3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 11,04,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………….…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 555 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 1544/28.ІІ.2011 г. на [фирма] – Б., подадена против онази част от решение № 3 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2011 г., постановено по т. д. № 142/2010 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 49 на Бургаския ОС от 12.ІІІ.2009 г. по т. д. № 364/2007 г.: за уважаването на предявения под условието на евентуалност иск на [фирма] – София срещу търговеца настоящ касатор с правно основание по чл. 74 ТЗ и с предмет отмяната на всички неприсъствени решения на неговото Общо събрание от датите 12, 14 и 17 август 2006 г. – като противоречащи на императивните разпоредби на чл. 139, ал. 2 ТЗ и на чл. 23, ал. 2 от дружествения му договор.
Оплакванията на търговеца касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, тъй като то било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила: чл.чл. 143, ал. 1 и 145, ал. 1 ГПК /отм./ Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който конститутивният иск на [фирма] – София с правно основание по чл. 74 ТЗ да бъде отхвърлен, като неоснователен или: „оставен без разглеждане – като процесуално недопустим”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] – Б. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Р. № 1326/25.Х.1984 г. на ІV-то г.о. на ВС на НРБ по гр. д. № 763/84 г., по процесуалноправния въпрос, че: нотариалната заверка на копие от протокол за проведено общо събрание на О. „не представлява факт, който установява по безсъмнен начин предхождащото съставяне на Протокола”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от Бургаския апелативен съд решение, претендирайки за потвърждаването му с довод, че конститутивният иск по чл. 74 ТЗ е бил предявен преди изтичането на 3-месечния срок по ал. 2 от същия законов текст.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския апелативен съд, касационната жалба на [фирма] – Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо /или нищожно/, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта /или за валидността/ му, ще се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба. В процесния случай вероятност атакуваното въззивно решение по съществото на иска с правно основание по чл. 74 ТЗ да е процесуално недопустимо е налице предвид обстоятелството, че той е бил предявен на датата 1 август 2007 г., а негов предмет са били три неприсъствени решения на ОС на бургаското [фирма]: от датите 12, 14 и 17 август на предходната 2006 г., т.е. завеждането на делото е станало близо година след това, докато максималният преклузивен срок по ал.2 на чл. 74 ТЗ е с продължителност от 3 месеца, считано от съответния ден на общото събрание – независимо кога е станало узнаването на атакуваните решения /в случая на 18 юли 2007 г./.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 на Бургаския апелативен съд, ГК, от 27.І.2011 г., постановено по т. дело № 142/2010 г. В ЧАСТТА МУ потвърждаваща първоинстанционното решение № 49 на Бургаския ОС от 12.ІІІ.2009 г. по т. д. № 364/2007 г. за уважаване на иска с правно основание по чл. 74 ТЗ.
У К А З В А на касатора [фирма] със седалище и адрес на управление в Б., [улица], ет. І чрез неговия управител А. М., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд държавна такса в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата (за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 555 по описа за 2011г.