5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№300
[населено място], 09.07.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1982 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2725 от 12.04.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав, по гр.д. № 13072/2012г., с което е обезсилено решение от 10.06.2010г. по гр.д.№ 905/1993г. на Софийски районен съд, 24 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Касационна жалба е подадена от адв. Р. като служебен защитник на Б. П. Д./Й./. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа недопустимост на иска спрямо жалбоподателката, която не е страна по гражданскоправната сделка, чиято валидност се оспорва по реда на чл.7 ЗВСОНИ, а е приобретател на идеални части от имота чрез транслативна сделка. Затова се поставя за разрешаване правния въпрос дали жалбоподателката е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. По този въпрос се твърди противоречие с ТР№ 1/1995г. на ОСГК. В хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК се поставя правния въпрос: когато в исковата молба се претендира нишожност на договор на три основания, в мотивите на съда са изследвани и трите основания, но в диспозитива на съда иска за нищожност е отхвърлен на едно от трите основания, налице ли е непълнота на решението или е допусната очевидна фактическа грешка.
Касационна жалба е подадена и от Ц. Т. Д., Й. Т. Ш., двете чрез адв. К. и Е. Ч. Ш.-С. чрез адв. П.. В тази жалба се поставя правния въпрос: представлява ли очевидна фактическа грешка пропускът на съда да постанови изричен диспозитив за отхвърляне на иска по чл. 7 ЗВСОНИ на всяко едно от заявените от ищеца основания за недействителност на сключения договор. Поставя се и втори правен въпрос за правната същност и характера на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
Ответниците по жалбите В. Я. К. и С. Д. К. не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по иск по чл.7 ЗВСОНИ, предявен през 1993г. от В. Я. К. и С. Я. К. /починал и заместен от наследниците си В. К. и С. К./ против Й. Т. Ш., Е. Ч. Ш. /С./, Ц. Т. Д. и Б. П. Д. /Й./. С решение № 138/27.10.2005 г. по гр.д.№ 905/1993 г. на Софийски районен съд, 74 състав е уважен предявеният иск срещу като е признато за установено, че договор за покупко-продажба от 02.09.1963 г. на апартамент № 8, находящ се в С., [улица], етаж 3, заедно с прилежащите му таванско помещение № 8 и мазе № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, е нищожен поради нарушения на Н.; отхвърлен е иска за нищожност поради използване на партийно положение.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответниците по иска. С решение от 04.12.2007 г. по гр.д.№ 1781/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав е обезсилено решението и е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ за нищожност поради нарушения на Н., предвид заявяването на основанията след преклузивния срок. Делото е върнато делото на Софийски районен съд за произнасяне по първоначалните искове по чл. 7 ЗВСОНИ за нищожност на договора поради неспазване на Закона за наемите /отм./ и липса на съгласие от наемателя.
Посоченото решение на Софийски градски съд е оставено в сила от Върховния касационен съд с решение от 27.11.2009 г. по гр.д.№ 2986/2008 г. на ІІг.о. К. състав е изтъкнал, че всяко нарушение на нормативен акт представлява самостоятелно основание за нищожност на договора за покупко-продажба и съответно представлява самостоятелен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, по който съдът дължи произнасяне.
При повторното разглеждане на делото пред Софийски районен съд е постановено решение от 10.06.2010г. по гр.д.№905/2003 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение № 138/27.10.2005г. по гр.д.№ 905/1993 г. като са отхвърлени исковете и на посочените две основания.
С решение от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 14564/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав е постановено следното: 1/ отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка чрез отхвърляне на иска по чл.7 ЗВСОНИ за недействителност на договора от 09.02.1963г. поради нарушение на чл.8 ЗН/отм./ и вместо това е уважен този иск против ответниците Й. Ш. и Ц. Д.; 2/ оставено е в сила първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която е отхвърлен иска по чл.7 ЗВСОНИ за недействителност на договора спрямо ответниците Й. Ш. и Ц. Д. поради липса на съгласие на сънаемателя на жилището; 3/ обезсилено е първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.7 ЗВСОНИ против ответниците Е. Ш. и Б. Д. и е прекратено производството спрямо тях /съображенията са, че исковете срещу тези две ответници са недопустими, тъй като те не са страни по договора, чиято нищожност се претендира, а са придобили имота с договори за дарение от 1982г., сключени със законните наследници на купувачите по договора от 09.02.1963г./.
С решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д.№ 54/2012г. на Върховния касационен съд, І ГО е обезсилено въззивното решение от 15.07.2011 г. по гр.д.№ 14564/2010г. на Софийски градски съд и е върнато делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. К. състав е приел, че с въззивното решение съдът е излязъл извън рамките на своите правомощия – в производство по жалба срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка е извършил пререшаване на спора и поправка на формираната с основното решение воля на първоинстанционния съд, което противоречи на същността на производството по поправка на очевидна фактическа грешка. Следва да се уточни, че касационното производство е образувано по жалба на ответниците по иска Е. Ш.-С., Ц. Д. и Й. Ш., а касационната жалба от страна на ищците не е била подадена.
Обжалваното пред настоящия състав решение на Софийски градски съд е постановено при новото разглеждане след извършеното обезсилване от касационната инстанция. В. съд е приел, че решението от 10.06.2010г. по гр.д.№ 905/2003 г. на Софийски районен съд, 24 състав за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение 138/27.10.2005г. по същото дело, е валидно, но процесуално недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение за поправка на очевидна фактическа грешка, без да съобрази че поправяното от него решение – решение 138/27.10.2005г. по гр.д.№ 905/1993 г. е обезсилено, което означава че не може да бъде поправяно, а той е дължал произнасяне по първоначално заявените основания за нищожност на договора на основание чл. 7 ЗВСОНИ в каквато насока са били указанията и на въззивната, и на касационната инстанция. Решаващият състав е изтъкнал, че на поправка по чл. 192, ал.2 ГПК/отм./ подлежи надлежно постановено съдебно решение, а в случая е установено при извършения инстанционен контрол, че съдът не се е произнесъл по предявените в исковата молба искове, поради което след обезсилването на решението по предявените извън срока искове, делото е било върнато за постановяване на решение по първоначално въведения спорен предмет /останалите два обективно съединени иска по чл.7 ЗВСОНИ/, а не за поправка на очевидна фактическа грешка. Затова Софийски градски съд е намерил за недопустимо да се поправя пропуск в решение, което е обезсилено по реда на инстанционния контрол и в което изобщо липсва произнасяне по предявените от ищците искове. Затова съдът е постановил обезсилване на решението на Софийски районен съд от 10.06.2010 г. по гр.д.№905/2003 г. и е върнал делото на друг състав на Софийски районен съд за произнасяне по предявените искове, че договорът за покупко-продажба от 02.09.1963 г. на апартамент № 8 в [населено място] на [улица], етаж 3 е нищожен на основание чл.7 ЗВСОНИ поради неспазване на нормите на Закона за наемите /отм./ и липса на съгласие на наемателя на жилището.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
По касационната жалба на Б. П. Д. /Й./. На първо място в нея се поддържа недопустимост на иска спрямо жалбоподателката, която не е страна по гражданскоправната сделка, чиято валидност се оспорва по реда на чл.7 ЗВСОНИ, а е приобретател на идеални части от имота чрез транслативна сделка. Затова се поставя за разрешаване правния въпрос дали приобретателите, придобили имота преди завеждане на иска по чл.7 ЗВСОНИ от купувачите по атакувания договор, са пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск. По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК, в което се приема, че легитимирани страни в процеса по чл.7 ЗВСОНИ са: ищец – всеки от правоимащите по чл.3, ал.1 и 2 ЗВСОНИ и ответник – третото лице, което е придобило имота от държавата. Този въпрос обаче не е бил изрично обсъждан обжалваното решение на Софийски градски съд. Доколкото съдът е продължил производството спрямо ответниците Б. Д. и Е. Ш., независимо че въззивното решение, с което производството против тях е прекратено, не е било обжалвано в тази част, то следва да се допусне касационно обжалване за проверка допустимостта на съдебния акт по отношение на тези ответници.
Налице е основание за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по втория поставен правен въпрос: дали е налице непълнота на решението или е допусната очевидна фактическа грешка когато в исковата молба се претендира нищожност на договор на три основания, в мотивите на съда са изследвани и трите основания, но в диспозитива искът за нищожност е отхвърлен само на едно от трите основания. Този въпрос не е изрично разрешен в касационното производство по гр.д. № 2986/2008г. на ІІг.о., в което е посочено, че всяко посочено от ищците нарушение на нормативен акт при сключване на договора за продажба е отделно основание за нищожност и съответно представлява отделен иск по чл. 7 ЗВСОНИ. Въпросът не е разяснен и в касационното производство по гр.д. № 54/2012г. на І г.о., в което е допуснато касационно обжалване по въпроса за правната същност и характера на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. В представената от касаторите незадължителна съдебна практика са разгледани различни случаи на явна фактическа грешка, но не е обхваната настоящата хипотеза. А разграничаването на двете правни фигури /очевидна фактическа грешка и допълване на решение/ е от значение както за изхода на настоящия спор, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По касационната жалба на Ц. Т. Д., Й. Т. Ш. и Е. Ч. Ш.-С.. В нея на първо място се поставя правния въпрос: представлява ли очевидна фактическа грешка пропускът на съда да постанови изричен диспозитив за отхвърляне на иска по чл.7 ЗВСОНИ на всяко едно от заявените от ищеца основания за недействителност на сключения договор, за неоснователността на които се е произнесъл в мотивите. Въпросът е идентичен с посочения в касационната жалба на Б. Д. и по него също следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Вторият правен въпрос в изложението на тези касатори е за правната същност и характера на решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Този въпрос е разгледан при предходното касационно обжалване – по гр.д. № 54/2012г. на І г.о. на ВКС и въззивният съд се е съобразил с даденото разрешение. Съгласно чл. 295, ал.1 ГПК новото въззивно решение може да се обжалва само поради нарушения допуснати при повторното разглеждане на делото. Затова, така формулираният правен въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2725 от 12.04.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав по гр.д. № 13072/2012г. по касационните жалби на Б. П. Д./Й./, Цени Т. Д., Й. Т. Ш. и Е. Ч. Ш.-С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 30 лв. по всяка от касационните жалби.
При неизпълнение в срок касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: