– 2 –
РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. София 15.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 05.12.2018 (пети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3815 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 от ЗА и е образувано по повод на жалба с вх. № 7348/06.08.2018 година, и втора такава с вх. № 1754/08.08.2018 година, подадени от С. А. Н., срещу решение на Висшия адвокатски съвет (определено от жалбоподателя като мълчалив отказ), постановено по повод на подадената от него срещу решение от 21.6.2018 година на Адвокатския съвет [населено място], взето по подадената от него молба с вх. № 644/15.06.2018 година за приемането му на основание чл. 6, ал. 1 от ЗА във връзка с изтичането на наказанието му по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, жалба с вх. № 765/04.07.2018 година и втора такава с вх. № 1493/04.07.2018 година. Тези жалби са били разгледани в проведеното на 19.07.2018 година заседание на Висшия адвокатски съвет, като въз основа на данните по преписката е било взето решение за връщане на същата на Адвокатския съвет [населено място], за произнасяне по направеното от С. А. Н. искане.
В жалбите си С. А. Н. излага доводи за това, че незаконосъобразно не му били възстановени отнетите адвокатски права след изтичането на срока на наложеното му дисциплинарно наказание, като същите се възстановявали автоматично. Изцяло незаконосъобразно било становището на Адвокатския съвет [населено място], че датата, от която започва да тече дисциплинарното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” била датата на публикацията в ДВ, а не датата на влизането в законна сила на решението за налагане на дисциплинарното наказание. С молбата си Н. искал незабавно възстановяване на адвокатските си права, а не същата да бъде разгледана след 10.07.2018 година, на която дата според Адвокатския съвет [населено място] щяло да изтече наложеното му дисциплинарно наказание. Никъде в ЗА не се поставяло изискването за представяне на каквито и да било документи от лицето, чиито адвокатски права се възстановявали след изтичането на наложеното дисциплинарно наказание, поради което не следвало да се представя и декларация на основание решение № 462/20.12.2005 година на Висшия адвокатски съвет. Жалбоподателят е поискал решението на Висшия адвокатски съвет и на Адвокатския съвет [населено място] да бъдат отменени и да бъде задължен Адвокатския съвет [населено място] да приемел молбата му на основание чл. 6, ал. 1 ЗА във връзка с изтичането на наказанието по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, тъй като съветът не му възстановил отнетите права по право и ЗА не съдържал изрични разпоредби, установяващи изисквания и определен ред за възстановяване на правата след изтърпяване на дисциплинарното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия”, и да го впише в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия [населено място].
Висшият адвокатски съвет е оспорил подадените от С. А. Н. жалби като неоснователна, като е поискал същите да бъдат оставени без уважение, а атакуваното с тях решение на Висшия адвокатски съвет да бъде потвърдено.
Подадените от С. А. Н. жалби са с вх. № 7348/06.08.2018 година, и с вх. № 1754/08.08.2018 година, а оспорваното с тях решение на Висшия адвокатски съвет е било взето в проведеното на 19.07.2018 година заседание, като за решението жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 811/31.07.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 7, ал. 5 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Жалбите е подадена от надлежна страна, поради което подлежат на разглеждане.
С. А. Н. е подал молба с вх. № 644/15.06.2018 година до Адвокатския съвет [населено място], в която е посочил, че същата е за приемането му на основание чл. 6, ал. 1 от ЗА във връзка с изтичане на наказанието му по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, тъй като Адвокатския съвет [населено място] не му възстановявал отнетите права по право и законът не съдържал изрични разпоредби, установяващи изисквания и определен ред за възстановяване на права след изтърпяване на наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия”. Изложени са съображения, че с влязло в сила решение от 15.09.2017 година на Висшия дисциплинарен съд, постановено по д. д. № 19/2017 година на С. А. Н. е било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” за срок от девет месеца. Това решение било влязло в сила на 15.09.2017 година и срокът на наложеното с него наказание бил изтекъл на 15.06.2018 година. Същевременно с влязло в сила решение № 446/15.2017 година на Адвокатския съвет [населено място] е бил отписан от регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия [населено място]. Затова той нямал качеството на адвокат, считано от датата на отписването, от което пък следвало, че всички водени впоследствие срещу него дисциплинарни производства по ЗА не можели да породят действие.
Посочената молба е била внесена за разглеждане в проведеното на 21.06.2018 година заседание на Адвокатския съвет [населено място]. При обсъждането й е било изразено мнение, че датата, от която започва да тече дисциплинарното наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” е датата на публикацията в ДВ, а не датата на влизането в сила на решението на Висшия дисциплинарен съд. Затова е прието молбата да бъде докладвана на заседание на Адвокатския съвет [населено място], което ще се проведе след 10.07.2018 година, когато щял да изтече наложеното наказание, публикувано в ДВ бр. 81/10.10.2017 година, като същата трябвало да бъде съобразена и с решение № 462/201.12.2005 година на Висшия адвокатски съвет за прилагане на декларация. Именно това становище на Адвокатския съвет [населено място] е оспорвано от С. А. Н. пред Висшия адвокатски съвет с подадената от него жалба с вх. № 765/04.07.2018 година. По тази жалба, разгледана в проведеното на 19.07.2018 година заседание на Висшия адвокатски съвет и е взето решение преписката да се върне на Адвокатския съвет [населено място] за произнасяне по подадената от С. А. Н. молба с вх. № 644/15.06.2018 година.
С оглед на горното не се спори, че жалбоподателят С. А. Н. е отписан от регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия [населено място], на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗА, което има временен характер , а именно до изтичане на срока на наложеното дисциплинарно наказание. След изтичането на този срок адвокатът следва да бъде възстановен в регистъра, като подадената от Н. молба с вх. № 644/15.06.2018 година трябва да бъде тълкувана именно като такова искане. Същевременно отказът адвокатът да бъде вписан в регистъра след изтичането на срока на дисциплинарното наказание, послужило като основание за отписването му, подлежи на обжалване по реда на чл. 7 във връзка с чл. 6, ал. 2 от ЗА. Такъв отказ не е бил постановен в проведеното на 21.06.2018 година заседание на Адвокатския съвет [населено място]. На това заседание е взето решение само за отлагане на разглеждането на молбата за следващо заседание на Адвокатския съвет [населено място], което е щяло да бъде проведено след 10.07.2018 година. Липсата на изричен отказ е пречка решението на Адвокатския съвет [населено място] от 21.06.2018 година да бъде такъв, а същевременно същото не може да бъде третирано и като мълчалив отказ по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗА. Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. 2 от ЗА, такъв мълчалив отказ ще е налице ако липсва изрично произнасяне в едномесечен срок от подаването на молбата. В случая подадената от С. А. Н. молба е с вх. № 644/15.06.2018 година, поради което едномесечния срок изтича на 15.07.2018 година, поради което липсата на произнасяне към 21.06.2018 година не може да се третира като мълчалив отказ, който да подлежи на обжалване. С оглед на това с подадените, срещу взетото в проведеното на 21.06.2018 година заседание на Адвокатския съвет [населено място] жалби с вх. № 765/04.07.2018 година и с вх. № 1493/04.07.2018 година, С. А. Н. може да оспорва само отлагането на произнасянето за друга дата, както и изразените становища от членовете на Адвокатския съвет [населено място]. Въз основа на тези жалби обаче Висшия адвокатски съвет не може да вземе решение за вписването на С. А. Н. в регистъра на адвокатите от Адвокатска колегия [населено място], без преди това да има постановен отказ за това от страна на Адвокатския съвет [населено място]. Затова направеното от жалбоподателя искане в тази насока е неоснователно и не е могло да бъде уважено. По съществото си, чрез тези жалби, представляват искане до Висшия адвокатски съвет да задължи Адвокатския съвет [населено място] да разгледа по същество молбата му с вх. № 644/15.06.2018 година, което искане е удовлетворено с взетото в проведеното на 19.07.2018 година заседание на Висшия адвокатски съвет. С оглед на това е налице изрично произнасяне на Висшия адвокатски съвет по подадените от Н. жалби, а не както твърди той, мълчалив отказ, като това произнасяне е в рамките на компетентността и сезирането на съвета. Тъй като въз основа на така подадените от С. А. Н., срещу решението на Адвокатския съвет [населено място] от 21.06.2018 година, Висшия адвокатски съвет не е имал възможност да постанови вписването на Н. в регистрите, с такава възможност не разполага и настоящия състав на ІV г. о. на ВКС. Същевременно по така подадената от С. А. Н. молба с вх. № 644/15.06.2018 година е постановен изричен отказ, с решение № 717/10.07.2018 година, обективирано в протокола от проведеното на същата дата заседание на Адвокатския съвет [населено място], който отказ подлежи на самостоятелно обжалване.
С молба вх. № 19/02.01.2019 година С. А. Н. е поискал от съда да отмени хода по същество и на основание чл. 150, ал. 2 от КРБ да сезира КС за несъответствие на ЗА с разпоредбата на чл. 134 от КРБ, като твърдените от Н. несъответствия са изброени в 28 точки. Нито една от тях обаче не се отнася до въпрос, който е предмет на настоящето производство, поради което и не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ предпоставки за сезирането на КС.
С оглед на всичко изложено подадените от С. А. Н. жалби с вх. № 7348/06.08.2018 година и с вх. № 1754/08.08.2018 година, срещу решение на Висшия адвокатски съвет (определено от жалбоподателя като мълчалив отказ), постановено по повод на подадената от него срещу решение от 21.6.2018 година на Адвокатския съвет [населено място], взето по подадената от него молба с вх. № 644/15.06.2018 година за приемането му на основание чл. 6, ал. 1 от ЗА във връзка с изтичането на наказанието му по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, жалба с вх. № 765/04.07.2018 година и втора такава с вх. № 1493/04.07.2018 година са неоснователни и трябва да бъдат оставени без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби с вх. № 7348/06.08.2018 година и с вх. № 1754/08.08.2018 година, двете подадени от С. А. Н. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], срещу решение на Висшия адвокатски съвет от 19.07.2018 година (определено от жалбоподателя като мълчалив отказ), постановено по повод на подадената от него срещу решение от 21.6.2018 година на Адвокатския съвет [населено място], взето по подадената от него молба с вх. № 644/15.06.2018 година за приемането му на основание чл. 6, ал. 1 от ЗА във връзка с изтичането на наказанието му по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, жалба с вх. № 765/04.07.2018 година и втора такава с вх. № 1493/04.07.2018 година
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.