4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.301
София, 23.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1015/2010 г.
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 474 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 1246/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 77 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 4002/2003 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.394 (отм.) ТЗ за сумата 51 500 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът поддържа всички визирани в чл.280, ал.1 ГПК основания за достъп на въззивното решение до касация по въпроса при застраховане на чужда вещ кое е легитимираното лице да получи обезщетението – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка. Отговор на поставените въпроси според касатора не се извлича и от действащата редакция та чл.201 КЗ, а неяснотата по приложението на чл.395 (отм.) ТЗ не била преодоляна от съдебната практика, тъй като с постановените от ВКС решения – Решение № 6127 от 21.10.2004 г. по т.д.№ 3/2004 г., І т.о. и Решение от 11.07.2007 г. по т.д.№ 24/2007 г., І т.о. поради съвместното използване на словосъчетанието „собственикът или ползвателят на вещта могат да се ползват от договора” се създавало допълнително двусмислие – кой от тях всъщност има право да получи обезщетението. Поддържа се, че с произнасянето по поставените въпроси ВКС ще спомогне за изясняване на точния смисъл на разпоредбата на чл.395 (отм.) ТЗ и правилното й приложение. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирано с разрешаването от въззивния съд на въпроса за правото на собственика на застрахованото имущество да претендира застрахователно обезщетение по сключен при условията на чл.395 (отм.) ТЗ застрахователен договор в противоречие с Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 667/2009 г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и в противоречие с Решение № 6127 от 21.10.2004 г. по т.д.№ 3/2004 г., І т.о. и Решение от 11.07.2007 г. по т.д.№ 24/2007 г., І т.о. – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответната страна ЗД [фирма] не е взела становище по по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените с касационната жалба отменителни основания..
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, сключен от наемателката на отдадения й от него собствен имот, въззивният съд е посочил, че ищецът не твърди да е страна по застрахователния договор, нито че същият е сключен в негова полза, а й последният не отговарял на изискванията на чл.381, ал.3 (отм.) ТЗ. Твърденията му, че договорът е сключен при условията на чл.395 (отм.) ТЗ са счетени за неоснователни, като са развити съображения, че хипотетично застрахователният договор можел да бъде сключен при пряко представителство, при което представителят действа от името и за сметка на представлявания, какъвто обаче не бил разглеждания случай. И в двата наемни договора липсвала клауза, вменяваща в задължение на наемателя да застрахова имота като пълномощник на наемодателя. По делото липсвали данни, че договорът е сключен и при условията на косвено представителство, доколкото застрахователната премия следва да е за сметка на лицето, което придобива правата по договора, а доказателства за плащането им от страна на ищеца не били ангажирани по делото. С влязло в сила решение по частичния иск на наемателя срещу застрахователя било прието, че при имущественото застраховане договорът може да се сключва както от собственика на застрахованата вещ, така и от лице, което има облигационно право върху вещта. Посочено е, че така възприетото становище било в съответствие с практиката на ВКС – Решения по т.д.№ 3/2004 г. и по т.д.№ 24/2007 г., според които едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ и както собственикът, така и ползвателят могат да претендират застрахователното обезщетение. В разглежданият случай наемателят бил упражнил правото си да претендира обезщетение по сключения от негово име и за негова сметка застрахователен договор, което изключвало правото на собственика да претендира същото обезщетение от застрахователя.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставените от касатора материалноправни въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им действително е обусловило крайното решение на спора. Същевременно цитираните в изложението му Решения по т.д.№ 3/2004 г. и по т.д.№ 24/2007 г. не съдържат категоричен отговор по тях, а с Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 667/2009 г., І т.о. въпросът, по който е допуснато касационно обжалване е за възможността третото лице, имащо качеството на ответник по иска с правно основание по чл. 402 (отм.) ТЗ да противопостави на застрахователя възраженията си за невалидност на застрахователното правоотношение със застрахования.
Изложеното позволява да се приеме, че поставените въпроси не е постановена задължителна за съдилищата практика на ВКС и с оглед на съществуващата неяснота по тълкуването на нормата на чл. 395 (отм.) ТЗ касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 1246/2009 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 030 /хиляда и тридесет/ лева и в същия срок да представи по делото платежния документ. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: