Р Е Ш Е Н И Е
Nо 301
София, 13.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 335/ 2008 година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.218а б.”б” ГПК/ отм./.
А. „М” София обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 187 от 25. 10. 2007 година по гр.въз.д. Nо 304/2007 год. на Варненския апелативен съд, с която е оставено в сила Решение Nо 162 от 16.04.2007 година по т.гр.д. Nо 643/2006 г. на Варненския окръжен съд в уважената част на заявения от MSC- гр. Ж., Ш. иск срещу агенцията на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.. Поддържа се , че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради незачитане на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл.218б б.”в” ГПК /отм./ .
В срока по чл.218г ГПК /отм./ не е постъпило писмено становище от ответниците по касация.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./, съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима.
С обжалваното решение , Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на А. „М” е оставил в сила решението на окръжния съд по уважения иск на търговско дружество „MSC”- Ж. , Ш. , приемайки на базата на самостоятелни фактически и правни изводи, че искът за присъждане на обезщетение за ползването на контейнери за превоз на товари по море, собственост на търговското дружество , от органите на агенция М. , без основание за посочения период от време , е доказан по основание и размери на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
„MSC”- Женева , Ш. е предявил иск срещу „А„М”- България за сумата от 20 419.67 лв. , на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД . В рамките на надлежно регистриран предмета на дейност – превоз на контейнеризирани товари, търговското дружество ищец се легитимира като превозвач и собственик на транспортни контейнери с номера : MSCU 288240: MSCU 9229571; MSCU 8670983 CARU 4935392: CRLU 1231704 и TRLU 1831285. През 2005 година с посочените контейнери са извършени превози до Пристанище В. , при което от страна на органите на митническия конктрол , по причини извън превоза, за нарушения на Закона за митниците /ЗН/ превозените стоки/ дрехи втора употреба/ са отнети в полза на държавата , без да се освободят контейнерите . Като се поддържа , че задържането е станало от ответника, без съгласие на собственика и контейнерите са ползвани като склад, без да се заплаща наем за това ползване, търговското дружество претендира обезщетение в размер на пропуснатата полза.
За да уважи иска на заявеното основания- чл. 59 ЗЗД , решаващият съд е приел, че е налице неправомерно разместване на блага и съобразявайки констатациите на съдебно-икономическата експертиза за размер на сумите ведно с дължимата лихва от 30.06.2006 година, както следва- за контейнери MSCU 288240; MSCU 9229571; MSCU 8670983 CARU 4935392- сумата 4 537.52 лв.; по ф-ра Nо 1227/13.04.2005 година за контейнер CRLU 1231704 – сумите 3 813.87 лв. и по ф-ра Nо 1169/08.04.2005 година сумата 704.09 лв. или общо 4537.50 лв. по ф-ра Nо 8856/27.06.2005 година и за контейнер TRLU 1831285 – сумата 7881.99 лв. по ф-ра Nо 9894/05.12.2005 година т.е. общо за сумата 16 856.01 лв. и лихви общо за сумата 1 905.85 лв.
За да приеме , че задържането на контейнерите е без основание , съдът е базирал изводите си на писмените доказателства по делото и по конкретно на Писмо М 47-77/30.03.2005 год.от Началника на митницата- до Спедиция В. за извозване на стоката до складова база и освобождаване на контейнерите и Писмо Nо М 47-373/15.04.2005 година от Началника на Митница –Варна в отговор до търговското дружество, с което се признава задължението и се сочи датата 17.03.2005 година, като първи ден за изискуемост и разпоредбите на ЗМ- чл. 60 ал.1 ЗМ за надлежните действия на органите при придобиване на стока в полза на държавата и на чл. 829 от ППЗМ , за необходимостта след поставяне на стоките отнети в полза на държавата в режим на митническо складиране т.е.за разтоварването им в митнически склад.
Релевираните доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушено правото на защита в резултат на необсъждане на доводи, липсва на доказателства за наличие на облигационно правоотношение по договора за превоз, липсата на доказателства за забава на кораба при товаро-разтоварните дейности, са неоснователни и не почиват на данните по делото и събрания доказателствен материал.
Правилно и законосъобразно е определен размера на дължимото обезщетение. Експертиза е определила същото като такса демюрейдж, начислявайки складовите разходи за ползване на контейнер като склад като се е позовала на Телефаксно съобщение Nо 833 от 21.11.2005 година , касаещо приложението на „Условия за цени и услуги на Пристанище В. ЕАД”и по конкретно посочената в т.1 цена от 20 евро на ден.
След като представителят на ответника не е оспорил в съдебно заседание приемането на експертизата като доказателство, не е поискал нейното разширяване и не е предложил друг начина на изчисляване на обезщетението или други доказателства в насока на точното изчисляване на дължимата наемна цена , а и в касационната жалба не се сочи друг начин на базата на който би довел до резултат , по благоприятен за страната, релвираният довод , че наемната цена е некоректна , тъй според посочените условия това е цена за ползването на открит/закрит пристанищен стиф – т.е. за ползване на пристанищно съоръжение , а не за складова площ, не може да бъде възприет като основателен на настоящия етап на производството по делото. Процесуално нарушение би било ако тези доводи бяха своевременно релевирани – при обсъждане или приемане на експертизата и решаващият съд не ги е анализирал. След като е нямало спор , то необсъждането им от въззивния съд не може да се вмени като негово порочно процесуално поведение- нарушение на процесуални правила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на второ отделение на ВКС- гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 187 от 25. 10. 2007 година по гр.въз.д. Nо 304/2007 год. на Варненския апелативен съд, с която е оставено в сила Решение Nо 162 от 16.04.2007 година по т.гр.д. Nо 643/ 2006 г. на Варненския окръжен съд в уважената част на заявения от „MSC”- гр. Ж., Ш. иск срещу А. „М”, на основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: