О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
гр.София 15.04.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №3812 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от министъра на финансите, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт К., срещу решение от 29.05.2018г., постановено по в.гр.д. №10474/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.01.2017г., поправено с решение от 14.06.2017г., по гр.д.№34793/2016г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която частично е уважен предявения от „Еко Трафик“ ЕООД евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение; поради очевидна неправилност на въззивното решение; по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Еко Трафик“ ЕООД , чрез процесуален представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част по евентуалния иск, с която е осъдена Държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на „Еко Трафик“ ЕООД на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ сумата 12 835,18 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на приход от цена на произведена електрическа енергия в периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г., настъпили вследствие действия на народни представители от 42-то Народно събрание, извършени на 04.12.2013г. и изразяващи се в приемане на разпоредбата на § 6, т. 2 и т. 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, заедно със законната лихва от 24.06.2016г. до погасяване на задължението.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че постановеното решение било недопустимо, тъй като редът за възстановяване на държавните такси, които ищецът твърдял да са незаконосъобразно събрани, бил административен, по предвидения в ЗДТ ред, а предявеният иск за вреди бил недопустим. Предявеният иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ бил недопустим, тъй като правната уредба не предвиждала възможност да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание във връзка с осъществяваната законодателна дейност. Възникващите отношения между НС и останалите гражданскоправни субекти по повод публичната нормотворческа дейност не били частни или административноправни и не подлежали на съдебен контрол. КРБ и ЗКС регламентирали реда, по който се осъществява контрол върху законодателната дейност на НС, а общите граждански съдилища не били компетентни да се произнасят по отношение законосъобразността и противоконституционността на законови нормативни актове. С чл. 22, ал. 4 ЗКС законодателят предвидил, че НС е единственият компетентен орган да уреди последиците от обявения за противоконституционен акт, като преценката за необходимостта от такова уреждане била на НС. В този смисъл било недопустимо съдът да извършва правораздавателна дейност, като де факто замести акта на НС по реда на чл. 22, ал. 4 ЗКС, което в случая първоинстанционният съд сторил. Доколкото съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ актът, обявен за противоконституционен, се прилага от деня на влизане в сила на решението на КС, всяко производство, в което се търси постигане ефекта на обратно действие на решението на КС, вкл. искове за обезщетяване на вреди, за неоснователно обогатяване или други, се явявало в противоречие с цитираната конституционна разпоредба и поради това били недопустими.
Във въззивното решение са изложени съображения, че според практиката на ВКС по сходни казуси /по претенции за неоснователно обогатяване/, с обявяването на противоконституционността на чл. 35а и сл. ЗЕВИ отпада характера на публично държавно вземане на платените от ищците такси, поради което претенциите за връщането им от Държавата обуславя подсъдност на спора на гражданските съдилища /определение № 634/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2017 г. на ВКС, І т.о.; определение № 796/20.12.2017 г. по ч.т.д. № 2206/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.;определение № 86/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 3001/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.,определение № 157/2.03.2018 г. по ч.т.д. № 432/2018 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
Посочено е от въззивния съд, че доводите във връзка с реда за осъществяване на контрол върху законодателната дейност на НС, във връзка с тълкуването на чл. 22, ал. 4 ЗКС и чл. 151, ал. 2 КРБ касаят все основателността, а не допустимостта на иска. За неоснователни въззивният съд е намерил доводите на въззивника във връзка с дадената от СРС правна квалификация на претенцията по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ. Прието е, че с оглед фактическите твърдения в исковата молба – противоправно поведение на народните представители от 42 НС, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба, както и в бездействие на същите да уредят последиците от обявения за противоконституционен акт съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС, в пряка причинна връзка от което поведение ищецът е претърпял имуществени вреди и при твърдение, че Държавата се явява възложител на работата на народните представители, формиращи колективния държавен орган НС, искът има правната си квалификация в чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ. Прието е от въззивния съд, че когато претенцията срещу Държавата се основава на твърдения за противоправно поведение /действие или бездействие/ на държавни органи, какъвто е и законодателният орган на Република България, предявеният иск е допустим предвид конституционно уредената пряка отговорност на Държавата и е с правно основание чл. 49 ЗЗД, тъй като в най-широкия конституционен смисъл може да се приеме, че Държавата е възложила на съответните длъжностни лица да упражняват държавни функции, като това възлагане е опосредено чрез възлагане от съответните държавни учреждения, с които посочените длъжностни лица се намират в конкретни правоотношения.
Настоящия съдебен състав намира с оглед твърденията на касатора за неговата недопустимост, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба – т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29.05.2018г., постановено по в.гр.д. №10474/2017г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Държавата, представлявана от министъра на финансите, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 256,71лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: