адв.И. в качеството й на процесуален представител на ответниците В. А. и В. Г., като на това основание е образувано в.гр.д.№ 118/15 г. по описа на Силистренския окръжен съд. За насроченото на 16.06.2015 г. заседание пред въззивния съд на ответницата С. Д. е изпратена призовка на адреса, на който последната е получила преписите от исковата молба и приложенията за отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК- [населено място], [улица] /в хода на първоинстанционното производство върнатите в цялост призовки до ответницата на същия адрес са били прилагани в цялост като редовно връчени на основание чл.41, ал.2 ГПК, въз основа на протоколно определение от съдебно заседание на 11.12.2013 г./. От този адрес призовката е върната в цялост с отбелязване на кмета на [населено място] от 04.06.2015 г., че лицето е извън страната. На 09.06.2014 г. въззивният съд е разпоредил призовката да се връчи чрез адв.И., но на следващия ден е постановил призовката от адреса в [населено място] да се приложи в цялост като редовно връчена по реда на чл.41, ал.2 ГПК. В съдебно заседание на 16.06.2015 г. съдът, като е приел, че ответницата С. Д. е редовно призована, е дал ход на делото, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение, като същото е обявено на 19.06.2015 г. Както беше посочено по-горе, с това решение въззивният съд се е произнесъл само по субективно съединените искове за собственост срещу ответниците, подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение- В. А. и В. Г., като е прието, че в останалата му част, вкл. тази, с която е уважен иска за собственост срещу ответницата С. Д., първоинстанционното решение е влязло в сила.
При така установените данни Върховният касационен съд намира, че при правото на участие на молителката в производството е било нарушено от първоинстанционния съд във фазата на връчване на препис от постановеното от него решение по реда на чл.259, ал.1 ГПК. В нарушение на съдопроизводствените правила Тутраканският районен съд е връчил преписа на лице, което не е разполагало с представителна власт за получаване на книжа, тъй като даденото в полза на адв.И. пълномощно е било изрично по смисъла на чл.34, ал.3 ГПК- само за сключване на съдебна спогодба в заседанието на 29.09.2014 г., а не общо, което по силата на чл.34, ал.1 ГПК дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия. По този начин ответницата е била лишена от възможността да упражни правото си на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, при което е без значение дали при разглеждане на делото от въззивния съд е била призована при спазване на съдопроизводствените правила, доколкото при връчване на призовката за първото съдебно заседание пред въззивния съд срокът за подаване на въззивна жалба вече е бил изтекъл, а същевременно ответниците по предявения иск за собственост са обикновени другари и следователно в случая не намира приложение разпоредбата на чл.265, ал.2 ГПК относно служебното конституиране на необжалвалите необходими другари на страната на жалбоподателя. Предвид горното, налице са предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение на Тутраканския районен съд да бъде отменено по отношение на молителката и делото- върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, което да започне с редовно връчване на същата на препис от това решение по реда на чл.259, ал.1 ГПК. В случай, че ответницата С. Д. упражни правото си на въззивна жалба, образуваното въз основа на нея производство ще следва да се разгледа от друг състав на въззивния съд при обезпечаване правото на останалите ответници да се присъединят към жалбата по реда на чл.265, ал.1 ГПК, с оглед на което е необходимо призоваването им за насроченото съдебно заседание. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от данните по делото може да се направи обоснования извод, че правото на участие на молителката е било нарушено още преди постановяване на първоинстанционното решение, доколкото в съдебно заседание на 11.12.2013 г. Тутраканският районен съд е приложил в цялост като редовно връчена призовката за С. Д. по реда на чл.41, ал.2 ГПК поради невъзможност същата да бъде открита на адреса, на който вече е била редовно призована, без по никакъв начин да е удостоверено, че страната отсъства повече от един месец от адреса. Независимо от това, доколкото молителката не се позовава на нарушеното й право на участие преди връчване на препис от първоинстанционното решение, диспозитивното начало в процеса не позволява делото да бъде върнато за ново разглеждане в стадий, предшестващ този на изрично релевираното в молбата за отмяна нарушение. Същевременно обаче, именно поради неправилното приложение на фикцията на чл.41, ал.2 ГПК от страна на първоинстанционния съд, връчването на преписа от първоинстанционното решение на пълномощник без представителна власт обуславя нарушаване правото на страната на участие в делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като в случай, че предпоставките за приложение на чл.41, ал.2 ГПК действително бяха налице, съобщението по чл.259, ал.1 ГПК би следвало да се връчи по същия ред, т.е. да се приложи в цялост по делото, без да се изпраща за връчване на страната. При такава хипотеза неправилното връчване на съобщението на неразполагащ с представителна власт адвокат по същество не би лишило страната от възможността да подаде въззивна жалба, тъй като тогава по делото ще се приложи разписката за връчване- при това при всички случаи на дата, по-късна от тази на съобщението по чл.41, ал.2 ГПК, което би се оформило като редовно връчено в деня, в който е изготвено. Иначе казано, при законосъобразно приложение на чл.41, ал.2 ГПК страната би имала същата възможност да узнае за постановеното решение, както при връчването му на пълномощник без представителна власт. Доколкото обаче в случая предпоставките за прилагане на пирзовката за съдебното заседание на 11.12.2013 г. не са били налице, извършеното от първоинстанционния съд връчване на преписа от решението на адв.И. е нарушило правото на участие на ответницата Д. в процеса, тъй като връчването е следвало да се извърши по общия ред- лично на страната или на друго лице от кръга на посочените в чл.46, ал.2 ГПК.
Независимо от изхода на производството, в полза на молителката не следва да се присъждат разноски, тъй като същите ще подлежат на присъждане с решението по съществото на спора /т.4 от ТР № 6/12 г. от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 140/10.12.2014 г. по гр. д. № 718/2011 г. на Тутраканския районен съд по отношение на ответницата С. К. Д..
ВРЪЩА ДЕЛОТО в тази му част за ново разглеждане на същия съд в стадия на връчване на препис от първоинстанционното решение на ответницата по реда на чл.259, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.