Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр. София, 28.01.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря Н. Цекова в присъствието на
прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2316 по описа за 2013 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на осъдения Ф. К. Ф. за възобновяване на НОХД № 866/2013 г. на Хасковския районен съд и изменение на постановеното определение № 100/26.09.2013 г. за одобряване на споразумение в частта относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното му общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 10 месеца лишаване от свобода.
В искането като основание за възобновяване се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в неправилно определяне на режима като строг, вместо общ и типа затворническо заведение като закрит, вместо открит, тъй като се касае за първо осъждане на лишаване от свобода по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС. Претендира се изменение на съдебния акт в посочената част.
Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява. Писмено заявява, че не желае да присъства. Служебният му защитник поддържа направеното искане.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за основателно, тъй като към момента на одобряване на споразумението Ф. не е бил осъждан на лишаване от свобода. Във връзка с първата му присъда същият е бил реабилитиран по чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК, а по второто осъждане му е било наложено наказание пробация.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С одобреното споразумение по НОХД № 866/2013 г. на подсъдимия е било определено общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 10 месеца лишаване от свобода, което погрешно е постановено да бъде изтърпяно при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Такова разрешение е възможно съгласно чл. 61, т. 2, вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, но само когато се касае за осъдени лица, с изключение на тези по чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС, и рецидивистите.
Осъждането на Ф. на лишаване от свобода по НОХД № 866/2013 г. е следвало да се счита за първо по смисъла на чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като за предходното такова по НОХД № 541/2009 г. (10 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 3 години) той е бил реабилитиран по право съгласно чл. 86 ал. 1, т. 1 от НК – не е извършил престъпление в изпитателния срок, което да е довело до привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Второто му осъждане е по НОХД № 740/2012 г., като по него му е било наложено наказание пробация, а не лишаване от свобода.
Това е изисквало изпълнението на общото наказание по НОХД № 866/2013 г. да бъде при общ режим и в затворническо общежитие от открит тип съгласно чл. 61, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС. В такъв аспект следва да се измени постановеното определение по чл. 382 ал. 7 от НПК, имащо силата на влязла в сила присъда, което е в полза на осъдения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 866/2013 г. по описа на Хасковския районен съд, като ИЗМЕНЯВА постановеното по него определение № 100/26.09.2013 г. за одобряване на споразумение в частта относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Ф. К. Ф. общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 10 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпява при общ режим и в затворническо общежитие от открит тип.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.