1
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
София, 12.12. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1812 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.1 ГПК.
С молба вх. № 1433/27.02.2019 г., пощенско клеймо от 25.02.2019 г., И. Т. И. чрез адвокат Е. П. от АК – София е поискал отмяна на влязло в сила решение № 240/14.07.2011 г. по гр.д. № 132/2011 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е уважен предявения иск на Я. И. Л. срещу И. Т. И., за съществуване на вземането за сумата от 25 000 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2009 г. до изплащане на сумата.
Ответникът по молбата за отмяна Я. И. Л. чрез адвокат И. И. от АК-Благоевград взема становище за недопустимост на молбата поради изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК.
При проверка на допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Съгласно чл. 305, ал.1, т.5 ГПК, молбата за отмяна може да се подаде в тримесечен срок от деня на узнаване на решението. Молителят твърди, че въззивната жалба не му е била връчена по надлежния ред, тъй като е уведомяван чрез назначения в първата инстанция особен представител и е узнал за въззивното решение на 26.11.2018 г., след като получил запорно съобщение за налагане на запор върху банковите му сметки.
Неоснователно е първото възражение за недопустимост на молбата за отмяна поради узнаване на провежданото изпълнение по изп. дело № 2009700400111 на ЧСИ с рег.№ 70 в КЧСИ, още при подаване на частната жалба от 03.08.2009 г. от длъжника И. Т. И. срещу заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като частно гр.д. № 892/2009 г. е приключило м.април 2010 г., т.е. преди постановяване на решение № 240 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 132/2011 г. на Окръжен съд Благоевград, чиято отмяна се иска. Второто възражение за процесуална недопустимост също е неоснователно, тъй като от писмените доказателства – запорно съобщение изх. № 31.10.2018 г., обратна разписка за получаване на съобщението от банката и служебен бон, се установява безспорно, че е бил наложен запор върху банковите сметки на молителя на 19.11.2018 г., но те не доказват уведомяването на длъжника за запора. Твърденията в писменото становище на ответника в този смисъл се основават на предположения, поради което следва да се приеме, че и това възражение е неоснователно.
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира действията на първоинстанционния съд по връчване на съобщения и съдебни книжа по делото на Я. И. Л. против И. Т. И. за правилни и съобразени със закона. Въз основа на върнатите в цялост съобщения от адреса на ответника и отбелязвания на връчителя в производството по гр.д. № 1014/2009 г. на РС Гоце Делчев, първоинстанционния съд е приел, че лицето е напуснало адреса, без да поиска вписването на новия си настоящ адрес, с оглед на което следва да се пристъпи към връчване чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящия адрес на ответника, според удостоверение рег. № 1317/27.01.2010 г. на РУ МВР Гоце Делчев. Тези процесуални действия на съда са съобразени изцяло с изискванията на чл.47, ал.1 ГПК (ДВ., бр.59/2007 г.) – на адреса в [населено място], който молителят сам е посочил по частно гр.д. № 892/2009 г., лицето е било търсено на 19.11.09г., 30.11.09г., 07.12.09г. и 10.12.09г., но по данни на неговата майка в молбата й до съда от 16.12.2009 г., „повече от 1-една година не живее на този адрес“, а на известния постоянен и настоящ адрес в [населено място] – на 15.02.10г. и 02.03.10г. и 05.03.10г., т.е. след като е установил редовността на връчването, на ответника е назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Неоснователни са доводите на молителя, че особеният представител е процесуален представител на ответника само в първата инстанция, поради което неправилно са му били връчени съобщения от втората инстанция, с което въззивния съд е допуснал съществено процесуално нарушение и е нарушил правото на защита на ответника. По аргумент от чл.34, ал.4 ГПК, особеният представител има право да извършва процесуални действия от името на лицето, което представлява до завършването на делото във всички инстанции, освен ако е уговорено друго. В тази връзка, твърденията за отказ на особения представител адвокат В. И. да представлява И. Т. И. се опровергават от писмените доказателства по делото – първоинстанционното решение е връчено на 13.12.2010 г., а във въззивното производство ответникът е бил уведомяван на 11.01.11 г. и на 15.02.11 г. чрез особения си представител, който не е възразил. Ето защо, отказът на адвокат В. И. да получи въззивното решение, „тъй като не е била защитник по делото на втора инстанция“, съдът правилно е преценил, че не засяга редовността на връчването съгласно чл.51, ал.3 ГПК.
От Я. И. Л. чрез адвокат И. И. от АК-Благоевград са поискани разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1433/27.02.2019 г., пощенско клеймо от 25.02.2019 г., подадена от И. Т. И. чрез адвокат Е. П. от АК-София, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 240 от 14.07.2011 г. по в.гр.д. № 132/2011 г. на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на Я. И. Л. чрез адвокат И. И. от АК-Благоевград, разноските пред настоящата инстанция в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.