1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 16.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2721 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], [община], област Добричка чрез процесуален представител адв. П. И. И. срещу решение № 104 от 18.06.2014г. по в. т. дело № 245/2013г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 92 от 05.08.2013г. по гр. дело № 167/2012г. на Районен съд Генерал Тошево в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Женя С. К. от [населено място] и К. А. К. от [населено място] законна лихва върху сумата от 2 700 лв. от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 19.03.2012г. до окончателното й плащане, първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Женя С. К. от [населено място] и К. А. К. от [населено място] насрещни установителен и осъдителен иск е обезсилено и е прекратено производството по тези искове.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответниците Женя С. К. от [населено място] и К. А. К. от [населено място] /ищци в първоинстанционното производство и ответници по насрещните искове/, двамата чрез процесуален представител адв. Д. Ч., оспорват касационната жалба и релевират доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски – адвокатско възнаграждение за всеки от ответниците.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него съдът е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищците законна лихва върху сумата от 2 700 лв. от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 19.03.2012г. до окончателното й плащане и е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от ответника [фирма] срещу ищците Женя С. К. и К. А. К. насрещен иск за установяване съществуването на договор за аренда, заверен под рег. № 8235/19.12.2008г. от нотариус с рег. № 313 на НК с район на действие РС Генерал Т. и вписан в Служба по вписвания [населено място] под № 127, том ІІ, вх. рег. № 552/06.02.2009г., сключен между праводателя на К. К. и Женя С. – М. Е. Г., и насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 7 222,50 лв., представляваща претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат на неизпълнение от страна на арендодателите на горепосочения договор за аренда. В настоящия случай се касае за търговско дело – искове по договор за аренда. Всеки от предявените искове /главен и насрещни искове/ е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 23.07.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат, а същият трябва да заплати на всеки от ответниците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по 750 лв. – направени от тях разноски за касационното производство /платено адвокатско възнаграждение/.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Добричка срещу решение № 104 от 18.06.2014г. по в. т. дело № 245/2013г. на Добрички окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Добричка да заплати на Женя С. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] К. А. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки един от тях по 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.