Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр. София, 26 юли 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 952//2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е образувано както следва: по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор за възобновявяне на нохд № 2967/2010 г. на Районен съд гр.Варна, 29 състав, с осъден А. С. С. и отмяна на постановената по делото присъда № 17/27.01.2011 г. само в частта, в която е приложен чл. 68, ал. 1 НК и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на Главния прокурор се изтъква съществено нарушение на закона по чл.348, ал. 1, т. 1 НПК поради незаконосъобразно приложение на чл. 68, ал. 1, във вр.чл. 69, ал. 2 и на чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК .
Искането на осъдения А. С. С., подадено чрез защитата му, за възобновяване на нохд № 2967/2010 г. на Районен съд гр.Варна и за отмяна на постановената по него присъда № 17/27.01.2011 г. и връщане делото за ново разглеждане е направено на две основания ; по чл. 423, ал. 1НПК – на задочно осъден и по чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В подкрепа на посочените основания сочи следните доводи : съдът не е отчел пропуските при призоваването и поради това неправилно е приел, че е налице хипотезата за задочно осъждане, поради което е ограничил правото на лично участие на С. в наказателното дело и е налице основанието по чл. 423 , ал. 1 НПК . По чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК се изтъкват всички основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1- 3 НПК. Доводите са: упълномощеният защитник- адвокат А. не е призован, за да защитава правата и интересите на клиента си в съдебното производство. Назначен е служебен защитник на подсъдимия без да са оттеглени процесуалните му права от упълномощения защитник. Неправилно е постановено привеждането в изпълнение на наказанието по нохд № 5796/2008 г. на ВРС. Съдът е следвало първо да прецени основанието по чл. 69 ал. 2 НК за постановяване изпълнението изцяло или отчасти, или непривеждането в изпълнение въобще на наказанието, наложено му по нохд № 3064/2005г. на ВРС, тъй като С. е бил осъден за него като непълнолетен. Съдът е следвало да се произнесе и съгласно чл. 25, вр. с чл. 23 НК по отношение на наказанията, наложени на С. по две дела на ВРС: нохд № 5796/2008 г. и нохд №2967/2010 г., тъй като деянията по тях са в съотношение на съвкупност, а не на рецидив.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения.Намира искането на осъдения за възобновяване на делото по реда на чл. 423, ал. 1 НПК за неоснователно, а по чл. 422, ал. 1 НПК за недопустимо , поради подаването му извън посочения в закона шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК.
В съдебното заседание пред ВКС осъденият се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат Х. Х. от АК, гр.Варна. Защитата поддържа искането си и доводите към него. Споделя като основателно искането на Главния прокурор.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО:
С присъда № 17/27.01.2011 г. по нохд № 2967/2010 г. Районният съд -Варна, 29 състав е признал за виновен А. С. С. за извършено на 13.03.2007 г. престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и вр. с чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил подсъдимият да изтърпи изцяло и наказанието, наложено му по нохд № 5796/2008 г. на ВРС в размер на девет месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 12.02.2011 г.
По искането на Главния прокурор:
Искането на Главния прокурор е допустимо. Направено е по реда на чл.420 , ал.1 и вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5 НПК в интерес на осъдения и затова то не е обвързано със срок .
Разгледано по същество е основателно.
Доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон е обоснован с материалите по делото.
Така постановена присъдата в частта, в която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК е постановена в нарушение на закона. Видно от справката за съдимост по делото С. е осъждан по три дела. Първостепенният съд неправилно е приложил чл. 68, ал. 1 НК по отношение на наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 5796/2008 г.на ВРС, тъй като деянията по нохд № 5796/2008 г . на ВРС и по нохд № 2967/2010 г. на ВРС са в съотношение на съвкупност, а не в отношение на рецидив, както неправилно е приел решаващият съд. Това е така, защото деянията и по двете дела са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Този извод, обаче, не се отнася до деянието на осъдения по нохд №2967/2010 г., извършено на 13.03.2007 г. спрямо осъждането на пет месеца лишаване от свобода по нохд № 3064/2005 г. на ВРС, присъдата по което е влязла в сила на 25.11.2005 г. Деянието по нохд №2967/2010 г. е извършено в изпитателния срок от две години, в който е отложено изпълнението на наказанието от пет месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения по нохд№3064/2005г. на ВРС.
Ето защо, разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК трябва да се приложи по отношение наказанието по нохд № 3064/2005 г. на ВРС. Но като се отчете факта, че отложеното за изпълнение наказание е за деяние, извършено от осъдения като непълнолетен, фактологията сочи на приложение на чл. 69, ал. 2 НК. Съдът е следвало да отговори на въпроса дали освобождава осъденото лице изцяло или отчасти от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено като се мотивира защо, изхождайки от данните за тежестта на деянията и степента на обществена опасност на личността на осъдения.
По отношение на деянията по нохд№5796/2008 г. и по нохд№2967/2010 г. съдът е следвало да установи ,че са в съвкупност и да приложи чл.25, ал.1 във вр.чл.23, ал.1 от НК като групира наказанията, наложени по тях и определи общо най-тежкото наказание , а именно – лишаване от свобода в размер на девет месеца.
Като е приложил неправилно чл. 68, ал. 1 НК и не е приложил правилата на чл. 25, ал.1, във вр.чл. 23, ал.1 НК при наличието на законовите изисквания за това, съдът по същество е допуснал съществено нарушение на закона, което се явява и основание за възобновяване на делото. Нарушението на материалния закон е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и налага възобновяване на наказателното производство с цел отстраняването му.
Предвид изложеното и на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК искането на Главния прокурор е основателно и следва да бъде уважено изцяло.
По искането на осъдения :
Искането по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 421,ал. 3 и чл. 420, ал. 2 НПК е допустимо. Задочно осъденият е узнал за постановената и влязла в сила присъда на датата 11.01.2012 г. , когато С. е бил задържан за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено му по нохд№ 5796/2008 г. на ВРС и е приведен в Затвора гр.Варна. От тази дата на узнаването, до подаване на искането за възобновяване производството по делото на 19.04.2012 год. не е изтекъл законовият шестмесечен срок за иницииране на производството.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Данните по делото относно действията на органите на разследването и на първостепенния съд във връзка с осигуряване правото на лично участие на осъдения С. и в двете фази на наказателния процес по нохд№ 5796/2008 г. на ВРС не са в подкрепа на тезата, развита от защитата за липсата на данни за укриване като причина за неучастието му в съдебните заседания по делото.
С постановление от 10.05.07 год. на Прокурор при РП гр.Варна е образувано ДП№3678/07г. на ОДП Варна срещу А. С. С. за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК с пострадал И. Н. П.. От докладна записка на районен инспектор при ІІІ-то РПУ на МВР Варна актуалният адрес на С. е установен в гр.Варна,жк Владиславово, бл.50, вх.4, ет.1, ап.70, на който адрес е търсен многократно за призоваване по делото, но не е намерен. Производството е било спряно с постановление за спиране от 17.06.2008 год. на ВРП поради ненамирането на С. на адреса по местоживеене и е обявен за национално издирване с телеграма №5021/08 год. на ІІІ РПУ на МВР. С постановление от 06.03.2009 год. производството е било възобновено след информацията по делото, че адресът на С. не е променен, поради което са били подновени действията на разследващия орган по призоваването му. С постановление от 14.04.2009 год. на ВРП производството е било спряно за пореден път поради установеното, че на 20.09.2008 год. С. е напуснал страната през ГКПП ”Кулата” и отново е обявен за издирване с телеграма №4755/09 год. на ІІІ РУ на МВР –Варна. С връщането на С. страната ни е бил издирено местонахождението му в резултат на което с постановление от 29.03.2010 год. делото е било възобновено и същият е привлечен като обвиняем с постановление от 15.04.2010 год. за престъпление по чл.195, ал.1,т.7, вр. с чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 НК, което постановление му е предявено лично и при участието на защитник, за деяние в съучастие с обвиняемия С. П. И.. Определената мярка за неотклонение е била „подписка”. Осъденият е съобщил пред органите разследването адрес за призоваване в гр.София,жк Люлин 10″, бл.153, ап.10. В протокола за привличане като обвиняем разследващият е разяснил правата на С. като обвиняем и последиците от неизпълнението на мярката за неотклонение.
Известно е правното съдържание на посочената мярка за неотклонение. Тя е поемане на задължение от обвиняемия да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган на разследването ,респ. – съда. Следователно С. е бил информиран за правното значение на наложената му мярка за неотклонение.
Досъдебното производство е предявено на осъдения с протокол от 19.04.2010 год. като проверката показа, че на всички следствени действия е присъствал упълномощен защитник на С. – адвокат О. А., поради което правата му са били охранени съгласно стандартите на справедливия процес.
В съдебната фаза делото е образувано по обвинителен акт на ВРП срещу подсъдимите С. и И., съгласно повдигнатите им обвинения. Материалите сочат, че спрямо подсъдимия С. не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 1 и ал. 4 НПК . ВКС установи, че ВРС е положил максимални усилия за издирването и призоваването на С. с оглед връчване съдебните книжа и осигуряване правото му на лично участие в процеса. Призовките до подсъдимия за съдебните заседания по делото са връщани в цялост от всички известни по делото адреси, указващи за неговото местоживеене или местопребиваване в страната с отбелязване, че ги е напускал систематично. Призовката на л.25 от адреса в гр.Варна е върната със забележка, че към датата 16.09.2010 г., „лицето не живее на адреса от две години”. Призовката от адреса в гр.София е невръчена с информация от 03.09.2010 г., че „ ап.10 е необитаем от м.април 2010 год.”. Информацията и от двата адреса изхожда от съсед от съответния адрес с посочена самоличност, а не от анонимно лице. От адреса на С. в с.Горен чифлик, община Долни чифлик, Община – Варна. Призовката и преписа от обв.акт също са върнати в цялост със забележка към датата 16.11.2010 г., че С. не живее в селото. Съдът е издирвал лицето и чрез информация от всички релевантни институции в страната ( ОД на МВР,Служба „Издирване”, ГДМЛС, НСС), които са отговорни за установяване местонахождението му. Резултата от издирването е изключил пребиваването на подсъдимия както на известните по делото адреси, така и в затворите или местата за лишаване от свобода в страната.
При установените факти е проявена процесуална активност на съда по изпълнение задълженията за осигуряване правото на подсъдимия на лично участие в процеса . В тази насока е многобройната съдебна кореспонденция до институциите и съдържанието на съдебните актове (протоколни определения и разпореждания), в които е отразена ролята на съда за откриване на местонахождението на С. и за връчване препис от обвинителния акт и призовките за провеждане на съдебните заседания по делото. Не са допуснати грешки от съда при установяването на адресите на местоживеене, респ. на местонахождение на подсъдимия С., както твърди защитата, защото те са издирвани и установявани от релевантните оперативни служби към МВР с които съдът се е съобразил. Няма нарушение на чл.180 НПК във връзка с връчването на съдебните книжа и призовки, както твърди защитата. Призоваването на С. чрез защитника му е била една възможност, но неизползвана поради факта ,че адресът на защитата не е бил посочен като адрес за призоваване на подсъдимия, което е следвало да бъде изрично заявено пред съответния процесуален орган, или най-малкото да се извършва със съгласие на защитника (арг. от чл. 180, ал. 3 НПК), каквото не е обективирано.
Защитата избягва обсъждането на изчерпателните фактически действия на съда и положените от него усилия за личното участие на С. в процеса. Оценката на защитата на С. на действията на съда по призоваването като неправилни, не съдържат убедителна аргументация, подкрепена от данните по делото.Тя декларира неодобрение и отрицание на приложената от съда процедура за провеждане на задочно производство по отношение на подсъдимия, по реда на чл. 269, ал. 3 НПК в съдебната фаза, но не отчита наличието на основанията за законосъобразното прилагане на този ред.
От тези данни ВКС следва да направи еднозначния извод, че първостепенният съд е сторил всичко в рамките на правомощията му, изискващо осигуряване на подсъдимия упражняването на правото му на лично участие в процеса.
Фактите за процесуалните действия на съда по призоваване на подсъдимия и последващото поведение на подсъдимия след информирането му за последиците от неизпълнението на мярката му за неотклонение „подписка”, сочат на извод, че той не е имал уважителна причина за отклонение от изпълнение на процедурата по връчването на препис от обвинителния акт и призовките за съдебното производство. Следователно, той се е укривал през цялото време на висящността на съдебния процес, което е единствената причина да не бъде призован и да не получи съдебните книжа. Впрочем, поведението му, регистрирано и в досъдебната фаза е на укриване от разследващите органи, поради което то не е останало изолирано и в съдебната фаза. В досъдебната фаза производството е спирано и възобновявано многократно, именно поради динамиката на смяната на адресите на подсъдимия, въпреки информираността за последиците от неизпълнението на задължението по наложената мярка за неотклонение „подписка”, което осъденият е нарушил (спр. постановлението за привличане като обвиняем).
Разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, при назначен от съда служебен защитник, участвал в разглеждането на делото в съдебната фаза по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 НПК, е законосъобразна процесуална последица от усилията на съда за изпълнение на процедурата по чл.254 , ал.1 и ал. 4 НПК. Изпълнението на тази процедура е пренебрегнато от подсъдимия без уважителна причина. Следователно, проведеното задочно производство спрямо С. е законосъобразно.
При тези данни осъденият С. не може да се позовава на възобновяване на наказателното дело съгласно чл. 423, ал. 1 НПК поради неучастието му в наказателното производство. Причината за този извод е манифестираното негово поведение на укриване в стадия на съдебното производство, въпреки изчерпателните усилия на съда , използвал всички способи по НПК за издирване и призоваване.
Искането на осъдения, подадено съгласно чл. 420, ал. 2 и чл. 421,ал. 3, предложение второ НПК е допустимо. За задочно осъдения шестмесечният срок започва да тече от дата на узнаването за влязлата в сила присъда. Според данните по делото за узнаването й от задочно осъденият С., това е датата 11.01.2012 г.
Разгледано по същество искането е частично основателно, съгласно чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК. То е основателно в частта, която съответства на основанията и подкрепящите ги доводи за съществено нарушение на закона, посочени и в искането за възобновяване, подадено от Главния прокурор. Основателни са доводите в искането на осъдения относно неправилното приложение на закона по отношение приложението на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на наказанието по нохд № 5796/2008 г., тъй като деянията ,предмет на осъждането по нохд № 2967/2010 г. и по нохд № 5796/2008 г. са в отношение на съвкупност помежду си, а не в отношение на рецидив, както е приел съда. Както ВКС прие по-горе в мотивите си, първостепенният съд е трябвало първо да обсъди въпроса за приложението на чл. 69, ал. 2 НК – дали освобождава осъденото лице изцяло или отчасти от изтърпяване на наказанието, чието изпълнение е било отложено. А по отношение престъпленията по нохд №№ 5796/2008 г. и 2967/2010 г. съдът е следвало да обсъди основанието по чл.25, ал.1 във вр.чл.23, ал.1 от НК и да определи общо, най-тежкото наказание от наложените на С. по тези дела.
Останалите доводи за съществени процесуални нарушения , свързани с нарушаване правото на защита на осъдения са голословни. Подсъдимият е бил надлежно и надеждно защитаван от адвокат в двете фази на процеса. Единствената форма на защита в съдебната фаза е била служебната адвокатска защита, тъй като упълномощеният от досъдебната фаза адвокат на осъдения не се е явил в процеса, поради липсата на връзка със С. и не е проявил заинтересованост от участието си в съдебната фаза. При условията на неизвестност относно местопребиваването на подсъдимия действията на договорния защитник са демонстрирали отказ от защитата му, по чл. 95 НПК, поради причина извън и независимо от волята на защитника, дължаща се изцяло на поведението на подсъдимия С.. Недостоянието на този отказ на защитата до знанието на подсъдимия и на съда не променя правните му последици. Ето защо , ВКС намира , че не са нарушени правата на С. на справедлив процес относно обезпечаване правото му на защитник по негов избор, което право той сам , по своя воля се е отказал да упражни.
Предвид тези мотиви, ВКС намира , че е налице основание за възобновяване на делото изцяло , по искането на Главния прокурор и отчасти , по искането на осъдения, съгласно чл. 425, ал.1, т.1 НПК и вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5 и чл. 348, ал. 1 и ал. 2, предл.първо НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство нохд № 2967/2010 г. на Районен съд гр.Варна, 29 състав като ОТМЕНЯВА постановената по делото присъда № 17/27.01.2011 г. по отношение на осъдения А. С. С. САМО В ЧАСТТА, в която е приложен чл. 68, ал. 1 НК, както и в частта, в която е приложен чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ за ново разглеждане на същия съд, в друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на осъдения А. С. С. ( подадено чрез защитника) за възобновяване на нохд № 2967/2010 г. на Районен съд гр.Варна, 29 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :