1
Р Е Ш Е Н И Е № 300
гр. София, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
При секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3025 по описа за 2019 г.
Производството е по глава ХХIV-та ГПК.
Образувано е по молба от М. И. Н. и от В. В. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 8/ 28.01.1993 г. по гр.д. № 266/ 1992 г. на Никополски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. Претендират разноски.
Ответниците по молбата Т. В. Н. и В. В. Н. възразяват, че е неоснователна. Също претендират разноски.
С определение № 343/ 18.09.2019 г. по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е неоснователна по следните съображения:
С решението, чиято отмяна се иска, е прогласен за нищожен констативен нотариален акт № 368, т. II, н.д. № 675/ 1991 г. на Никополски районен съд по искове, предявени от Т. В. Н. и от В. В. К. срещу М. И. Н. и В. В. Н..
Молителите обосновават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК с твърденията, че са неавтентични подписите, които удостоверяват да са им били връчени призовките по делото и съобщението за решението, а протоколът от открито съдебно заседание от 26.01.1993 г. невярно засвидетелства молителят М. Н. да се е явил лично и да е изразил становище по иска.
Съгласно чл. 178, ал. 1 ГПК, доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Двамата молители са били ответници по приключилото дело, а призовките до всеки от тях са съставени от компетентния държавен орган (длъжностното лице – призовкар) и по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. – отменен, но действал в периода на висящност на делото (по реда на чл. 41, ал. 1 и чл. 461 ал. 2 ГПК (отм.)). Същото се отнася и до двете съобщения за решението (чл. 52 ГПК (отм)). Протоколът от откритото съдебно заседание от 26.01.1993 г. е съставен от компетентния държавен орган (носи подписа на председателя и на секретаря на състава) и по предвидения за това ред (чл. 126 ГПК (отм.)). Следователно официални удостоверителни са всички документи, чрез оспорването на които молителите обосновават твърденията, че са били лишени от възможност да вземат участие по делото, което е приключило с влязло в сила решение (чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК).
Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, официалните удостоверителни документи съставляват доказателство за верността на удостоверените чрез съставянето им факти. В тежест на молителите е да ги опровергаят (да докажат тяхната неистинност), за да докажат заявеното основание за отмяна на влязлото в сила решение. В настоящото производство обаче молителите не ангажираха, респ. и не представиха доказателства за това. Необорената материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, съставени по приключилото дело, задължават настоящият състав да приеме, че: 1) двамата молители са били редовно призовани като ответници за откритото съдебно заседание от 26.01.1993 г. с преписи от исковата молба и при спазване на срока по чл. 41, ал. 5 ГПК (отм.) – аргумент от двете призовки, връчени на 11.12.21992 г. на молителя В. В. Н., лично и като съпруга на молителя М. И. Н.; 2) в откритото съдебно заседание на 26.01.1193 г. молителят М. И. Н. се е явил лично и като ответник е заявил, че искът е основателен – аргумент от вписаното в протокола и 3) препис от решението е бил връчен и на двамата – аргумент от съобщенията, получени на 08.02.1993 г. от молителя М. И. Н., лично и като съпруг на молителя В. В. Н..
Неопроверганата материална доказателствена сила на официалните удостоверителни документи, които са били съставени по приключилото дело и предвиденото в чл. 179, ал. 1 ГПК задължават настоящият състав да приеме, че е неоснователна молбата за отмяна на влязлото в сила решение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителите са разноските, които ответниците по молбата са сторили в настоящото производство. Изразяват се в заплатените възнаграждения за представителството от адв. Х. К. от по 500 лв. Възражението на молителите по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото са в минималния размер по чл. 9, ал. 4, изр. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Отговорността за разноските по делото е гражданска, деликтна, а молителите следва да я понесат солидарно (арг. от чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от В. В. Н., ЕГН [ЕГН], и от М. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], Обл. Р., [улица], за отмяна на влязлото в сила решение № 8/ 26.01.1993 г. по гр. д. № 266/ 1992 г. на Никополски районен съд на основание от чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Н. и М. И. Н. да заплатят солидарно на Т. В. Я. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ет. 4, ЕГН [ЕГН], сумата 500.00 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Н. и М. И. Н. да заплатят солидарно на В. В. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500.00 лв. – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.