О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 300
София, 03.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.2252 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №214 от 07.12.2012г. по гр.д.№385/12г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение №1088 от 31.05.12г. по гр.д.№2272/10г. на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл.17, ал.2 ГПК, че заповед №146/13.11.1989г. на председателя на комисията по ТСУС, с която е одобрен подробен устройствен план на [населено място], е нищожна поради липса на компетентност на нейния издател и е отхвърлен искът по чл.108 ЗС на [община] срещу [фирма] за предаване владението на поземлен имот с идентификатор №10135.5502.540 по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.08г. на изпълнителния директор при АГКК, с площ от 7191кв.м., а по регулационния план от 1989г. попадащ в УПИ ІІ-озеленяване и УПИ ІІІ-озеленяване и части от улична регулация.
Спорният имот представлява част от терен, който с регулационния план на [населено място] от 1989г., утвърден със заповед №146/13.11.1989г. на председателя на комисията по ТСУС, е отреден за озеленяване и улична регулация. Тези мероприятия не са реализирани. По силата на отреждането на плана и на основание §7, т.4 ЗМСМА и §42 ПЗР на ЗИД ЗОС, [община] претендира право на собственост върху имота.
Съгласно предходния регулационен план на [населено място] от 1967г. спорният имот е част от по-голям терен, отреден за работилница на Техникум по корабостроене и П. по корабостроене. Като правоприемник на [фирма] – в несъстоятелност, ответникът [фирма] противопоставя право на собственост върху бившия имот на Техникума и П. по корабостроене, включително и върху спорната част.
Установено е по делото, че по кадастралните планове на [населено място] от 1968г. и 1984г. усвоеният имот от Техникума по корабостроене е с по-малка площ от отредената. Заснетият в тези планове имот пл.№2382 на Техникума не включва спорната част. Едва през 1991г. е извършено попълване на кадастралната основа, като в плана е нанесена масивна ограда, изградена съобразно предвижданията на З. от 1967г. и включваща спорната площ към терена, предоставен за Техникум по корабостроене.
Установено е също, че ответникът [фирма] се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.5502.557 по КК на [населено място], с площ от 15175 кв.м., въз основа на възлагателно постановление на Варненския окръжен съд от 12.04.2002г. по т.д.№161/99г., постановено в производство по чл.717, ал.4 ТЗ, с което на дружеството са възложени вещите и имуществените права на [фирма] – в несъстоятелност и договор за доброволна делба от 05.06.2009г. с [фирма]. Спорната площ от 7191кв.м. не влиза в имота на [фирма], а съставлява съседен имот с идентификатор 10135.5502.540, според скица №5586/19.03.2009г. на С. [населено място]. Според друга скица на С. №15793/17.06.2009г., издадена по същата кадастрална карта, без данни за изменението и, спорният имот 10135.5502.540., за който претендира общината и имот 10135.5502.557, за който се легитимира [фирма], са обединени в общ имот с идентификатор №10135.5502.567 с площ от 22366кв.м., с посочен собственик [фирма]. За този имот дружеството се е снабдило с нотариален акт №176, т.ІІІ, рег.№10620, дело 535/2009г. на нотариус А. Г.. Нотариалният акт е издаден на основание давностно владение, постановление за възлагане по чл.717, ал.4 ТЗ и договор за доброволна делба.
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният от [община] срещу [фирма] иск за собственост е неоснователен. На първо място – общината не е доказала, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА спорният имот е бил държавна собственост. Не било доказано и това, че по силата на действащ подробен устройствен план спорният имот е бил отреден за озеленяване, улици и алеи. Заповедта, с която е утвърден регулационният план от 1989г., е нищожен административен акт, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл.75, ал.1, т.2, б.”в” ППЗТСУ /отм./ заповедта е следвало да бъде подписана от председателя на ИК на ОНС, съответно – председателя на ИК на ОбНС, при който е съставен съвет за териториално и селищно устройство. Вместо това в случая заповедта е подписана от председателя на комисията по ТСУС. Освен това липсва и съответствие между текстовата и графичната част на заповедта, доколкото е одобрен план за „спортен комплекс Канал-море-езеро”, а в графичната част само един поземлен имот е отреден за спортен комплекс. При това положение към момента на влизане в сила на ЗМСМА действащ е бил регулационният план от 1967г., според който спорният имот е отреден за Техникум и П. по корабостроене, а не за благоустройствени мероприятия. Не са налице предпоставките на §7, т.4 ЗМСМА и §42 ПЗР на ЗИД ЗОС и [община] не се легитимира като собственик на спорния имот по силата на посочените текстове от закона. Общината не е собственик и на евентуалното основание придобивна давност, тъй като няма доказателства да е упражнявала фактическа власт върху спорния имот за срока по чл.79, ал.1 ЗС.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Основното оплакване в нея е срещу това, че решаващият състав не е съдействал за изясняване на обективната истина, че е приложил стриктно преклузията за събиране на нови доказателства спрямо [община], но не и спрямо противната страна.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, може да обжалва същия по реда на АПК, тъй като съгласно чл.168, ал.3 АПК нищожност може да се обяви след изтичане на срока по чл.149, ал.1-3 от същия кодекс.
2. Длъжен ли е съдът, пред който е повдигнат въпрос за смисъла на чл.17 ГПК да изследва предпоставките за неговата допустимост:
– дали въпросът касае законосъобразност на административния акт
– дали страната, на която е противопоставен, е била страна в издаването или обжалването му.
3. При извършване на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт в гражданското производство кои процесуални правила следва да се спазват по отношение тежест на доказване и събиране на доказателства – тези на гражданския или на административния процес.
4. Следва ли общините да провеждат доказване относно това държавен ли е един имот или това обстоятелство може да бъде изведено eх lege.
По този въпрос жалбоподателят се позовава на решение №66 от 29.06.2010г. по гр.д.№4459/08г. на ВКС, ІV ГО, според което при действието на Конституцията от 1947г. и 1971г., ЗДИ и ЗС, ако спорният имот не е бил регистриран на други правни субекти, той би следвало по разграничителния критерий на цитираните правни норми да се счита за държавен или общински.
5. Предпоставка ли е за основателност на иск срещу преобразувано държавно предприятие извършването на доказване от страна на общините, че процесният имот е държавен. Кои са предпоставките един имот да бъде определен като държавен, особено когато е безспорно доказано, че имотът не е бил частна собственост.
По този въпрос жалбоподателят се позовава на решение №196 от 28.06.2010г. по гр.д.№830/09г. на ВКС, І ГО.
6. Може ли да се приеме, че съществуващи и изградени в съответствие със З. и имащи всички характеристики на част от уличната мрежа и част от озеленяването на Спортен комплекс „Канал-море-езеро” имоти не са общинска собственост, въпреки изричните разпоредби на §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1 ЗОС.
7. За точното прилагане на чл.17а ЗППДОП /отм./.
8. Как се разпределя доказателствената тежест при иск по §7 ПЗР на ЗМСМА.
По този въпрос жалбоподателят се е позовал на решение №358/02.06.2009г. по гр.д.№364/08г. на ВКС, І ГО.
9 Пречка ли е за преминаването в собственост на общината на имот, който частично е бил включен в баланса на държавното предприятие.
По този въпрос жалбоподателят се е позовал на решение №214 от 06.04.2010г. по гр.д.№4144/08г. на ВКС, ІІІ ГО.
Ответникът в производството [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационно обжалване следва да се допусне служебно във връзка с възникналото съмнение за процесуалната допустимост на решението, с което е прогласена нищожността на заповед №146/13.11.1989г. на председателя на комисията по ТСУС. По необходимост касационното обжалване следва да се допусне и по обусловения иск с правно основание чл.108 ЗС. Възможността за служебно допускане на касационно обжалване е приета в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси, поставени с изложението към касационната жалба, съдът ще се произнесе с решението по същество. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214 от 07.12.2012г. по гр.д.№385/12г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1311,65лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: