2
гр. д. № 4006/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 30
София, 27.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Анета Иванова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4006/2014 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 05.12.2014 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 460/2013 г. Варненски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 25.07.2013 г. по гр. д. № 2095/2012 г. на Варненки окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма] [населено място] срещу В. Г. Т. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор 10135.4510.776, с площ от 2931 кв. м., идентичен с УПИ ХХІ-1028 по плана на западна промишлена зона (З.), район „Вл. В.”, [населено място], което право е било придобито на основание давностно владение. Проверката е допусната по разрешения от съда процесуален въпрос: разполага ли третото лице, което твърди че е собственик на имот, срещу който е насочено принудително изпълнение чрез въвод във владение, със защитата срещу изпълнението по исков ред по чл. 440 ГПК – с отрицателен установителен иск.
Касаторката В. Т. поддържат, че обжалваното решение е постановено при неправилно прилагане на закона при определяне допустимостта на постановеното първоинстанционно решение и неговата правна квалификация.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По въпросът, по който е допусната касационна проверка, настоящият състав приема следното:
Третото лице, което поддържа, че е собственик на имот, срещу който е започнато предприето принудително изпълнение чрез въвод във владение, не може да защити претендираното от него право чрез отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. Когато не е упражнило способите за защита по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК, то може да се защити чрез предявяване на иск за собственост.
По същество на касационната жалба :
Срещу касаторката е предявен от [фирма] [населено място] иск за установяване, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.4510.776, по действащата КК и с площ от 2931 кв. м., който имот е идентичен с УПИ ХХІ-1028, в кв. 3 по плана на З. промишлена зона, [населено място]. Дружеството е подържало, че е придобило правото на собственост на основание оригинерния способ давностно владение, което е осъществявало от 2000 г., като е построило складове и поставило контейнери за упражняване регистрираната от него дейност – митническо складиране. Обосновало е правния интерес от иска с факта, че между [фирма] и касаторката е воден ревандикационен иск за същия имот, като с влязло в сила решение Д., действащ като едноличен търговец, е осъден да го ревандикира. Въз основа на издаден изпълнителен лист по влязлото в сила решение В. Т. образувала изп. д. 20128080401767 на ЧСИ, с рег. № 808 с район на действие ОС Варна, по което длъжник е [фирма], [населено място] и е насочено принудително изпълнение – въвод във владение. Този имот се ползва от дружеството. Ищец по иска, противопоставя на взискателката свои права върху имота, като отрича тя да е собственик.
При тези данни въззивният съд е приел, че дружеството, в качеството му на трето лице по изпълнителното производство, срещу което е насочено принудителното изпълнение, претендира самостоятелни права върху имота, предмет на принудителното изпълнение. Съобразно това и заявените обстоятелства в исковата молба искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 440 ГПК. Като го е квалифицирал като положителен установителен иск за собственост в доклада по делото и се е произнесъл по него, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и постановеното решение е недопустимо.
Изводът е необоснован и направен при неправилно прилагане на закона.
От искът по чл. 440 ГПК може да се ползва от това трето лице, чието право е засегнато от предприето принудителното изпълнение на парично вземане и което твърди, че то не принадлежи на длъжника. Искът е отрицателно установителен и е допустим при наличие на посочените в нормата предпоставки.
В случая изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание осъдително решение по вещен иск, с който е постановено ревандикиране на недвижим имот. Ищецът по предявения срещу взискателката установителен иск, е трето лице по отношение на изпълнителното производство. Той твърди, че е във владение на имота, предмет на въвода, което упражнява преди предявяване на ревандикационния иск, решението по което се изпълнява с образуваното изпълнително производство. С предявения иск това трето лице иска да отрече правата на взискателя върху този имот. Правната защита в този случай не е тази по чл. 440 ГПК.
Ако трето лице, заварено от съдебния изпълнител в присъдения имот, заяви че е носител на права, които изключват правата на взискателя, това е основание па чл. 523, ал. 1 ГПК съдебния изпълнител да отложи изпълнението на въвода и даде тридневен срок на третото лице да поиска районният съд да спре изпълнението. Ако искането за спиране бъде уважено, за да отрече правото на принудително изпълнение, третото лице трябва да предяви в срока по чл. 524 ГПК иск за да бъде установено със сила на пресъдено нещо твърдяното от него относно принадлежността на правото на собственост върху имота.
В случай, че тези права не бъдат упражнени от третото лице, за него остава открит пътя на защита чрез предявяване на иск за собственост.
Това право е упражнил касатора, като е предявил срещу взискателката положителен установителен иск за собственост на имота върху, който е насочено принудително изпълнение. Това следва от изложените в исковата молба обстоятелства. Искът е с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК и е допустим.
Като е приел друго и е обезсилил първоинстанционното решение, въззивният съдът е приложил неправилно процесуалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. След отмяната му делото следва да се върне на Варненски апелативен съд за произнасяне по същество на въззивната жалба, с която е сезиран.
При този изход на касационното производство по искането на касаторката за присъждане на разноски за касационната инстанция, следва да се произнесе въззивният съд при постановяване на решението по съществото на спора и съобразно неговия изход.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 06.03.2014 г. по гр. д. № 460/2013 г. Варненски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с произнасяне по същество на въззивната жалба, подадена от [фирма] [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: