Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
София, 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1040 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. Д. против решение № 285 от 04.01.2008г., постановено по гр.д. № 275/2007г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 174 от 21.05.2007г., постановено по гр.д. № 402/2000г. на РС – Севлиево и вместо това е прогласено като обезсилено по право на основание чл. 288, ал.7 от ГПК/отм/ решение № 381/06.12.2002г. по гр.д. № 407/2002г. на Габровски окръжен съд в частта, с която делбеният апартамент № 8, находящ се в гр. Г., на ул. “. № 2, вх.”а”, етаж трети етаж е възложен на основание чл. 288, ал.3 от ГПК на М. С. Д. и тя е осъдена да заплати за уравнение дела на Р. И. С. – 3 066,67 лв., на С. Д. С. – 10 733,33 лв. и на М. Н. М. – 1 533,33 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила. Със същото решение съсобствения недлижим имот е изнесен на публична продан.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът не е отчел извършеното прихващане на по-голямата част от главницата и това, че съгласно нормата на чл. 76 от ЗЗД се погасява най-обременителното задължение, ако не е уточнено друго. Касаторката счита, че при не погасяване само на част от законната лихва не се обезсилва решението, защото законодателя не е посочил не плащането на законната лихва като основание за обезсилване.
Ответницата по касация Р. И. С. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Габровски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е обезсилено по право на основание чл. 288, ал.7 от ГПК решение № 381/06.12.2002г. по гр.д. № 407/2002г. на Габровски окръжен съд, влязло в сила на 28.01.2003г. в частта, с която делбеният апартамент № 8, находящ се в гр. Г., на ул. “. № 2, вх.”а”, етаж трети етаж е възложен на основание чл. 288, ал.3 от ГПК на М. С. Д. и тя е осъдена да заплати за уравнение дела на Р. И. С. – 3 066,67 лв., на С. Д. С. – 10 733,33 лв. и на М. Н. М. – 1 533,33 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила. Този извод е мотивиран с това, че с нот. покана от 10.05.2003г. – в шестмесечния срок М. Д. е направила изявление за прихващане на дължимата от нея сума за уравнение със сумата 694 лв., която и дължи Р. С. в производството по уреждане на сметките и е превела с пощенски записи от 09.05.2003г. сумата 2 940 лв. Ищцата по чл. 288, ал.7 от ГПК /отм/ е твърдяла не изплащане на дължимата законна лихва. С молба от 07.02.2005г. М. Д. е поискала компенсация на дължимата законна лихва върху присъдените й суми от 694 лв.и 117,20 лв. с дължимите лихви, върху главницата от 3066,67лв., заедно с дължимите разноски по изп.д. № 2/2005г. Тази молба е представена по изп.д. № 2/2005г.
Въззивният съд е приел, че при новата редакция на чл. 288, ал.7 от ГПК/отм/ /ДВ бр. 64/1999г./, при която е постановено обезсиленото възлагателно решение и не плащането на законната лихва е основание за обезсилване, което настъпва по силата на закона.
Като теоретична постановка, този извод е правилен.. С изменението на чл. 288, ал.7 от ГПК /ДВ бр. 64/1999г./ изплащането на дължимото уравнение “заедно със законната лихва” е условие съделителя, на който е възложен имота по чл. 288, ал. 2 или 3 от ГПК /отм/ да стане негов собственик. С разясненията на т.10 ТР 1/2004 ОСГК ВКС е прието, че ако паричното задължение за уравнение на дела и законната лихва върху него не се погаси в срока по ал. 6, длъжникът изпада в забава. Точното изпълнение означава погасяване на паричното задължение – главница и лихва, чрез предвидените в ЗЗД способи. Независимо кой от тях се използва, погасителния ефект следва да настъпи в шестмесечния законово определен срок по чл. 288, ал.6 от ГПК.
. Страните не спорят, че е изплатена главницата. Съдът е приел, че ответницата не е доказала при нейна доказателствена тежест, че е изплатена и законната лихва, а и молбата за прихващане на дължимите законни лиихви върху насрещните вземания била подадена след изтичане на законово установения шест месечен срок от влизане в сила на възлагателното решение. Този извод противоречи на материалния закон и е необоснован. Съгласно чл. 104, ал.2 от ЗЗД двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Това означава, че вземането за уравнение е погасено до размер 694 лв. от момента когато е станало възможно прихващането, а не от момента на изявлението за прихващане.и, че не се дължат лихви от момента на погасяването на двете насрещни вземания, т.е. от деня, в който възлагателното решение е влязло в сила.. Относно задължението за лихва съдът не е съобразил, че с молбата от 07.02.2005г., М. Д. , на която е бил възложен имота е направила изявление за прихващане на дължимата от нея закона лихва върху сумата за уравнение, присъдена на ищцата Р със законната лихва върху главницата от 695 лв. по решение № 185/11.05.2002г. и законната лихва върху сумата 117,20 лв. по решение № 25/12.02.2001г. по гр.д. № 585/2003г. Последните две суми са дължими от Р. С. на М. Д. на основание чл. 286 от ГПК /отм/, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението, с което са присъдени. Решението, с което е присъдена сумата 694 лв. влиза в сила на 25.06.2002г. и от този момент се дължи законната лихва върху нея. Сумата 117,20 лв. е присъдена със същото решение, но в тази част то влиза в сила на 08.02.2003г., когато влиза в сила и решението по възлагане. Изявлението за прихващане на дължимите законни лихви върху насрещните вземания е заявено след изтичане на шестмесечния срок, но погасителния ефект за дължимите закони лихви настъпва от момента, когато прихващането е било възможно, т.е. от момента на влизане в сила на решение № 25 по гр.д. № 591/2000г. – 08.02.2003г. Съдът не е изложил мотиви от кой момент счита вземането за главницата за погасено, като в нарушение на чл. 104, ал.2 от ГПК е приел, че тази молба е без значение, защото е подадена след изтичане на шест месечния срок. Погасяването на главницата, или на част от нея има значение за размера на лихвата върху неплатената част от главница. Законните лихви върху насрещните вземания е дължима от различен момент върху различна главница и за изясняване размера им и преценка в какъв размер са прихванати и погасени насрещните задължения за законна лихва е било необходимо назначаване на ССЕ, предвид необходимостта от специални знания
Относно приложението на нормата на чл. 76 от ЗЗД следва да се има предвид, че съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД при няколко еднородни задължения, ако вземаното не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви, кое от тях погасява, а ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. В случая при изявлението за прихващане и при изплащането на сумите, ответницата е заявила, че погасява главницата, но дори и да не беше заявила това, най-обременителното за нея е задължението по чл. 288, ал. 6 ГПК, неизпълнението на което води до възникване на потестативното право по чл. 288, ал. 7 ГПК, т. е. да се иска обезсилване на решението за възлагане. Затова е приложима нормата на чл. 76, ал.1, а не ал.2 от ЗЗД. Това има значение за определяне размера на дължимата лихва с оглед момента на погасяване на главницата и преценка дали и законната лихва е прихваната.
По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно на наведените в жалбата основания по чл. 218б, ал.1 б.”в” от ГПК /отм/, което налага касирането му. Необходимостта от събиране на допълнителни доказателства – ССЕ за изясняване размера на законната лихва върху прихванатите главници налага връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 285 от 04.01.2008г., постановено по гр.д. № 275/2007г. на Габровски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: