О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 21.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.47 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №201 от 01.11.2011г. по гр.д.№391/11г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено решение №75 от 29.06.2011г. по гр.д.№459/2010г. на Елховския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. К. Д. срещу З. „П.” [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място] иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът е собственик на метален навес с площ от 720 кв.м., находящ се в Долен стопански двор в землището на [населено място], [община], построен върху държавна земя – имот №472008 по плана на [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищецът е спечелил търг за закупуване на процесния навес от организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Търгът е бил проведен на 03.07.2000г. от пълномощниците по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./, при условията на висящ спор за собственост на навеса между правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от една страна и З. „П.” [населено място] от друга. С решение №5 от 07.02.2000г. по възз.гр.д.№744/99г. на Ямболския окръжен съд, оставено в сила с решение №1923/25.01.2001г. по гр.д.№931/2000г. на ВКС, искът по чл.108 от ЗС на З. „П.” за спорния навес е бил отхвърлен. При тези условия пълномощниците по §29, ал.1 са подписали с ищеца по настоящото дело А. Д. договор за продажба на навеса с нотариална заверка на подписите от 27.03.2001г. От своя страна З. „П.” се е снабдила с констативен нотариален акт №69/2007г. за собственост на навеса и с последващ нотариален акт №134/2007г. го е продала на втория ответник в настоящото производство П. Т. Ж..
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът не е станал собственик на процесния навес по силата на проведения търг и сключения след това договор за продажба. Пълномощниците по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, които са подписали договора, са били с прекратени права. Съгласно §29, ал.8 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, при висящи спорове относно имущество на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, пълномощниците следва да извършат разпределение на имуществото им в двумесечен срок от окончателното приключване на делата. В настоящия случай делото е приключило на 25.01.2001г., когато е постановено решението на ВКС; двумесечният срок по §29, ал.8 е изтекъл на 26.03.2001г. /25.03.2001г. е неделя/, а договорът за продажба е сключен на 27.03.2001г. Затова този договор е нищожен поради липса на валидно изразена воля от лицата, които са действали като пълномощници на продавача. Ищецът не е станал собственик на навеса и на евентуалното основание – придобивна давност. Видно от договора от 27.03.2001г., с подписването му се предава и владението на вещта. От тази дата до предявяването на исковата молба не са изтекли предвидените в чл.79, ал.1 от ЗС десет години давностно владение.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Г. Д.. Той поддържа, че решението е постановено в нарушение на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.чл.56, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС: В какви срокове се прекратяват правомощията на лицата по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./, натоварени да разпределят имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на каква придобивна давност могат да се позоват добросъвестните владелци. По първия въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с определение №119 от 12.02.09г. по гр.д.№3322/08г. на ВКС, ІV ГО, а по втория въпрос – на решение №210 от 15.12.2008г. по гр.д.№222/08г. на Кърджалийския окръжен съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се поддържа по въпроса за придобиване на право на собственост върху сгради – част от имуществото на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и прилагането на чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, вр. §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.56, ал.5 и 6 на ППЗСПЗЗ.
Ответниците в производството З. „П.” и П. Т. Ж. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът за сроковете по §29, ал.8 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./ и чл. 56, ал.5 и 6 на ППЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху сгради – част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е определящ за изхода на настоящото дело и разглеждането му от настоящата инстанция ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №201 от 01.11.2011г. по гр.д.№391/11г. на Ямболския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 76,64лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: