О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София,10.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.04.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 187 /2017 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. П. К., Д. Г. К. и Р. Г. К., чрез адв.П.К.- САК, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1208/14.06.2016 г., по в.гр.д.№ 1480/ 2016 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 03.08.2015 г., по гр.д.№ 5 131/2013 г. за отхвърляне на предявената от касаторите при условията на активно субективно съединяване, искова претенция по чл.288, ал., т.2, б.”а” КЗ/ отм./ срещу Гаранционен фонд [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки един от ищците, в резултат на смъртта на общия им наследодател – б.ж. на [населено място], С. област – Г. Д. К., настъпила от пътно-транспортно произшествие на 16.10.2013 г. на първокласен път № І 61 между [населено място] и [населено място] по вина на водач на моторно превозно средство без валидна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите към датата на непозволеното увреждане, за разликата над присъдените суми до пълния заявен размер.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите обосновават касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право : 1. „Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия”; 2.” Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск на увредения?”; 3. „Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент” на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното”?”; 4.” Отчитането на несъществените обстоятелства и игнориране на съществените такива, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост? Представлява ли съществен критерий „воденият от семейството стандарт на живот” и какво е значението му за размера на обезщетението?”и 5. ”Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната съдебна практика са цитирани ППВС № 4/68 г. и постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 12/26.03.2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о. ; № 83/06.07.2009 г., по т.д.№ 795/2008 г. на ІІ т.о.; № 23/25.03.2014 г., по т.д.№ 1154/2013 г. на ІІ т.о.; № 157/ 28.10.2014 г., по т.д.№3040/2014 г. на ІІ т.о. и № 94 от 24.10.2012 г., по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. При условията на евентуалност изразява несъгласие и с поддържаните касационни основания.
Третото лице, помагач в процеса не заявява становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани предпоставките на закона за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд в заявената с исковата молба хипотеза на чл.288,ал., т.2, б.”а” КЗ/отм./, като основният спор във въззивното производство е относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалите при процесното ПТП –за първите две ищци – в резултат на личните им травматични увреждания и от смъртта на общия им наследодател – б.ж. на с. С., С. област – Г. Д. К.,а за третата – от загубата на баща и Г. Д. К. . Въз основа на извършения самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитаните свидетели, които е кредитирала изцяло и заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза,въззивната инстанция е счела, че с оглед младата възраст на ищцата В. П., останала сама да се грижи за двете родени деца от брака и с починалия на 40 г. неин съпруг Г.К. – първото малолетно, а второто непълнолетно и предвид съществувалите до смъртта му отношения на обич, хармония и близост помежду им, справедливо обезщетение за понесените от нея, в резултат на тази загуба морални вреди,вкл. нанесената и психическа травма, справедливото обезщетение е в размер на 160 000 лева. Поради това решаващият състав на Софийски апелативен съд е отменил частично обжалваното първоинстанционно решение за разликата до тази сума, потвърждавайки го в останалата му отхвърлителна част до пълния претендиран размер от 200 000 лева. Със същото решение е изменил и първоначално присъдения на П. размер на обезщетението за неимуществени вреди, понесени в резултат на лично причинените и от същото пътно- транспортно произшествие множество травматични увреждания. Решението на първоинстанционния съд е изменено от въззивната инстанция и в частта за следващото се на ищцата Д. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди от личните и телесни увреждания от процесното пътно- транспортно произшествие, като в останалата му обжалвана от ищците част – за присъденото на Р. К. и на Д. К. обезщетение за понесените от тях болки и страдания от смъртта на общия им наследодател Г.К.- техен баща, в размер на по 150 000 лв. съдебния акт на първостепенния съд е потвърден. Съображенията на Софийски апелативен съд са, че в така определения им размер от по 150 000 лв. тези обезщетения съответстват на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД , на практиката на съда за подобни случаи за процесния период, според броя на наследниците, оставащи в рамките на едно семейство и водения от същите стандарт на живот.
Решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт, изложени във вр. с присъденото на всеки един от ищците обезщетение за съответно понесените от него неимуществени вреди, в резултат на смъртта на общия им наследодател позволяват да се приеме, че поставения от касаторите въпрос № 1, в чието съдържание се включва и въпрос № 5 от изложението, както и въпрос № 2 са релевантни за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обосновават общата главна предпоставка за достъп до касация.
Първият от тях – за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди в хипотезата на предявен от пострадалия пряк иск е предмет на произнасяне със служебно известното на настоящия съдебен състав и изцяло споделящо се от него решение по чл.290 ГПК на І т.о. № 95 /2012г. по т.д.№ 916 / 2011г. на І т.о. на ВКС. Обстоятелството, че възприетото разрешение на същия в обжалваното въззивно решение сочи на несъответствие с така формираната задължителна практика, обосновава правен извод, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато и по въпрос № 2, относим към релевантните критерии за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, за да се извърши проверка за съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на същия със задължителните постановки в ППВС № 4/68 г.и част от цитираната от касаторите задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Ищците са освободени от внасяне на държавна такса, поради което делото следва да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1208/14.06.2016 г., по в.гр.д.№ 1480/2016 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 03.08.2015 г., по гр.д.№ 5 131/2013 г. за отхвърляне на предявените от В. П. К., Д. Г. К. и Р. Г. К. активно субективно съединени искове срещу Гаранционен фонд [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата, както следва: над сумата 160 000 лв. до пълния заявен размер от 200 000 лв. за В. П. К. и над сумите от по 150 000 лева до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. за Д. Г. К. и за Р. Г. К..
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: