Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. София, 12.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като разгледа докладваното от съдията Керелска гр.д.№ 183/2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.218а, б.”а” от ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК / обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
С решение от 12.05. 2006 год., постановено по гр. д. № 4547/2003 год. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, 45 –ти състав , постановено на 18.06.2003 год. по гр.д. №17404/2002 год. и вместо него е постановено ново решение, с което по иска с пр. осн. чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от В. В. А., В. И. П., П. И. А., и Д. И. Р. против В. Г. Д. , Х. Л. Г. , М. Х. Г., Д. Х. Г., Г. Д. Г., Е. Р. Н., Й. Р. Г., Д. Н. Г., Н. Т. Г. и Р. Т. Г. , че имотите по местности, както следва : 1. в м. „П” от 3 873 дка при съседи: Недко Ц. С. , С. А. А. , С. Д. С. , полски път и обществен терен, 2. в м.”А” от 2 718 дка при съседи: Никола Ц. А. , полски път, П. Х. Б. , Б. А. И. и П. Л. С. , 3. в м. „П” от 2 741 дка , при съседи: Илия И. К. , н-ци на Й. Ив. П. , С. С. , община , топлопровод, 4. в м. „Г” от 3 624 дка, при съседи : В. М. Ц. , Б. М. Ц. , М. П. Д. , полски път, С. Д. С. и полски път, ,5. в м. „О” от 2 968 дка, при съседи: Спас Ц. Б. , Г. Х. Б. , С. Г. Т. , 6. в м. „С” от 1 995 дка, при съседи: Стоян димитров С. , полски път, Я. Д. М. , С. П. Д. и Д. П. С. , 7. в м. „К” от 7 681 дка, при съседи: Любен Д. С. , община, полски път, Лефтера М. С. , към момента на на образуване на ТКЗС са били собственост на всички наследници на Г. Д. С. , бивш жител на гр. С., к.в. Горубляне, починал на 10.03.1925 год.
Ответниците по иска са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 630 лв.
Недоволни от това решение са останали ответниците Х. Л. Г. и Д. Х. Г. , които го обжалват, чрез процесуалния си представител адв. Б. В касационната жалба се правят оплаквания за съществени процесуални нарушения – твърди се , че пред въззивната инстанция съдът недопустимо е допуснал изменение на основанието на предявения иск, че в нарушение на чл.11 ЗСПЗЗ не е конституирана Общинската служба по земеделие и гори, че при постановяване на решението е нарушена нормата на чл.188 ГПК като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Правят се оплаквания и за необоснованост на постановения съдебен акт. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен „по същество”.
Касационна жалба срещу решението чрез адв. Г са подали и останалите ответници: Х. Л. Г., В. Г. Д. , М. Х. Г., Д. Х. Г., Г. Д. Г., Е. Р. Н., Й. Р. Г., Д. Н. Г., Н. Т. Г. и Р. Т. Г. .
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на предявения иск , процесуални нарушения при разглеждане на спора и постановяване на решението и произнасяне „свръх петитум” . Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В хода на производството пред касационния съд / на 27.02.2008 год./ е починал касатора В. Г. Д. като на негово място при усл. на чл.120 ГПК/ отм./ са конституирани наследниците му Л. И. Д. / преживяла съпруга/ , Л. В. Г. /син/ и В. В. Г. / дъщеря/
На мястото на починалия на 02.05.2006 год. ответник по касационната жалба В. И. П. с протоколно определение от 06.04.2009 год. на осн. чл.120 ГПК / отм./ са конституирани неговите наследници: Невенка Д. М. – преживяла съпруга и И. В. И. – син.
Ответниците по касационните жалби оспорват жалбите в писмено възражение по делото. Молят решението да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в,ал.1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Производството по делото е образувано по субективно съединени искове с пр. осн. чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Неоснователно е оплакването, че въззивния съд в нарушение на процесуалния закон е допуснал изменение на основанието на предявения иск като от иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ / „спор за материално право”/ е преминал към установителен иск. Такова твърдение е изцяло голословно. Съдът е приел за разглеждане иска на посоченото правно основание и се е произнесъл по него, като следва да се има предвид, че иска с пр. осн. чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по своята правна природа е установителен иск, който има за предмет установяването на правото на собственост към момента на включването на спорните земеделски земи в ТКЗС , ДЗС или други селскостопански организации – тоест към един минал момент.
Неоснователно е оплакването, че в нарушение на чл.11 ЗСПЗЗ съдът не е конституирал като страна в процеса Общинската служба по земеделие и гори . Тази служба е легитимирана като ответник по иска с пр. осн. чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, който има за предмет установяване на правото да се иска възстановяване на собствеността върху земеделски земи от лица пропуснали срока да подадат заявление по чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ, но не е страна в производството по чл. 14,ал.4 ЗСПЗЗ.
.
Не е налице и произнасяне „свърх петитум”, доколкото по указания на съда със заявление от 18.12.2002 год. , на стр. 13 от първоинстанционното дело, ищците са уточнили исковата си претенция като се посочили спорните имоти, с тяхната квадратура, местонахождение и съседи. Постановеното от въззивния съд решение в съответствие с това уточнение.
Независимо от горното, решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и подлежи на отмяна. Преди да разгледа спора по същество съдът е следвало да се произнесе относно наличието или липсата на правен интерес от предявяването на иска по чл. 14,ал.4 ГПК. Съгласно .т.2 от Тълкувателно решение №1 по гр. д. № 1/1997 год. на ОСГК , оспорването на правото на собственост с иска по чл. 14,ал.4 е обусловено от правен интерес. Такъв интерес е налице при висящо административно производство по чл.14 ,ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност същото да бъде образувано. По делото не е изследван въпроса и няма данни за висящо административно производство по чл. 14,ал.1-3 ЗСПЗЗ образувано по заявление на ищците или някои от тях по чл. 11 ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху процесните земеделски имоти на наследници на Г. Д. С. В случай, че такова заявление не е подавано и административно производство по него не е образувано , предвид изтичането на срока по чл. 11,ал.2 ГПК производството по предявения иск по чл. 14,ал.4 ГПК би било процесуално недопустимо поради липса на правен интерес.
При установителните искове, какъвто, както се посочи е и иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, наличието на правен интерес представлява положителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните, за които съдът следи служебно. Като не е изследвал по този въпрос, въззивният съд е постановил своето решение при съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание за отмяна по чл. 218 б,б”в”, предл. 3-то ГПК и с оглед разпоредбата на чл.218ж ГПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 12.05.2006 год., постановено по гр.д. № 4547/2003 год. на Софийски градски съд , ГК, ІІ А въззивен състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: