О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№301
Гр. С., 29.06. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 99 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 108692 от 19.08.2016 г., подадена от Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. чрез адвокат С. Д. – М. против въззивно решение № 5705 от 06.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав.
Ответницата по касация В. Г. П. е подала отговор на касационната жалба чрез адвокат Б. П., като възразява срещу наличието на основание за допускане на обжалването, евентуално – срещу основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ответницата по иска и по касация – [фирма] не е подало писмен отговор.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № І-32-208 от 26.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 9368/2013 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 15.04.2015 г.), с което В. Г. П. е осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. владението на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 15 с полезна площ от 3,37 кв.м. и 4,199% ид.ч. от общите части на вх. Е и правото на строеж върху мястото – държавна земя и вместо това е отхвърлен предявения от Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. срещу В. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на описания имот.
Въззивният съд е приел за установено, че ищците (сега – касатори) са били собственици на процесния имот на основание договор за покупко-продажба от 31.10.1990 г. и наследяване по закон от С. Н. К.. На основание определения от 27.07.2006 г. по ч.гр.д.№ 471/2006 г. на РС – Костинброд е издаден изпълинтелен лист по реда на чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ в полза на [фирма] срещу длъжниците [фирма], ищците (касатори), техния наследодател С. Н. К., [фирма] и [фирма] – за общата сума от 3 000 000 лв. по запис на заповед от 06.03.2006 г. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 20067900400570 по описа на ЧСИ Р. М.. В рамките на изпълнителното производство процесният имот, собственост на ищците, е изнесен на публична продан и с влязло в сила на 27.07.2007 г. постановление за възлагане от 10.07.2007 г. е възложен на третото лице – помагач на ответницата – [фирма]. Данните по делото сочат, че е налице идентичност между [фирма] и [фирма]. Впоследствие, с договор за покупко-продажба от 07.03.2008 г. (НА № 73), имотът е прехвърлен от [фирма] на ответницата В. Г. П.. С окончателно определение № 116 от 03.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 343/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд определенията на РС – Костинброд по ч.гр.д.№ 471/2006 г. за издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма] са отменени и вместо тях е постановено друго, с което са отхвърлени молбите на [фирма] за издаване на изпълнителен лист за сума в общ размер на 3 000 000 лв. срещу изброените по-горе длъжници – поради непредставяне на оригинала на ценната книга. Издаденият въз основа на тези определения изпълнителен лист в полза на [фирма] е обезсилен. От правна страна СГС не е споделил извода на СРС, че правната последица от отмяната на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист и обезсилването на самия изпълнителен лист, е отпадане с обратна сила на всички извършени по изпълнително дело действия и като последица от това – купувачът по публичната продан престава да бъде действителен собственик на продадената вещ. Въззивният съд е приел, че отмяната с влязъл в сила съдебен акт на акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист и обезсилването на този изпълнителен лист има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство (на основание чл. 330, ал. 1, б. „в“ и б. „г“ ГПК /отм./, съответно- чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 от действащия ГПК). Прекратяването става по силата на закона от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, без да е необходим изричен акт /постановление/ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство (такъв акт би имал само констативно действие). Придобитите права, обаче, от третите лица в рамките на реализирания изпълнителен процес – до момента на прекратяването му, включително и тези – на третото лице – купувач от публичната продан, не се засягат и не отпадат в резултат на прекратяването на изпълнителното производство и запазват своето правно действие съгласно изричната разпоредба на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега – чл. 433, ал. 3 ГПК). По тези съображения е прието, че третото лице – помагач на ответницата е придобило валидно собствеността върху процесния имот, на основание влязлото в сила постановление за възлагане преди прекратяване на изпълнителното производство. Съответно – договорът за покупко-продажба, с който третото лице-помагач е прехвърлило имота на ответницата е породил вещно-правно транслативно действие и ответницата се легитимира като титуляр на правото на собственост. Поради липсата на активна материално-правна легитимация за ищците да получат търсената съдебна защита, предявеният ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по въпросите, цитирани по-долу:
(1) „Трето лице по смисъла на чл. 433, ал. 3 ГПК ли е взискателят (в конкретния случай и явяващ се трето лице помагач и праводател на ответника по касационната жалба), комуто е възложен недвижим имот на длъжника, и неговите права бранят ли се от посочената разпоредба ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Р № 123 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 4298/2014 г. на ВКС, ІV г.о. ; както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с Р № 195 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 302/2013 г. на ОС – Шумен, Р от 24.03.2011 г. по т.д.№ 169/2010 г. на ОС – Добрич, потвърдено с Р № 180 от 21.07.2011 г. по в.т..д.№ 307/2011 г. на АС – Варна и Р № 18684 от 28.11.2014 г. по гр.д.№ 14915/2013 г. на СГС.
(2) „Запазват ли се правата на взискателя, комуто е възложен недвижим имот на длъжника, при прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист ? Отпадат ли с обратна сила извършените по изпълнителното дело действия, включително и възлагането на имот на длъжника на взискателя, при отмяна на акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист и обезсилване на самия изпълнителен лист ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Р № 19 от 10.08.2015 г. по гр.д.№ 1812/2014 г. на ВКС, ІV г.о. , Р № 123 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 4298/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК; както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с Р № 195 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 302/2013 г. на ОС – Шумен, Р от 24.03.2011 г. по т.д.№ 169/2010 г. на ОС – Добрич, потвърдено с Р № 180 от 21.07.2011 г. по в.т..д.№ 307/2011 г. на АС – Варна, Р № 148 от 24.06.2014 г. по гр.д.№ 2123/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. (постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК), Р № 18684 от 28.11.2014 г. по гр.д.№ 14915/2013 г. на СГС и Р № Т-217 от 28.04.2010 г. по т.д.№ 69/2010 г. на САС, ТО, VІ състав.
Поддържа се още наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение и на двата въпроса.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос „Представлява ли трето лице по смисъла на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега – чл. 433, ал. 3 ГПК) взискател, на когото е възложен недвижим имот на длъжника и съответно – запазват ли се по силата на посочената разпоредба правата на такъв взискател, в хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист ?”. Питането има обуславящо значение за изхода на спора. С Р № 123 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 4298/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес, а винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан, като той няма качеството трето лице по отношение на изпълнителното производство. Видно е наличието на противоречие между формираните от въззивната инстанция изводи и произнасянето, съдържащо се в Р № 123 от 31.03.2015 г., поради което са налице предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид констатираната задължителна практика по поставения въпрос (която се споделя от настоящия състав) и с оглед разясненията по т. 3 и т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, не са налице предпоставки за допускане на обжалването в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 168,10 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5705 от 06.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2017 година , за която дата страните (включително третото лице – помагач на ответницата по иска и по касация – [фирма]) да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. чрез процесуалния им представител адвокат С. Д. – М. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 168,10 (сто шестдесет и осем лева и 10 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: