– 7 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. София 20.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 19.10.2016 (деветнадесети октомври осемнадесети май две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2615 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 52/31.03.2016 година, подадена от „Т.-м.ц.” [населено място] и касационна жалба с вх. № 56/15.04.2016 година, подадена от Я. В. Г., срещу решение № 35/11.03.2016 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 21/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кърджали е отменил частично решение № 115/06.01.2016 година на Районен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 1415/2015 година и е уважил предявените от Я. В. Г. срещу „Т.-м. ц.” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и частично този по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Наред с това е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер и за частта от периода, за който не е било постановена отмяна на решението на Районен съд Кърджали.
С касационната си жалба „.Т-м. ц.” [населено място] обжалва решението на Окръжен съд Кърджали в частта му, с която са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Изложени са доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Т.-м. ц.” [населено място] твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба Я. В. Г. е подал отговор на същата с вх. № 1853/09.05.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като оспорваното решение се потвърди в атакуваното с нея част.
С касационната си жалба Я. В. Г. обжалва решението на Окръжен съд Кърджали в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Т.-м. ц.” [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Изложени са доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен за пълния период и размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Я. В. Г. твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по тази касационна жалба „Т.-м. ц.” [населено място] не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
„Т.-м. ц.” [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 16.03.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 52/31.03.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Я. В. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.03.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 56/15.04.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да уважи предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и частично този по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че Я. В. Г. се ползва със защитата по чл. 333, ал. 4 от КТ, която е нарушена от страна на работодателя „Т.-м. ц.” [населено място]. Въззивният съд е приел за установено, че трудовото правоотношение на Г. е било прекратено, считано от 23.09.2015 година, на основание чл. 328, ал. 1, т.2, пр. 2 от КТ, със заповед № 149/18.09.2015 година на Директора на „Т.-м. ц.” [населено място]. Заповедта е била връчена на касатора на 18.09.2015 година. Към тази дата Я. В. Г. е бил член на управителния съвет на Съюзната организация към Съюза на артистите в България при „Т.-м. ц.” [населено място]. Съдът е установил, че съгласно чл. 6.4 от сключения на 12.11.2014 година анекс към колективния трудов договор № 637/29.11.2013 година, сключен между „Т.-м. ц.” [населено място] от една страна и Съюзната организация към Съюза на артистите в България при „Т.-м. ц.” от друга страна е предвидено, че при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа работодателят може да уволни работник или служител-синдикален деец при съгласуване с ръководството на Съюзната организация. Този колективен трудов договор е бил действащ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Г.. Наред с това към този момент е действал и сключения на 03.12.2014 година браншов колективен трудов договор за уреждане на трудовите, социалните и осигурителните отношения на работниците и служителите в бранш „Театър”, страна, по който е бил и Съюза на артистите в България. В чл. 21, ал. 5 от същия е било предвидено, че при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа работодателят може да уволни работник или служител-синдикален деец след предварително съгласие на синдикалната (съюзната) организация, съгласно чл. 333, ал. 4 от КТ. Съпоставяйки двете клаузи съставът на Окръжен съд Кърджали е достигнал до извода, че съгласно чл. 50, ал. 2 от КТ, приложение по отношение на Я. В. Г. трябва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от браншовия колективен трудов договор, която е по-благоприятна за него от тази по чл. 6.4 от действащия на ниво предприятие колективен трудов договор. Това налагало преди прекратяването на трудовото правоотношение на касатора работодателят да изиска предварително съгласие от Съюзната организация към Съюза на артистите в България при „Т.-м. ц.”, което не е било направено, поради което е налице нарушение на установената в чл. 333, ал. 4 от КТ предварителна закрила, което прави уволнението незаконно. В тази връзка съдът се е позовал и на това, че съгласно чл. 5 от браншовия колективен трудов договор уговорените в него условия се считат задължителна минимална база при сключване на колективни трудови договори във всички театри и се прилагат независимо дали има подписан колективен трудов договор или не, като в колективните трудови договори може да се включват и по-добри условия., а също така и на това че съгласно чл. 6 от браншовия договор той е приложим спрямо всички работници и служители, членове на участващите при договарянето синдикални организации, член на една от които е бил Я. В. Г.. Въззивният съд не е възприел доводите на работодателя за това, че понятието „синдикален деец”, посочена в браншовия колективен трудов договор като субект на законовата защита по чл. 333, ал. 4 от КТ, следвало да се приеме като припокриваща се с понятието „член на синдикално ръководство” по смисъла на §1, т. 6 от ДРКТ. В тази връзка съдът се е позовал на ТР № 4/17.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГК на ВКС, с което е прието, че разпоредбите на КТ относно уволнението на работниците и служителите, включително разпоредбите относно закрилата при уволнение, имат императивен характер, като единствено изключение от този принцип е именно закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ. С тази разпоредба била разширена синдикалната закрила при уволнение, предвидена за членовете на синдикалното ръководство с разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ. Т.е. законодателно била уредена възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят и допълнителна закрила, извън законовата за синдикалните ръководители, а именно такава и при уволнение на работници и служители, членове на синдикална организация, страна по колективния трудов договор. Не е възприето и възражението на „Т.-м. ц.” [населено място] за нелегитимността на Съюзната организация към Съюза на артистите в България при „Т.-м. ц.”, като е посочено, че в това производство легитимността на синдикалната организация не подлежи на съдебен контрол. За изчерпателност на изложението си съставът на Окръжен съд Кърджали е посочил, че изхождайки от съдържанието на исковата молба намира направеното от защитата на Я. В. Г. в откритото съдебно заседание, пояснение и допълнение на исковата молба за такова, намиращо своето правно основание в разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК. Посочването на цифровия юридически израз на заявеното правно основание, определено следвало да бъде прието за процесуално допустимо допълване и уточняване, още повече че то съставлявало правна възможност, а не било задължение на страната. Въз основа на тези мотиви въззивният съд е постановил и решението си, с което е уважил предявените от Я. В. Г. срещу „Т.-м. ц.” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ само за периода от 23.09.2015 година до 23.12.2015 година, на която дата е било проведено откритото съдебно заседание и са проведени устните състезания пред първата инстанция, а за останалата част от шестмесечния период е потвърдил отхвърлителното решение на Районен съд Кърджали, като е приел че за този период не са ангажирани доказателства, че Я. В. Г. е останал без работа вследствие на незаконното уволнение.
Във връзка с тези изводи на въззивният съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът „Т.-м. ц.” [населено място] е формулирал правните въпроси за това има ли Я. В. Г. качеството на „синдикален деец” по смисъла на браншовия колективен договор от 03.12.2014 година и с оглед на това дали се ползва от установената с чл. 333, ал. 4 от КТ предварителна закрила при уволнение; при наличието на подписан колективен трудов договор на ниво предприятие и такъв подписан на браншово ниво разпоредбите на кой от двата договора намират приложение; следва ли съдът да се произнася по легитимността на съюзната организация в предприятието, ако страна по спора е оспорила легитимността й; посочването в открито съдебно заседание на ново основание за закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ може ли да се приеме за допълнение и пояснение на исковата молба или следва да се счита преклудирано, след като в исковата молба е посочена като основание за закрила само разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ. Твърди се, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което се иска допускането на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Отговорът на първия от така поставените въпроси предполага касационният съд да извърши тълкуване на браншовия колективен трудов договор от 03.12.2014 година относно съдържащото се в него понятие „синдикален деец”, като впоследствие отнесе това тълкуване към заеманата от Я. В. Г. длъжност в синдикалната организация и оттам да направи извод за приложимостта или не на установената в чл. 333, ал. 4 от КТ предварителна закрила при уволнение. По този начин обаче ще се извърши проверка на правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, а оттам и на правилността на постановеното от него решение. Затова този въпрос не представлява правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК в смисъла посочен в т. 1 от ТР № 1/19.12.2010 година, постановено по тълк. д. №1/2009 година на ОСГТК на ВКС и въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кърджали. По отношение на третия от формулираните от „Т.-м. ц.” [населено място] въпроси е налице задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, намерила израз в решение № 48/29.01.2010 година, постановено по гр. д. № 5061/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., на което се е позовал и съставът на Окръжен съд Кърджали като е съобразил изводите си с него. Наличието на такава практика изключва допускането на касационно обжалване на решението по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК доколкото в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Т.-м. ц.” [населено място] не е обосновал твърдения, че същата трябва да бъде осъвременена или се налага създаването на нова съдебна практика. Обосновката на четвъртия въпрос е свързана с това, че в исковата си молба Я. В. Г. е посочил, че е нарушено правото му на предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, а в проведеното на 23.12.2015 година открито съдебно заседание пред Районен съд Кърджали по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК е уточнил, че работодателят не е спазил предвидената в чл. 333, ал. 4 от КТ закрила и е посочил разпоредба на колективния трудов договор, в която според него тази закрила е установена. Съгласно трайно установената съдебна практика ищецът е длъжен да посочи само фактите, въз основа на които претендира защита, но не е длъжен да посочва правната квалификация на същите. Затова ако в хода на съдебното производство страната измени първоначално посочената от него правна квалификация на твърдението си не е налице изменение на иска или предявяване на нов иск. Изменение на иска ще е налице, когато при спазване на изискванията на чл. 214 от ГПК ищецът въведе нови фактически твърдения, на които основава претенцията си и които водят до друго основание на иска различно от първоначално заявеното. Предявяването на нов иск ще е налице в случаите, когато новите обстоятелства биха наложили и формулиране на нов петитум, който не е бил включен в първоначалния такъв. Затова разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК дава възможност на ищеца да поясни исковата си молба или да я допълни с нови факти, при условие че не се излиза извън рамките на първоначалното основание на иска. Това е било съобразено от състава на Окръжен съд Кърджали, като е прието, че фактите, въз основа на които се основават твърденията на Я. В. Г. за неспазена предварителна закрила при уволнение са изложени в обсотятелствената част на исковата молба и не са променяни с изявлението му в откритото съдебно заседание, в което само е посочено, че закрилата е такава по чл. 333, ал. 4 от КТ, а не по чл. 333, ал. 3 от КТ. Предвид на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и по четвъртия формулиран от „Т.-м. ц.” [населено място] въпрос. Вторият от поставените от „Т.-м. ц.” [населено място] въпроси също не може да обуслови допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване. Въпросът за конкуренцията между уговорените в колективния трудов договор на ниво предприятие и този сключен на отраслово или браншово равнище условия е разрешен с изричната разпоредба на чл. 50, ал. 2 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване. Същевременно сключеният на отраслово или браншово равнище колективен трудов договор обвързва валидно всички работодатели, които са членове на представителните организации на работодателите, подписали договора, а също така и всички членове на подписалите го синдикални организации. В този смисъл е и решение № 508/18.06.2010 година, постановено по гр. д. № 4594/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Разпоредбата на чл. 51б, ал. 4 от КТ урежда разпростирането на условията на колективния трудов договор извън посочените лица, т. е. тези които не са членове на съответните работодателски или синдикални организации страни по договора. В хода на съдебното производство „Т.-м. ц.” [населено място] не е сочил доводи, че не е обвързан от сключения на 03.12.2014 година браншови колективен договор и той може да разпростре действието си по отношение на него само при наличието на хипотезата на чл. 51б, ал. 4 от КТ. Затова въпросът не е обсъждан от състава на Окръжен съд Кърджали и не е обусловил решението му.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от „Т.-м. ц.” [населено място] касационна жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Я. В. Г. е поставил правните въпроси за това представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отдели спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е доказателствената тежест за установяване на тези факти; какво трябва да бъде съдържанието на доклада по чл. 146 от ГПК и какви са последиците от недаването на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства; длъжен ли е въззивният съд да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушението на чл. 146 от ГПК да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. Сочи, че по отношение на тези въпроси е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК хипотеза за допускане на касационно обжалване, тъй като те са разрешени от състава на Окръжен съд Кърджали в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 700/06.12.2010 година, постановено по гр. д. № 304/2010 година и решение № 63/05.04.2013 година, постановено по гр. д. № 304/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорът на третият от поставените въпроси е даден с т. 2 от приетото след цитираните две съдебни решения ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Съгласно дадените с нея указания въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В конкретния случай не се е споряло по отношение на дадената от първата инстанция правна квалификация на предявените искове, нито пък страните са направили обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при извършването на доклада по делото. С оглед на това въззивният съд не е имал задължението да извършва проверка на законосъобразността на действията на първата инстанция по чл. 146 от ГПК и да предприема служебно действия по отстраняването на евентуално констатирани от него незаконосъобразности. Предвид на това като не е извършил служебна проверка на правилността на действията на първоинстанционния съд при извършване на доклада по делото въввизният съд не е действал в противоречие с установената съдебна практика. Тъй като не е бил длъжен да извърши проверка на дейността на първоинстанционния съд по извършване на доклада по чл. 146 от ГПК въззивният съд не се е произнасял по първите два от поставените от Я. В. Г. правни въпроси. Същите не са били поставяни пред него и по повод на представяне на нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Затова те не са обсъждани от състава на Окръжен съд Кърджали и не са обусловили решението му.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от „Я. В. Г. касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35/11.03.2016 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 21/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.